BASF Priaxor

Тодор Джиков: 12 млн. лв. са източени по схемата за обвързано подпомагане за картофи

0

Г-н Джиков, милиони субсидии бяха източени чрез фикктивно отглеждане на калифорнийски червеи, тикви, а сега и на картофи. Защо се стигна дотук?

Ако продължаваме по същия начин, подобни схеми ще има винаги – „тиквите“ миналата година бяха картофи, следващата година ще са кой знае какво. Някъде има пропуск в системата, който се използва и компрометира истинските производители. 40 000 дка са регистрираните площи с картофи в БАБХ, това сме истинските картофопроизводители. Трудим се неуморно, имаме сериозни разходи и е обидно да ни слагат под един ззнаменател с останалите, които декларират 80 000 дка с картофи и в по-голямата си част са мними, анонимни земеделски производители.  

Тодор Джиков е роден през 1970 г. Завършил е Университета за национално и световно стопанство в София. Управлява фирма „Фермер 2005“ за производство и търговия на картофи за консумация и преработка и на посадъчен материал за картофи. Председател е на националната Асоциация на картофопроизводителите.

Какви стъпки предприе националната Асоциация на картофопроизводителите?

В момента с ръководството на БАБХ провеждаме семинари и обучения в страната, информираме хората по Закона за защита на растенията, за да може истинският картофопроизводител да не бъде ощетен.

Ние сме непреклонини – това са нашите пари, парите за истинските земеделски производители, а не за мнимите. Твърдо настояваме да има връзка и обмен на информация между Държавен фонд „Земеделие“ и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) за очертаните със съответните култури площи.

И когато БАБХ получи информация от ДФЗ в края на юни, когато е последният срок за очертаване по ИСАК, БАБХ да си контролира площите, тъй като картофът е карантинна култура и единствената култура в растиниевъството, която подлежи на сериозен мониторинг, контрол на посадъчния материал, движение и карантина на площите с цел да не се допуска разширяване на огнищата от карантинни заболявания на територията на ЕС.

Защо картофът подлежи на толкова сериозен мониторинг?

Картофът има особен статут в растениевъдството в ЕС – с 1 кг картоф едно семейство може да изкара два дни, а 1 кг пшеница не би му стигнала и за един ден. Картофите са културата, която е изхранила населението по време на двете световни войни. Европейският съюз е особено чувствителен на тема карантинни заболявания и ограничаването им на площите с картофи. България е подписала тези регламенти за контрол и разпространение на карантинните вредители на територията на ЕС още преди присъдеиняването ни и е длъжна да ги спазва.

Имаме Закон за защита на растенията, който е ясно съобразен с европейския и със съответните регламенти. Пише, че всички картофопроизводители са длъжни да се регистрират или пререгистрират в съответната служба на БАБХслед представяне на определени документи. Единият от тях е регистрация и пререгистрация по Наредба №3, вторият е карта на заявените площи в ИСАК, за да могат впоследствие инпекторите да ги контролират.

Третият и най-важен документ е документът за произхода на посадъчния материал. Това е разковничето на контрола на неразпространение на карантинните заболявания в ЕС. Всеки един картофопроизводител е длъжен да работи със сертифицирани, контролирани и проверени семена.

Но в Министерството на земеделието, храните и горите тълкуват закона, както дяволът тълкува Евангелието – че производителят на картофи за лична употреба не подлежи на регистрация. А това не е вярно – в Закона за защита на растенията е записано, че всички са длъжни да подадат документи. И когато съответният регионален инспектор установи, че насажденията са за собствена консумация, може да откаже регистрация, но това не отменя задължението на земеделския стопанин да подаде документи в БАБХ.

У нас 80 000 дка заявени площи с картофи никъде не се водят на отчет, а в същото време стопаните им взимат субсидия, колкото и аз взимам. Как ще мотивираме тогава истинските картофопроизводители да си плащат съответните такси в БАБХ, да подават документи, когато в същото време стопаните на три пъти повече декари не правят това?

Колко, според Вас, са източените субсидии за фиктивно производство на картофи?

Ако стопаните на всички тези 80 000 дка са взели по 150 лева, се получават 12 млн. лв. източени по схемата за обвързано подпомагане. Бюджетът е 38 милиона, тоест една трета е отишла при недобросъвестни земеделци.

Какви са очакванията Ви за 2019 г.?

Тази година семената са страшно скъпи – ако миналата година имаше картофи, които се продаваха по 10-15 ст. за килограм, и псевдопроизводителите ги купуваха и засаждаха, тази година са на цени над 50 ст./кг. На тези, които източваха субсидии, вече не им е рентабилно да сеят картофи при разход на декар 70 лева и то само за семе. Аз съм напълно спокоен. Притеснявам се обаче, че същата схема ще се разиграе при лука и доматите от семе.

loading...
Share.

Leave A Reply

Close