Вкуси България със SlowTours.bg

Проф. Янко Димитров: Търсят се специалисти по растителна защита

0

Специалистите по растителна защита са силно търсени на трудовия пазар у нас, казва деканът на факултета по „Растителна защита и агроекология“ в Аграрния университет в Пловдив проф. Янко Димитров. „Нашият факултет е и най-желаният, защото обучението по растителна защита е малко по различно от общата агрономия. Освен общите знания, студентите ни се подготвят задълбочено за борбата с болестите и неприятелите – най-актуалното в момента в земеделието и производството на селскостопански култури“, казва проф. Димитров. Той е професор по ентимология и вече два мандата – декан на факултета.

Проф. Янко Димитров

Проф. Янко Димитров, декан на факултета по „Растителна защита и агроекология“ в Аграрния университет

„Това е единственият факултет в нашата страна, който подготвя по тези науки. Има отделни специалности в Лесотехническия университет, но само в Аграрния университет има отделен факултет. Съставен е от 6 големи катедри, имаме 55 преподавателя, 13 професора, факултетът е с голямо значение за  научно-изследователската работа, за обучението на специалистите, за практиката, затова е и най-желаният факултет.

Нещо повече – завършилите този факултет на Аграрния университет имат отлична реализация в представителствата на големи компании за препарати за растителна защита. В момента това са най-търсените специалисти, казва деканът.

Те могат да намерят професионална реализация, освен в практиката, но и в  консултантските звена и българските фирми дистрибутори. „В нашия факултет има цели фамилии, които са се обучавали – бащите, майките, децата, което показва една дългосрочна оценка за придобитите познания и възможността за реализация.

Мисля че и в бъдеще този факултет ще се разраства“, убеден е проф. Димитров. Какви са специалностите във факултета по „Растителна защита и агроекология“? „Студентите могат да изучават при нас растителна защита с редовно и заадочно обучение, екология, науки за земята. Развихме и две нови учебни системи – по агропланинско земеделие и биоземеделие.

Приоритетът в тези специалности е растителната защита и решаването на технологични задачи, тъй като това е свързано с същността на производството. Ето пример – за да отгледаш едно растение при биологични условия, трябва да се използват алтернативни на химическите методи за борба с неприятелите. Така биопроизводството се откроява от конвенционалното“, разказва деканът на факултета по „Растителна защита и агроекология“.

В специалността по растителна защита тази година ще бъдат приети 70 студенти редовно и 30 души задочно обучение, в екологичната специалност – 42 редовно и 30 задочно, а по 25 човека приемаме само редовно в другите две специалности, посочва проф. Димитров. По думите му, най-напред се запълват бройките в първите две специалности, но интересът и към новите расте бързо. В момента преговаряме с  ректора на Лесотехническия университет като целта е лесовъдите да придобият агропознания, а агрономите да натрупат знания по лесовъдство.

Районите, в които ще се практикува биологично и планинско земеделие, са основно в планините. Не може да го практикуваме, без да познаваме ресурса на средата – един специалист не може да бъде изразен само в областта на земеделието, без да отчита заобикалящата го среда, смята деканът. Намеренията на ръководството на Аграрния университет са към основните дисциплини да бъде добавено и обучение по лесовъдство.

Идеята е лекциите да се водят едновременно от преподаватели на Аграрния и на Лесотехническия университет. Докато, например, единият преподава екология, колегата му ще запознава студентите с неприятелите и вредителите. Идеята е че има много горски разсадници, където лесовъдите имат огромни познания за заобикалящата ги среда, а агрономите пък са на ти със самите култури в тези разсадници.

Двете специалности не могат една без друга и затова ще бъде добре да излъчваме специализирани кадри, които да са комплексно обучени, казва деканът на факултета по „Растителна защита и екология“.  

Според проф. Димитров, току-що завършилите специалисти започват първата си работа със заплата около 700-800 лева, но още след първата година, когато са се доказали, тяхната заплата става по-голяма, отколкото на професор – около 1500 лева. С Аграрния университет се свързват и много представители на компании, които търсят квалифицирани и проявени студенти. Политиката на големите фирми, подчертава деканът, е да изчакат студентът да завърши и тогава да го наемат на работа.

Споделете.

Коментирайте

Close