Агроновините Новини за земеделие и храни
Молдова и Гърция са готови да наемат на работа наши начинаещи агрономи срещу заплата от 1500 евро. Това съобщи за Agronovinite.com доц. д-р Красимир Михов, декан на Лозаро-градинарския факултет в Аграрния университет в Пловдив. „Двете страни са изпратили запитване до университета, че са готови да наемат млади специалисти. За района на Александруполис в Гърция се търсят лозари, а за Молдова – специалисти по зеленчукопроизводство“, обясни доц. Михов.
Заради недостига на квалифицирани кадри в селското стопанство, фирми от България и чужбина често отправят към Аграрния университет запитвания за наемане на качествени кадри. Специалисти по лозаро-градинарство и декоративно градинарство с 3-годишна практика са наемани на минимум 1200 лева месечна заплата, каза доц. Михов. По думите му, 7-8% от студентите, били на летни бригади в чужбина остават там.
Най-често летните стажове са в Испания, Великобритания, Италия и Гърция. После студентите се връщат, за да се дипломират, защото тогава възнаграждението им в чужбина става три пъти по-голямо, отбеляза ректорът. Такъв е случаят със студентка в Аграрния университет, която се завърнала у нас, за да се дипломира, тъй като работодателят й в чужбина й предложил около 3000 евро заплата като супервайзър, но с условието да има диплома за завършено висше образование.
Все повече и у нас се търсят качествени агрономи, с практика зад гърба, които да могат да заемат мястото на собственика, ако той отсъства, казва доц. Михов. Но дори и току-що завършилите, ако са добри, моментално биват наемани на работа. От випуска, който се дипломира през декември 2014 г., шест момчета веднага са били наети за работа в лозята на наш голям винпром в Карнобат. Голям е гладът за качествени специалисти в лозаро-винарския сектор, каза деканът доц. Михов.
Тепърва ще има много работа за специалисти по зеленчукопроизводство, тъй като това ще бъде приоритетен сектор за финансиране по време на новата Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., смята деканът. Освен това зеленчукопроизводството осигурява траен поминък, не е кампанийно. Трябва да имаме свежи зеленчуци, най-малкото заради развитието на туризма, смята деканът.
Потенциал има и декоративното градинарство, защото градовете ни са неугледни, допълва той. Тези специалисти определят какъв тип растения ще оцелеят в градска среда, правят не само ландшафтния проект, но оформят цялостната визия при озеленяване.
„В момента едни от най-богатите хора в света са тези, които управляват земята и произвеждат храна. При следващите генерации първи по богатство ще бъдат тези, които управляват горите и водните ресурси“, смята доц. Михов. Затова Аграрният университет и в момента обучава специалисти по хидромелиорации. Много е важно да се знае каква например е поливната норма при растенията по време на вегетацията, казва доц. Михов. Според него, това са нишови специалисти, които ще могат да се реализират добре на пазара.
През тази учебна година в Лозаро-градинарския факултет в
Аграрния университет са били приети 180 студенти. Тази година бройката е увеличена и ще има прием на 110 души в специалността „Лозаро-градинарство„, 42 в „Аграрно инженерство„, по 20 в специалностите „Декоративно градинарство„, „Хидромелиорации“ и „Тропично и субтропично земеделие„, в която всички студенти са чужденци от Гърция и Турция. С изключение на „Аграрно инженерство“, всички специалности във факултета са уникални за България и не могат да се изучават в нито едно друго висше учебно заведение.
Нараства броят на кандидат-студентите, които желаят да учат задочно, казва доц. Михов. Те работят в аграрния сектор и са много мотивирани, при тях изборът е напълно осъзнат, защото освен, че са в сферата, в повечето случаи това са семейни хора с деца. Затова ако преди 3 години в специалността „Лозаро-градинарство“ са били приети 80 души редовно и 30 – задочно, при последната кампания е имало 65 бройки з
а редовно и 45 за задочно обучение.
Една трета от студентите се занимават потомствено със селско стопанство и затова записват агрономически специалности. Аграрният университет се гордее със своя студентка, която преди две години е била отличничка на випуска и е успяла да създаде ябълкова градина с финансиране по мярката „Млад фермер“, при това семейна и с деца.
Расте интересът на студентите към по-гъвкави форми на обучение, отчита деканът. През миналата година пилотно по европейски проект университетът е предложил за пръв път възможност за дистанционно обучение. Сега учебните планове се преработват основно, за да се увеличи броят на избираемите и факултативно изучаваните дисциплини.
Ако броят на задължителните дисциплини е 43, студентите могат да избират още 37 избираеми и факултативни в съотношение 30 към 10 на сто. Така пропорцията между задължителните и свободно избираемите и факултативни предмети е 60:40. Обикновено студентите избират между 11 и 13 такива предмета като например гъбарство, билкарство, гъбопроизводство, пчеларство.
„Има огромни възможности за реализация на мед у нас, тъй като произвеждаме много по-малко, отколкото се нуждае пазарът“, казва доц. Михов. Затова пчеларството е един от най-желаните избираеми предмети. Доц. Михов припомни, че 40% от световните добиви са свързани с опрашването, а България е сравнително незасегната от масовото измиране на пчелите. Освен това бизнесът с пчели е печеливш и според декана, при 100 кошера и субсидии за тях, доходността от реализацията на меда е около 30 000 – 40 000 лева годишно.
Висок интерес има и към гъбопроизводството, тъй като то гарантира високодоходен бизнес. Особено успешен е бизнесът с отглеждане на гъби във високопланинските райони, където е по-хладно. Все повече хора създават там модерни промишлени гъбарници не само за печурка, но и за кладница, шийтаке и други екзотични гъби.
С най-висок бал в Лозаро-градинарския факултет се влиза в специалността „Лозаро-градинарство„. Факултетът има своя база от 500 декара земи на „Ягодовско шосе“ и в с. Брестник, където студентите могат да се обучават в реални условия на полето. „В нашия факултет практическото обучение е най-масово, тъй като не може да си агроном, без да си рязал, кършил, култучил или пикирал“, смята доц. Михов.
Аграрният университет ще разкрие нова специалност – „Механизирани и компютърни технологии в аграрното производство“. В новата инженерна специалност ще бъдат приети 20 души през учебната 2016/2017 година.
