Българският сафрид у нас се продава като гръцки

0

Българският сафрид се продава като гръцки у нас, тъй като се лови край Варна и се транспортира до рибните борси в съседна Гърция, откъдето нашите търговци го купуват като чужд продукт. Преди да стигне до магазините в София той минава 1600 км от варненските води на Черно море, през рибната борса в гръцкия град Кавала, откъдето се транспортира обратно в България до столичните магазини.

Милен Марков Agro Regal

Милен Марков от Agro Regal предупреди за сериозния въглероден отпечатък на био и еко храните

През живота си сафридът не изминава такива дълги разстояния, колкото в камиони след улова – не можете да предположите какъв въглероден отпечатък оставя върху природата, каза един от създателите на платформата AgroRegal Милен Марков по време на първия форум, посветен на стартъпите в хранително-вкусовата промишленост EIT Food Startup Awareness Event в София.

Българският сафрид не е единствената риба, която изминава хиляди километри, за да стигне до рибните борси на съседна Гърция. На най-голямата борса за риба и рибни деликатеси на Балканския полуостров – в селцето Неа Миханьона край Солун, може да се намери риба от цял свят.

Благодарение на множеството редовни самолетни линии, всяка сутрин до там стига прясна риба чак от Чили, Еквадор и най-отдалечени държави в Африка и Азия. Борсата за риба в Кавала е далеч по скромна като размери и разнообразие, но има собствено пристанище и огромна машина за лед, които й позволяват да покрива част от рибните нужди на северна Гърция и България.

Сафрид

Българският сафрид изминава 1600 км от Черно море до София

AgroRegal е една от платформите у нас, които работят по концепцията за т. нар. food transparency – проследимостта на хранителните продукти от полето и фермата до завода и масата на потребителя. Друга такава концепция – уеб базираната платформа на Александър и Борис Брестнички, се класира на първо място в първия у нас агрохакатон за прецизно земеделие AgriTechHacк, в който се включиха близо 60 IT специалисти и представители на земеделската общност у нас.

По проект, който свързва производителите на храни и ресторантьорите, работи и екип учени от Университета по хранителни технологии в Пловдив.

Понякога хората просто не знаят, че на 10 км от тях се произвежда храната, която биха купили, посочи Милен Марков и допълни, че често пъти не подозираме, че етикетираните като био и еко храни вредят на природата, замърсявайки въздуха и почвата с въглерод, тъй като са доставени с камиони от стотици и хиляди километри.

Споделете.

Коментирайте

Close