Retengo

Атанас Кунчев: Европа търси български домати и краставици

1

– Г-н Кунчев, какво е разпределението на площите с оранжерии в България – стари и нови?

Преди 1989-та оранжериите у нас са били около 20 хил. дка, в момента са около 10 хил. дка. Не може да се каже точно какъв процент от тях са новосъздадени, защото повечето от оранжериите са от стария тип, от времето на социализма. Сега просто са ремонтирани и реновирани по някакъв начин, така че да може вътре да  отглежда култура.

Тази година тече усилено строителство на нови оранжерии във връзка с приемите на проекти по подмярка 4.1 от ПРСР „Инвестиции в земеделски стопанства“, които позволяват създаването на такива съоръжения.

-Каква е инвестицията, която един земеделец трябва да направи за създаването на нова оранжерия?

Инвестицията не е малка, зависи каква оранжерия иска да строи – дали ще е полиетиленова, стоманена, зависи дали вътре ще има микроклимат или не, зависи от начина на отглеждане на продукция, дали ще е на почва, дали ще е на хидропоника. Хидропониката е висшият ешелон, там има и хранителни възли, доста по-сложна система е.

Инвестицията в най-простата полиетиленова оранжерия, която вътре е без абсолютно нищо, без дори и капково напояване, без микроклимат и екрани, която може и да не издържи на един сняг, започва от около 10 хил. лв. на декар.

Инвестицията в оранжерия е от 10 000 до 200 000 лева на декар

Инвестицията в оранжерия с хидропоника достига до 150-200 хил. лв, на декар. Говорим вече за стоманено-стъклена оранжерия с всички необходими системи за отглеждането на култури по възможно най-добър начин.

– Без кредитно финансиране явно няма как да стане?

Няма такова чудо в България.

-А какъв е пътят, който трябва да се извърви земеделецът, за да направи оранжерия?

Сложно е. Трябва имотът да има разрешително за строеж на такива съоръжение, което е доста трудно. Необходимо е и разрешително от Басейнова дирекция. Привеждането в експлоатация на това съоръжение също струва пари. Когато дойдат и констатират, че съоръжението е годно, всеки един бъдещ производител ще плаща по 1 лв. на квадратен метър, тоест ако оранжерията е 5 декара, производителят ще плати 5000 лв. за въвеждането й в експлоатация.

-Отоплението е един от основните разходи за един оранжериен производител, сега след като газта скочи с 30%, как се справят вашите членове?

Много трудно, в момента имаме оранжерии, които просто спряха да произвеждат ранна реколта, заради това увеличение на газта. Отразява се пагубно, защото най-големите оранжерии са на газ, те не използват дърва, не използват въглища, използват газ.

Много оранжерии спряха зимното производство заради увеличението на природния газ

Това ги принуждава да издърпват производството по-късно и вместо февруари да излиза краставица, те тогава я  засаждат. А това не е рентабилно, губят високата цена.

Оранжерии
-Има ли такива оранжерии, които са принудени да затворят заради невъзможност за справяне с тези разходи?

Не затварят, а спират зимното производство. Работниците, които обичайно работят там и през зимата, за да поддържат съоръженията, спират работа.

Така оранжерийните производители намаляват производствените си разходи и вместо да направят две култури, ги ограничават до една и по този начин се губи същността и смисълът на стоманено-стъклената или полиетиленовата оранжерия.

Пълният капацитет може да се използва за три реколти, в зависимост от отглежданите култури. Това минава през задължително по-ниска цена на газта за нашите производствени мощности, тъй като ние реално сме фабрика за храна.

В Холандия за 1000 кубични метра газ се плащат 100 долара, тук се плащат между 350 и 500 лв., в зависимост от доставичка, от когото се купува газта.

-С напояването как стоят нещата?

Събираме води от дъжд, мъгли и т. н., но сме принудени да имаме сонда. И то задължително по два сондажа, защото на всеки 2-3 месеца идват от Агенцията по безопасност на храните, взимат ни проби и проверяват качеството на водата. Инвестицията в сондажи е различна, в зависимост от това на колко метра се намира водата.

-Проблемът с работната ръка също е наболял, последно обсъждахте внос на работници от Украйна и Молдова?

Много бавен процес е, но това е бъдещето, надяваме се Министерството на труда и социалната политика да ни подпомогне в това ни начинание, в начина на подготвяне на документи, защото документацията е доста голяма. Две от оранжериите започват да пробват с работниците, има една група от Украйна. Надницата на украинските работници е същата като на българските.

Две български оранжерии наемат работници от Украйна

Реално това са близки до нас хора, които могат много да подпомогнат нашето земеделие. В селското стопанство на Полша в момента са наети един милион украинци. По този начин поляците сами си намалиха трудовите разходи, себестойността им падна още повече и така бият нашето производство.

-Какъв е делът на българските оранжерийно отгледани зеленчуци от всички зеленчуци, които се предлагат на пазара?

От 10 до 25%. А от българското производство оранжерийните зеленчуци са около 50%. Просто в  оранжериите напоследък се отглеждат основно културите, които се подпомагат от държавата. Тези, които не се подпомагат, по-рядко се отглеждат, затова има спад при някои култури, които преди са били традиционни. Спад има и при цветята, само на 2-3 места има големи оранжерии, които произвеждат цветя. Това също е пропусната възможност от наша страна.

-За миналата година вносът на пресни зеленчуци е нараснал до 213,3 хиляди тона, а само на доматите скокът е с около 10%. В същото време, за 10 години в земеделието ни са налети 20 милиарда лева, къде отиват тези пари и защо това не се отразява на структурата на пазара?

В нечий джоб са отишли, а не у реалните фермери. Парите не са усвоени от истинските производители, тези които до ден днешен продължават да се занимават с по-тежки култури, такива като зеленчукопроизводството, плодовете, животновъдството, те отиват явно в някакви други направления, които също имат нужда от подпомагане, но просто не в такава висока степен.

-Постоянно управляващите от всички правителства говорят, че производителите на плодове и зеленчуци ще бъдат приоритетно финансирани. Има ли адекватно държавно и европейско подпомагане за вашия сектор? Миналата година беше обещано, че парите ще отиват при действащите оранжерии, какво се случва?

С обвързаното подпомагане това е възможност парите да отиват наистина при действащите производители. Но в момента всеки се оглежда в субсидията и казва: ето вие на декар взимате много пари, миналата година сте взели 900 лв. Да, но ние за 900 лв. колко ДДС сме платили никой не пита.

Парите от еврофондовете не са усвоени от истинските производители

Тази година за да вземе субсидия един оранжериен производител на краставици трябва да представи документи за реализирана продукция за 32 тона на декар. Това е постижимо, в Холандия правят и по 80 тона от декар, само че на тях горивото им е по 100$ на хиляда кубични метра, а нашите разходи са твърде високи. Това е кръговрат – когато имаш ниски производствени разходи ще произвеждаш повече, когато разходите ти по производството са по-високи, няма да произвеждаш повече.

Производителите на оранжерийни домати трябва да представят документи за реализация на 22,4 тона на декар. С две култури като краставици и домати е горе-долу постижимо, но с две култури, което означава, че ти задължително трябва да отделиш средства за отопление, което не във всяка оранжерия е рентабилно.
Оранжерии
-Как се справяте с конкуретния внос от Албания, Македония и съответно с вноса от страни с високо субсидиран сектор, като Гърция например?

Вносът от Гърция и Турция, например на домати, прави нерентабилно производството у нас през зимните месеци. Точно тогава не правят основно износ на техния домат и ние няма смисъл да произвеждаме домат, защото цената ни е много висока и не можем да я вземем от пазара.

Ако има турски домат на 2 лв, а нашата себестойност за произведен продукт е 2,50-3,50 лв., в зависимост от това къде се намира оранжерията, няма как да ги вземем тези пари, следователно ние не произвеждаме. Същото е с Гърция – оттам внасят големи количества на ниска себестойност. Редовна практика е да се внасят по фактури със занижена стойност – на фактурата пише, че са купили домат I-во качество на 5 евроцента, което няма как да стане.

Европейската комисия трябва да преразгледа договорите за внос от трети страни

При Македония и Албания е по-различно, особено при Македония – те си знаят, че от 10 години субсидията им е една и съща, не се е променила и фермерите са си направили свой производствен цикъл. Фермерът като види, че е направил печалба за тази година и се е справил добре, започва да бута цената, за да може да реализира продукцията си, вместо да я хвърли. Разбирам ги тях, но това касае и нас, защото реално ние губим и страдаме. И губим точно от такива договори за внос от трети страни, подписани на ниво ЕС.

Това е едно от нещата, които искаме от новата Обща селскостопанска политика след 2020 г. – когато Европейската комисия прави тези договори за внос от трети страни да има предвид не само какво ще вземе, но и какво ще даде. Нашите сектори са неслучайно определени като по-интензивни, като сектори, които имат нужда от подпомагане. Хората по високите нива трябва да имат това предвид и когато подписват такива сделки, да гарантират защита за българските и за европейските фермери, защото цяла Европа страда от тези проблеми.

– Търсят ли се български зеленчуци на чуждите пазари, какви са експортните ни възможности?

Търсят се определено. Румъния в последно време стана един традиционен пазар, Германия, Чехия, Полша също търсят български домати и краставици. Интересното е, че краставици изнасяме и в Гърция, но това е цикъл, който се сменя – на един етап ние изнасяме, в следващия те – тези неща зависят от климатичната обстановка.

Споделете.

1 коментар

  1. Красимир Люцканов on

    „Европейската комисия трябва да преразгледа договорите за внос от трети страни

    При Македония и Албания е по-различно, особено при Македония – те си знаят, че от 10 години субсидията им е една и съща, не се е променила и фермерите са си направили свой производствен цикъл. Фермерът като види, че е направил печалба за тази година и се е справил добре, започва да бута цената, за да може да реализира продукцията си, вместо да я хвърли. Разбирам ги тях, но това касае и нас, защото реално ние губим и страдаме. И губим точно от такива договори за внос от трети страни, подписани на ниво ЕС.“
    Бихте ли уточнили, за какви субсидии става дума в посочените Държави?!!

Коментирайте

Close