4 сценария за българското земеделие и храни след ковид пандемията

0

Пред българския земеделски сектор и хранително-вкусова промишленост има четири сценария за развитие след края на пандемията от коронавирус.  Две от прогнозите са умерени – път към нови потребители и нови правила.

Оптимистичният сценарий е очертан като пълно възстановяване, а песимистичният – като изкривяване и срив, където следва спад в инвестициите в хранително-вкусовата промишленост, стана ясно по време на интерактивния уъркшоп “От фермата до трапезата и как да направим корпоративна стратегия 2030”, организиран от EIT Food – европейската инициатива за иновации в храните, Университета по хранителни технологии и Съюза по хранителна промишленост.

Първият сценарий е “Пълно възстановяване” и е най-благоприятният от всички, посочи Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации – EIT Food Hub България, която представи анализа “Въздействие на COVID-19 върху сектора на храните в Централна и Източна Европа” в частта му за България. В проучването са били включени общо 12 страни от Европейския съюз.

Сценарий “Пълно възстановаване”

Това е най-оптимистичният сценарий и той предвижда:

• Ограничителните мерки са вдигнати напълно. Разработва се ваксина или лекарство, които успешно се разпространяват.
• Облекчаване на прекъсванията на трудовия процес и търговските потоци, както и ХоРеКа сектора.
• Подобряване на бизнеса и увереността на потребителите.
• Ключови играчи в туризма също се радват на благоприятните условия.
• Ефективна политическа подкрепа от националните правителства, за да катализират и задействат
промени.
• Производствените излишъци намаляват като търсенето се връща на етапа преди пандемията.
• Ценовият натиск върху фермерите отслабва.

Сценарий “Нов потребител”

Един от двата “умерени” сценария за развитие на сектора след ковид кризата е т. нар. “Нов потребител”. Той представлява комбинация от условия, които от една страна дават възможност за пълно възстановяване, а от друга значително и трайно въздействат върху потребителските тенденции и поведение. Наблюдават се промени в потребителското търсене, към които веригите за създаване на стойност в селскостопанската и хранителната промишленост трябва да се адаптират.

• Ограничителните мерки са вдигнати напълно, а ваксината или лекарството против ковид успешно са разпространени.
• Запазване на поведенчески модели по отношение на хранително-вкусовата промишленост.
• Промяна в търсенето, най-вече на храни с по-висока добавена стойност.
• Слаба политическа подкрепа за възстановяване на потребителското търсене.
• Глобалното икономическо възстановяване се движи в положителна посока и позволява външните пазари да поемат нови вътрешни излишъци.
• ХоРеКа секторът отчита намалена производителност.
• Промяна на потребителските предпочитания за повече местни продукти.
• Потенциално увеличено търсене на по-малко преработена селскостопанска продукция като потребителите готвят у дома по-често.
• Нарастващо значение на стоките с висока хранителна стойност

Сценарий “Нови правила”

Вторият умерен сценарий за възстановяване след ковид пандемията е т. нар. “Нови правила”. При него потребителите са готови да се върнат към навиците си отпреди пандемията, макар че все още има обременяващо въздействие на рестриктивните правителствени мерки.

• Премахването на ограничителните мерки не е гарантирано. Ваксина или лекарство все още не са достъпни за населението на страната.
• Правителствената политика представлява комбинация от финансова подкрепа и ограничителни мерки.
• ХоРеКа секторът страда и се бори за възстановяване под заплахата на дълготрайни рискове и
локдаун.
• Структурата на потреблението се променя.
• Нарушения на веригата на доставки и бариери пред потока от сезонни работници.
• Потенциално забавяне и спиране на определени инвестиции в храни с добавена стойност.
• Нарастващ натиск върху доходите на фермерите.
• Риск от търговски усложнения (особено при търговията с животни), а също и протекционизъм.
• Допълнителни мерки за здраве и безопасност потенциално биха повишили разходите.
• Потребителското търсене се връща към периода преди пандемията.

Сценарий “Изкривяване и срив”

Това е най-песимистичният сценарий, при който има най-неблагоприятни икономически и икономически последици.

• Силни ограничителни мерки, неблагоприятни условия за външна търговия и недостатъчна политическа подкрепа.
• Потисната увереност у потребители и бизнес, спад на вътрешното търсене.
• Влошаване на търговските условия и спад в глобалните пазарни цени – заплаха за
земеделските производители. Риск от протекционистични спирали.
• По-строги санитарни стандарти, социални правила за дистанциране и други промени в разпоредбите. Увеличени разходи в бизнес операциите и намаляване на производителността и доходите на служителите.

Състоянието на хранително-вкусовата промишленост в България стои добре спрямо останалите страни в ЕС, въпреки че и у нас се отчита спад на потреблението на хранителни продукти през месеците на пандемията от COVID-19.  Производството на храни през април е спаднало с 13 %, докато на другите трайни потребителски стоки е със 43 %. Потребителското търсене на храни у нас е намаляло с 4% през май месец, докато през юли спадът стига до 22 %, спрямо миналата година.

Споделете.

Коментирайте

Close