Успешен производител на мебели от град Троян създаде ферма за овце* и отглежда в нея местната порода Старопланински цигай. За изграждането на овцевъдното стопанство инвестира собствени средства от печалбата на фабриките си за мебели. Работи по изграждането на кланичен пункт, има и наета мобилна мандра.
„Когато влагаш свои пари, мислиш повече“, казва 44-годишният Александър Петров, чиято овцеферма е в родното му село Добродан край Троян. Той израства в селцето и заедно с дядо си пасе овце и крави. Преди години пак в Добродан започва и бизнеса си с мебели. Потръгва му и днес има четири фабрики за мебелно производство.
Започва да изнася своите мебели в САЩ, Израел и Кипър. Това му дава възможност да разчита на собствено финансиране, когато преди няколко години решава да инвестира и в животновъдството. „Продаваме мебелите и оттам можем да си позволим сами да се субсидираме в земеделието“, казва предприемачът.

Започва с 400 дка земя, купува два трактора и инвентар към тях. По съвет на приятели се насочва към рядката местна порода Старопланински цигай, която е създадена чрез кръстосване на местни планински и полупланински породи овце с кочове от породата Цигай. Призната е през 1992 г.
Старопланински цигай е много добре адаптирана към предпланинските и планинските райони и може да се отглежда по билото на Балкана. Макар породата да е месодайна с крехко и вкусно месо, дава много вълна и хубаво, високомаслено мляко. Животните на Александър пасат в зони с висока природна стойност, с което подпомагат опазването на биоразнообразието в района.
Освен чистопородни животни от местната порода Старопланински цигай, Александър има и овце от френската Ил дьо Франс. Отглежда и телета Абърдийн Ангус и Лимузин. От млякото произвежда сирене в мобилна мандра, която я е взел под наем от Института по планинско животновъдство и земеделие – Троян.
Основният помощник на Александър Петров във фермата е съпругата му Пенка, за която той казва, че е двигателят на всички дейности. Тя е и майстор сиренар. Някога като дете гледала как баба й подсирва млякото и се научила от нея.
През миналата година семейството се заема и с изграждането на кланичен пункт в стара селскостопанска сграда в с. Добродан като капацитетът е до 400 телета и около 1000-1200 агнета годишно. През 2017 г. за пръв път мебелистът фермер заявява за подпомагане овцете, които са под селекционен контрол.
*Посещението в семейната ферма е по българо-швейцарския проект „За Балкана и хората“ в частта за редките породи
Текст и фотография: Лена Декова
В. „Над 55“
Агроновините Новини за земеделие и храни
