Caryx

Димитър Димитров: Българският трюфел се продава за италиански

0

– Г-н Димитров, къде отиват събраните от българските гори трюфели?

– Основно се изнасят за Италия, понеже там има много заводи за преработка, а традициите са от над 160 години. Лошото е, че българският трюфел, веднъж изнесен, вече се представя за италиански на европейския и световния пазар.

Трябва да положим усилия да се рекламира България като трюфелна държава, защото българският трюфел е не по-лош от италианския и френския. Трябва да взимаме пример от италианците как защитават своите трюфели – не дават да се чуе, че някъде другаде може да се събират качествени подземни гъби, дори наричат нашите сурогатни.

Италия успява да прави огромен бизнес от трюфелите – не само в сферата на кулинарията, но и по отношение на туризма. В град Алба е панаирът на белия трюфел, който продължава 8 седмици. Наричат го „трюфел алба“. Има демонстрации, кулинарни състезания, обучения за лов на трюфели, дегустации. Панаирите за трюфели и туровете за лов на трюфели през 2018 г. са привлекли около 120 000 посетители в Италия, а стойността на т. нар. трюфел туризъм на Апенините възлиза на 63 милиона евро годишно.

– Какви трюфели се събират у нас?

– Шест вида трюфели се купуват в страната с търговска цел – летният черен (Tuber aestivum), който се събира от април до септември, а наесен се застъпва с черен есенен трюфел (Tuber uncinatum). В последните години се доказа, че са един и същи вид, имат еднакъв молекулярен състав и на външен вид трудно се различават. Но понеже зреят в различни периоди на годината, се отличават по аромат. През септември започва събирането на прочутия бял трюфел (Tuber magnatum pico), който се събира, заедно черния есенен трюфел до края на декември.

След това излиза т. нар. мускатов зимен трюфел (Tuber brumale), а през януари и трюфелът борчии (Tuber borchii), който наподобява белия трюфел по аромат и вид, но е сравнително по-евтин. В неголеми количества у нас се среща черният трюфел Tuber mesentericum, който има силен аромат на фенол, на лекарства, но също се изкупува, среща се и гладкият черен трюфел Tuber macrosporum. В страната ни има и единични гъби от най-скъпия черен трюфел в Западна Европа перигорд (Tuber melanosporum). В Италия и Франция той е култивиран и се отглежда на цели плантации.

–  У нас отглеждат ли се култивирани трюфели?

У нас също вече има фирми, които предлагат фиданки, заразени с мицел, но още е твърде рано да се каже, дали инвестицията в тях си заслужава – първата реколта е 5-6 години след засаждане. За един декар са нужни 50-60 микоризирани фиданки.  Лешниците с мицел са на цена 24 лева, дъбът е 18 лв., а липата – 13 лева. Необходими са средства и за поливане и ограда, тъй като сушата може да унищожи подземната гъба.

Дали микоризираните фиданки ще дадат резултат, е трудно да се каже, тъй като италианците и французите препоръчват култивираното отглеждане върху липа, дъб и бор, а в страната ни се набляга на лешника. Целта е хем трюфели да събираме, хем да берем ядка –  искаме от два кладенеца вода да пием

– А има ли закон, който урежда събирането на трюфели у нас?

– Думата трюфел я няма в нито един закон. Дори когато се издава разрешително от горските стопанства, то се води позволително за събиране на недървесни горски продукти и думата „трюфели“ се добавя с химикал. Трудно е да се получи такова разрешително – в горското стопанство казват, че или не издават, или че издават определена бройка, явно за свои хора. Друг проблем е, че самото разрешително струва 36 лв. годишно – таксата е много малка, трябва да има ресурс, за да се контролира и спазва редът при събиране на трюфели.

– Досега правени ли са опити за създаване на законодателна рамка?

– Горските бяха разпространили проект за наредба с идеи, която ни показаха, явно с цел да ни откажат разрешителни. Неофициално чух, че има работна група, която подготвя някакъв закон, но не са не търсили за мнения и становища. Обещана ни е среща с представител на МЗХГ, за да дадем предложения и да се изготви закон, който да е в полза на държавата и на българското стопанство.

Едно от нещата, които трябва да се уредят, е сезонността при събирането и изкупуването на трюфели. Тя трябва да е плаваща – според метоорологичните условия сезонът на опредеен вид трюфел тръгва по-рано и свършва по-рано. Но всичко това не е толкова просто – служителите трябва да се обучат да разпознават определените видови трюфели.

– Какво още е необходимо да се регламентира в този сектор?

– Нужно ни е законодателство, което да защити гъбата, в момента се бере и изкупува зелена. Зимата е по-мека и се появява зеленият трюфел – първият летен трюфел, който се появява по-рано от необходимото. Той няма никакви качества, няма аромат, не е хубаво да се бере и с оглед бъдещата реколта. Още повече, че в момента е сезонът на два други вида трюфел – черен зимен (Tuber brumale) и на вида борчии (Tuber borchii). Сезонът на първия продължава до март, а на втория – до април, май. През април тръгва и летният черен трюфел, но някои недобросъвестни берачи берат зеления. 1 килограм сега е 10 кг през лятото.

– Излиза, че бизнесът с трюфелите е в сивия сектор…

– Проблемите са много, не само с разрешителните от горските стопанства. Събирачите на трюфели обикновено са хора без постоянни доходи. Затова често пъти не искат да си предават трюфелите на пунктовете официално, с документи, за да не си загубят правото на социални помощи. И не си мислете, че това са само хора от ромски произход, напротив.

– Има ли у нас тpюфел мафия, която пази районите си и е готова да бие берачи и убива кучета търсачи?

– Трюфел мафия няма, но има търсачи, които си мислят, че някоя гора е тяхна и имат договорки на местно ниво. Това с убитите кучета е бепрецедентна жестокост, дело е на хора изроди. За да откажат другите да ходят в някоя гора, в която се знае, че има трюфели, хвърлят отрова. Знаят, че ще се разчуе, че в тази гора тровят кучета и разчитат, че берачите ще се откажат да влизат в нея.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close