Кой източва парите от субсидиите за производство на картофи?

0

Подпомагането на производството на картофи по схемите за обвързана подкрепа е новата схема за източване на субсидии. След като бяха неправомерно усвоени милиони левове субсидии за калифорнийски червеи, тикви и моркови, сега картофите са новият начин за печалба на лесни пари, алармират от бранша.

Георги Василев
Георги Василев,секретар на Асоциация “Български пипер”

“Взимат изгнили картофи за хвърляне по 10 ст за килограм, засаждат ги през 4 метра, а не през 40 см, и когато идат да ги проверят показват шумата – ето, има засадени картофи“, обяснява схемата Георги Василев, организационен секретар на Асоциация „Български пипер“. Искаме тези фалшиви производители да покажат торовете и препаратите, които са хвърлили за тези картофи, настоя той.

“Откакто въведоха обвързаното подпомагане за картофи, стана същото като с тиквите. Обаждат ми се хора и ме питат имаме ли семена по 10-15 ст., само да ги “хвърлят в земята”, за да вземат субсидията. Тази година подобни обаждания много зачестиха“, казва агробизнесменът от родопското село Момчиловци Петър Канев, чиято семейна фирма от 26 години произвежда елитно картофено семе.

„Едната от схемите за обвързано подпомагане на зеленчуци е точно такава – плаща се на декар, обаче трябва да докажат, че реализираната продукция от картофи за 1 година е  около 2000 кг. Изкарват си документи за реализация, каквато не са направили. И ако им дават примерно 100-130 лв./дка и те похарчат за семе 50-60 лв./дка, остават им чисто по 70-80 лв./дка. Надолу по полето, където гледат по хиляди декари, смятайте каква е печалбата”, коментира Канев.

Петър Канев, картофи
Петър Канев, производител на картофено семе

В същото време през последните години реализацията става все по-трудна – тази година Каневи не са успели да продадат 7-8% от реколтата. По данни на земеделското министерство, през 2018 г. са засети с 16 хиляди хектара по-малко картофи. Вътрешната конкуренция не е кой знае колко силна – основните производители на семена са в Самоков и Девин. Но българските производители са силно притиснати от производството на Полша и Германия.

“От Германия идват картофи за консумация на себестойност, купуват ги на място от 5 до 10 евроцента. Транспортът от Германия до тук излиза 20 стотинки на килограм. С френските е същото – идват на борсата на 40-45 стотинки, с включена печалба за всички по веригата”. Напоследък има и големи доставки на картофи от Хърватия, средно с 20-30 ст./кг по-евтини от българските. Румънците също се очертават като силен конкурент в производството на картофи. “Имали сме клиенти от Варна, които купуват за консумация  румънски картофи – казват, че им излиза по-евтино и по-близо да си ги вземат оттам”.

Причината за ниската цена на картофите от други европейски страни, според Канев, не е само субсидирането, но и механизацията – благодарение на машините там вадят от 5 до 6 тона на декар. Каневи разполагат с трактор, плуг, фреза и сортировъчна машина. Те са малко улеснение, “иначе като се започне от правенето на ръка на вадите, ръчното засяване, загърлянето с коне, плевенето, ръчното вадене ред по ред пак с коне – всичко е на ръка.

Петър Канев, картофи, Момчиловци
Картофените ниви в Родопите все още се обработват с рало

И вместо средствата за обвързано подпомагане да се харчат наистина за подпомагане на българския картофопроизводител, те отиват при недобросъвестни стопани. „Още през април миналата година, като разбрахме, че са очертани 125 000 дка с картофи, сигнализирахме министерството, че това е същата схема като при тиквите и им предложихме много варианти за париране, за да излязат наяве хората, които крадат, но те отхвърлиха всичките ни предложения“, казва Георги Василев.

Едното предложение е всички картофопроизводители да са регистрирани в Българската агенция по безопасност на храните, което ги задължава да покажат, че са купиили обеззаразени семена на нормална пазарна цена. Другото предложение на браншовиците било да се дава субсидия само на тези картофопроизводители, които докажат доход от реализация минумм 400 лева на декар.

„Ако е по-малко – 50 или 100 лева, това означава, че е продал картофите по 2 стотинки. Тоест е нямал никакви картофи и е представил фалшиви фактури“, обяснява секретарят на Асоциация „Български пипер“. По думите му, на последното събиране в аграрното министерство зам.-министърът на земеделието Вергиния Кръстева е отрекла, че има проблем с източването на субсидиите за картофи.

Картофи
Реалните производители на картофи сеят около 40 000 дка

Според последния Аграрен доклад на МЗХГ,  при производството на картофи от открити площи се регистрира значителен годишен ръст – от 126,9 хил. тона през 2016 г. на 227,7 хил. тона през 2017 г. или със 79,1%. „Това изобщо не е вярно. Проверих български производители и вносители на семена и никой не ми каза, че е продал повече семена, напротив, оплакаха се от по-малки обороти“, казва георги Василев. Според него субсидиите се източват от едни и същи хора, „които се въртят навсякъде – те си имат консултанти, които ги учат как да крадат. В тази кражба участват минимум 1000 души, защото и най-простите разбраха, че в това има далавера“.

От Държавен фонд „Земеделие“ все още не са отговорили какви мерки ще се вземат срещу неправомерното усвояване на средства по схемата за обвързано подпомагане на картофи. Пред БНР Станислав Главчев, ръководител на дирекция „Директни плащания“ към ДФЗ, заявява, че слухове за „схема“ с картофите циркулират из пресата но „към Държавен фонд „Земеделие“ не са постъпили никакви конкретни сигнали, които ние да проверим“.

„Разпределянето на субсидиите става по ясни правила. Когато определено лице не изпълнява изискванията, заложени по наредба 3, то не получава субсидия. Имаме задължителни проверки. Всички заявления минават по 100% административна проверка. Конкретно за тези схеми 7,5% от площите са проверени на място. Същевременно и всичките документи, представени за доказване на реализирани и произведени количества трябва да отговарят на задължителните реквизити по Закона за счетоводството.

Има възможност да бъдат правени насрещни проверки от страна на НАП, когато има съмнение за конкретен документ. Компетентна дирекция във Фонда може да извърши допълнителни проверки“. При съмнения, че се предоставят фалшиви фактури, специална дирекция във фонда извършва допълнителна проверка. Ако тя констатира съмнения, сезира компетентните държавни органи.

Споделете.

Коментирайте

Close