Храните, произведени по стандарт, се оказват твърде скъпи за възможностите на българския потребител. Те залежават по щандовете на магазините, заради свитото потребление и ниските доходи.
Най-голям е сривът при месото със стандарт „Стара планина“. Въвеждането му отпуши пазара за истинските кюфтета и кебапчета. След избухналия скандал за открита соя в продуктите на 4 фирми обаче дойде залезът на тези продукти.
През 2010 г., когато стандартът влезе в сила, 112 фирми и магазини купиха логото „Стара планина“. Към днешна дата техният брой се е свил до 22.
Месопреработвателят Кирил Вътев разказа пред bTV, че преди скандала със соята неговата фирма произвеждала по 90 тона продукти по стандарт на месец, докато сега количеството е паднало до 5-6 тона. Продукти по стандарт не се произвеждат вече в цеха на Иван Воденичаров. Той се отказва след скандала с откритата соя преди повече от две години. „Така бяха засегнати и всички фирми, независимо дали са членове на Асоциацията на месопреработвателите” коментира Воденичаров.
Има значително намаление при производството и заради по-високата цена, която стандартът налага, казва д-р Камен Николов от Българската агенция за безопасност на храните.
При част от продуктите като хляба и лютеницата количествата произведени храни по стандарт се запазва. В продажбите на кашкавал по БДС дори се отчита ръст.
По данни на Агенцията по храните част от първокласните храни се продават добре и на чуждите пазари, където има голямо търсене на традиционни български храни.
Агроновините Новини за земеделие и храни
