Стотици британски фермери се страхуват, че ягодите им ще изгният на полето, тъй като работниците от България и Румъния си тръгват. И това не се дължи само на Брекзит. Мигрантите от Източна Европа все по-често си намират постоянна и по-добре платена работа в родината си или в други страни от ЕС, и вече не искат да пътуват до Острова само за няколко месеца тежка работа на полето.
Въпреки лошото пролетно време Великобритания очаква богата реколта от ягоди тази година. Ягодовите насаждения изглеждат много добре, коментира Никълъс Марстън, председател на British Summer Fruits. Но глобалната картина с ягодовите полета тази година е далеч от розова. Дали фермерите ще намеря хора, които да съберат реколтата, вече е критичен въпрос и проблем, който ще доведе до сериозни последствия за хранителната сигурност на Великобритания, здравето на нейното население и устойчивостта на селската икономика, посочва вестник „Гардиън“ в обширна статия по темата.
Ягодите във Великобритания може да останат необрани Сн. „Гардиън“
„Обикновено имахме по 10 кандидата за една работна позиция във ферма. От около месец на всеки сезонен работник от България и Румъния предлагаме от 3 до 4 свободни работни места и те си избират в коя ферма да отидат“, казва Стефани Морел, главен изпълнителен директор на агенцията за работа „Конкордия“. Тя осигурява работа на близо 10 000 чуждестранни работници в около 200 ферми във Великобритания всяка година.
Морел каза, че някои райони ще бъдат засегнати повече от други от недостига на работна ръка. Това не засяга еднакво всички ферми. Шотландия страда малко повече, тъй като там сезонът е по-кратък и по-влажен и хората знаят, че там няма да спечелят добри пари.
Мнозина свързват недостига на работна ръка с Брекзит и със сигурност решението на Великобритания да напусне Европейския съюз има връзка с тези процеси. „На сутринта след референдума работниците бяха объркани и изгубиха надежда“, казва Алистър Брукс, който отглежда ягоди и малини в близост до Фейвърсхам, Кент. При него са наети около 200 български и румънски работници.
Но други фактори също влияят. „Големият проблем не е толкова референдумът, колкото фактът, че безработицата в страни като Румъния спада много бързо“, каза Марстън. „Очевидно е, че работа на пълен работен ден във твоята собствена държава е по-привлекателна от сезонен труд в друга страна, така че целият набор от сезонни работници в рамките на ЕС се свива всяка година“.
И така, колко остър е проблемът с недостига на работна ръка?
От Асоциацията на агенциите за работа казват, че ситуацията е мрачна. 49% от трудовите посредници смятат, че няма да успеят да осигурят достатъчен брой работници тази година. „В момента средно 60% от бизнесите в сферата на земеделието и градинарството имат недостиг на нискоквалифицирана работна ръка, като един от всеки осем е в криза. “
Проблемът не се ограничава само до беритбата на плодове. Асоциацията на британските месопреработватели заяви, че 71% от трудовите посредници признават, че много трудно ще осигурят работна ръка и за техния бранш.
Българката Афизе Юсеинова е от малкото, които искат да останат Сн. „Гардиън“
Никой не знае колко лоши могат да станат нещата. През септември, когато сезонът на меките плодове свършва и започва прибирането на ябълките и крушите, нуждата от работна ръка става най-остра. През септември 2016 г. Националният фермерски съюз заяви, че има 17% недостиг на трудова сила; през 2017 г. гладът за работници се е увеличил до почти 30%. Данните за първите три месеца на годината показват, че тенденцията на спад в предлагането на работна ръка продължава.
Тенденцията на спад в предлагането на работна ръка във Великобритания продължава
Заради недостига на работна ръка разходите за труд са нараснали с между 9 и 12% през миналата година. Подобно увеличение се очаква и през 2018 г. „Ако това продължи, ще видим, че бизнесът не само няма да прави капиталовложения, но ще се принуди да преустанови инвестициите“, казва Алисън Капър, който има ферма в Уорчестършир и е председател на борда за градинарство на Националния фермерски съюз.
Корените на кризата могат да бъдат проследени до решението на правителството през 2013 г. да се сложи край на схемата за сезонни селскостопански работници . Създадена е след Втората световна война, за да помогне на воювалите на страната на Великобритания чешки и полски войници да си намерят работа. През годините схемата е променила формата си, за да позволи на работници от страни като Беларус, Украйна и Русия да дойдат в Обединеното кралство със сезонни визи. Към края си тя беше ограничена до румънски и български работници.
Вземайки решението да прекрати програмата, правителството заяви, че с влизането на Румъния и България в ЕС няма да има недостиг на мигрантски труд за работа във фермите в Обединеното кралство. И наистина, според статистика, публикувана през миналата седмица, в Обединеното кралство вече работят 2.3 милиона граждани на ЕС, с 2.4% повече, в сравнение с периода преди референдума за Брекзит . Повече от 400 000 от тях са румънци.
Младите, образовани, англоговорящи работници от Източна Европа се насочиха към работа в други сектори
Много от младите, образовани, англоговорящи работници от Източна Европа се насочиха към други сектори, които предлагат работа на пълен работен ден или към държави като Германия, които са по-близо до родните им страни. На британските полета днес сезонните работници от Източна Европа са на възраст около четиридесет години, говорят малко английски и за тях брането на селскостопанска продукция се явява по-тежък физически труд, отколкото за по-младите им предшественици.
Алистър Брукс: „Обичам българските работници, но на само 5 млн.“ Сн. „Гардиън“
Положението стана толкова лошо, че в момента „Конкордия“ набира работници от Молдова, където една трета от населението има румънски или български паспорти. Други европейски страни привличат работници от страни извън ЕС. Алистър Брукс заяви, че Полша използва работници от Северна Корея, а Португалия разчита на мигранти от Тайланд. „Ето иронията, казва Брукс. – Ние сме единствената страна в Европа, която има политика само за европейски работници. Навсякъде другаде се наемат от страни извън ЕС.“
Съндър Катуала, директор на мозъчния тръст „Британско бъдеще“, казва, че мнозинството от хората са на мнение, че Великобритания е трябвало да внесе мигрантски труд, ако иска да продължи с производството на храни. „Обществото признава, че трябва да намерим хора, които да работят, ако искаме нашите ягоди да бъдат обрани“, казва той.
Но правителството изглежда игнорира проблема и в началото на 2017 г. обяви пред Комитета към Департамента по селско стопанство, че докладите за недостиг на чуждестранни работници са виц. След това, този февруари, секретарят на Департамента Майкъл Гув даде сигнал, че е възможно в най-кратки срокове отново да заработи схема за чуждестранни работници в селското стопанство.
Предишният държавен секретар Амбър Руд също даваше подобна информация. Изглежда обаче, че правителството е против този план от страх, че медиите ще ги подложат на остра критика за това, че издават работни визи на граждани извън ЕС.
Могат ли британските работници да компенсират недостига? Малко вероятно
Около 90 000 работници са необходими през това лято във ферми в Обединеното кралство. От тях 35 000 за работа със сезонни договори. Могат ли британските работници да компенсират недостига? Малко вероятно. Опитите да бъдат наети местни хора са били „неминуема катастрофа“, коментира Стефани Морел.
Една от най-големите британски ферми – стопанството на Хейгроув в Херефордшир, обяви по-рано тази година, че намалява сезонната си работна ръка и се разширява в Китай . Други инвестират в Южна Африка и Тасмания.
Миналия петък вечер, когато завърши смяната си за бране на ягоди във фермата на Брукс в Кент, 27-годишната българка Афизе Юсеинова каза, че ще продължи да работи тук. “ Харесва ми Англия, казва тя. – Няма работа за мен вкъщи“. Но в полетата на Великобритания работници като Юсеинова стават застрашен вид. Твърде много страни и индустрии я искат сега. „Обичам българските работници, казва Брукс. – Проблемът е, че има само пет милиона от тях“.
