Агроновините Новини за земеделие и храни
ВИЗИТКА
Грег Айбак е министър на земеделието на щата Небраска в кабинета на губернатора Пийт Рикетс и е президент на Националната асоциация на щатските министерства на земеделието. Представлява интересите на министерствата от всички 50 щата пред федералните институции във Вашингтон.
Бил е щатски министър на земеделието в кабинета на губернатор Дейв Хейнеман и заместник-министър в кабинета на губернатор Майк Джоханс, който в последствие бе федерален министър на земеделието в кабинета на Джордж Буш.
Грег Айбак работи за увеличаване на присъствието и авторитета на селскостопанската продукция и производство на Небраска на национално и световно ниво. По време на мандатите му като земеделски министър, търсенето на селскостопански продукти от Небраска на световните пазари се е увеличило многократно.
Министърът редовно участва в множество търговски делегации, семинари по износ и внос на стоки и симпозиуми, които целят да информират потенциални партньори от целия свят за възможностите за сътрудничество които Небраска предлага в сферата на селското стопанство.
Грег Айбак е пето поколение фермер и едновременно със задълженията си на министър, продължава да работи в своята ферма и ранчо в Небраска.
Миналата седмица министърът на земеделието на Небраска посети България, за да проучи нуждите на пазара и възможностите за сътрудничество. Той даде специално интервю за Agronovinite.com.
– Министър Айбак, каква е целта на визитата Ви в България?
– Дойдох в България, за да науча за вашата страна, да проведем срещи с правителството и земеделския бизнес, както и за да опитам да намеря допирни точки с българския агробизнес, тъй като Небраска е много голям земеделски щат в САЩ. Целта е и двете страни, които имат сериозни традиции в аграрния сектор, да спечелят от своя опит в земеделието чрез различни проекти, търговия, обмен и образователни програми. Отворени сме към различни проекти в земеделската сфера.
– Според предварителната информация, която имаме, властите в Небраска работят за насърчаване на износа на селскостопански продукти, в частност на соя и соево брашно в България. Какъв, според Вас, е експортният потенциал на тези стоки у нас?
На база предварителната информация и контактите, които направихме, очакваме възможен интерес към търговия със соя на зърна, която да се преработва в България от заводите за преработка на маслодайни култури, или директно да се внасят соеви шротове за животновъдната индустрия. По време на срещите ни с преработвателите на маслодайни култури представителите на индустрията заявиха, че са заинтересувани да започнат нов бизнес като търгуват и изнасят за цяла Източна Европа.
– За кои други селскостопански продукти, произвеждани в щата Небраска, България е атрактивен експортен пазар?
В момента изнасяме телешко и говеждо месо за България, но в не много големи количества. Зная, че в България в момента се поставят основите на месодайното говедовъдство. Тъй като този сектор в Небраска е много добре развит, това може да е сфера, в която българските земеделци да се поучат от опита и традициите на Небраска. По отношение на соевите продукти засега виждаме възможност да се установят професионални отношения между нашите производители на соя и соеви продукти, българската индустрия на преработвателите на маслодайни култури и животновъдната индустрия, за да има по голям избор на шротове и фуражи за производителите в страната.
– За експорт в кои други източноевропейски страни България може да Ви послужи като трамплин?
Определено смятаме, че Румъния може да бъде добра възможност, както и други страни, с които България граничи. А защо не, разбира се, Украйна и Русия.
– Какви селскостопански суровини и продукти внася Небраска от България?
От януари до края на август 2015 г. България е изнесла за САЩ селскостопански продукти, риба и продукти на горската промишленост на стойност 79, 289 млн. щатски долара. Наблюдава се ръст с 13%, в сравнение със същия период на миналата година. През първите осем месеца на годината страната ви е изнесла за САЩ сирена на стойност 6,663 млн. долара, преработени плодове и зеленчуци за 8,712 млн., ензими за 9,474 млн. долара, напитки, мед и други продукти. На над 17 млн. щатски долара се оценява българският износ за САЩ на тютюн, за близо 1 милион е експортът на чай и различни видове билки.
В Небраска са познати българските технологии за производство на кисело мляко. Закваската прави вашето мляко толкова специално.
– Как е структуриран аграрният износ на Небраска?
98% от фермите и ранчотата в Небраска са семейна собственост, управлявани от фермерски фамилии от пет-шест поколения. Производството и износът ни са свързани с животновъдството и полските култури. Основните земеделски сектори в щата са соя, говеждо месо, царевица и фуражи. Небраска е втора в САЩ по производство на етанол и други биогорива и е в топ 5 в износа на царевица, соя, зърнени продукти и кожи.
– Европейският съюз е нетен вносител на етанол – какви количества изнасяте за Европа и за другите континенти?
Небраска произвежда над 1,2 милиарда галона етанол годишно. През миналата година Съединените американски щати са изнесли за Европа етанол на стойност 134 937 милиона долара. За първите осем месеца на тази година износът на етанол за Европейския съюз се оценява на 51,751 млн. долара.
Интересът към етанола, произвеждан при нас, е основно от страна на животновъдния сектор. Това е т. нар. „златен триъгълник“ – от една страна са производителите на царевицата като суровина, от друга са етаноловите заводи, от трета е животновъдната индустрия. Сухият зърнен остатък, който се получава при преработката на суровината, е с високо съдържание на протеини и той отива за фураж в животновъдния сектор.
Производителите на царевица я продават на етаноловите заводи и след преработката й половината от всеки килограм суровина отива за фураж под формата на сух зърнен остатък. Затова, когато чуваме, че има обществен дебат дали да се произвежда храна или гориво, за нас този въпрос не стои. Опитът на Небраска доказва, че ние произвеждаме и двете.
– Как спадът в китайското търсене и наложеното преди повече от година руско ембарго върху вноса на продукти от ЕС и САЩ се отрази върху цените на говеждото, свинското месо и млякото и като цяло на икономиката на Небраска? Какви инструменти за компенсации на фермерите използвате?
Ние бяхме засегнати от събитията между Русия и Украйна и в резултат се стигна до ембарго върху част от нашите продукти, изнасяни преди за руската страна. Затова се ориентирахме към нови пазари в света и пренасочихме към тях своя износ. Китай и Азия са изключително силни купувачи на нашата продукция.
Сега, след като бе подписано Транс-Тихоокеанското партньорство за свободна търговия, в което участват САЩ и още 11 страни от Тихоокеанския регион, фермерите в Небраска имат много по-големи експортни възможности. Ние сме оптимисти, че при продължаващите преговори между Европа и САЩ по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции ще се намери нужният компромис и съгласие, за да може да се установят трайни търговски взаимоотношения с Европа.
– В Европа има големи притеснения около Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, в някои държави дори имаше протести срещу споразумението. Как Вие гледате на него?
От нашия опит до момента и от гледна точка на фермерите и аграрния сектор сме се убедили, че когато има такива търговски споразумения и аграрната търговия е част от тях, обикновено резултатите са добри и има огромни ползи и за двете страни. Това е така, защото без споразумения аграрната търговия е в сянката на протекционизма. Когато имаме взаимна обмяна на стоки и снижаване на митата, когато имаме по-голяма либерализация на аграрната търговия, това води до увеличаване на взаимния стокообмен, а така печелят и двете страни.
– Едно от най-големите притеснения около преговорите по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции са различните регулации за качеството на храните и влагането на ГМО в тях. В края на октомври предстои гласуване в Европейския парламент за правото на страните членки да налагат на национално ниво забрани за внос и търговия на храни и фуражи с ГМО.
Понякога американците недоумяват притесненията на европейците по отношение на ГМО, защото вярват в науката, вярват на своите институции и на законодателната си система. За да може един такъв продукт да бъде одобрен на пазара, трябва да е получил одобрение от Агенцията за околна среда в САЩ, след това от Агенцията по храните и лекарствата, а също така и от централното Министерство на земеделието.
Тези три институции трябва поотделно и независимо да анализират съответния продукт и да докажат, че той е безопасен. Американците вярват, че тези преценки са професионални и достоверни. Затова ние използваме тези продукти в нашите животновъдни ферми – за да бъдем по-ефективни и по-конкурентни на пазара. На нас ни е интересно да разберем колебанието на Европа по отношение на приемането на тези продукти.
– Един от най-спорните аспекти на продължаващите преговори за Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции е въпросът за европейската система на географските означения. Европейската комисия защитава тезата, че те са от съществено значение като знак за качество и за защита срещу фалшифициране, както и като гаранция за местните общности, произвеждали дълги години тези продукти. От друга страна САЩ отправят директни критики към подхода на ЕС като определят географските означения като „неприемливи“.
В Америка нямаме темата за географски означения, която съществува в Европа, но въпреки това много ферми, региони и щати в САЩ са признати за това, че произвеждат определени продукти по своя традиционна рецепта със специфични характеристики и технологии. Известни са цитрусовите плодове на Флорида, картофите на Айдахо, говеждото от Небраска. Това е, което ние използваме като един вид марка за популяризиране и идентифициране на нашите продукти. Има и формален процес, според който трябва да се направи съответната регистрация в Департамента по земеделие във Вашингтон.
Когато се финализира този процес, съответният производител има правото да назовава произхода на своята стока от своя регион. Това е средство за защита на потребителите – когато има такова обозначение, това значи, че продуктът е бил произведен наистина от този регион и в тази ферма. По този начин Департаментът гарантира, че написаното на етикета за произход на стоката е наистина вярно.
По същия начин стои въпросът с органичните продукти – правителството гарантира че съответната органична сертификация е спазена и продуктите са наистина биологични. Това е система, която е различна от системата за географски означения в Европа и е сред темите, предмет на дискусии по Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции.
– С какви трудности се сблъскват фермерите в Небраска, министър Айбак?
Фермерите в Небраска са най-големите рискови играчи в света. Трябва да разчитаме на това дали времето ще е благоприятно, дали ще има достатъчно дъждове, дали няма да има ранни студове, слани, дали няма всички тези фактори да повлияят върху нашата реколта. Освен това трябва да гледаме световните цени и конкуренцията на световните пазари. Политиката също има своето значение, тъй като голяма роля играят и търговските забрани. Когато има такива забрани, цените рязко могат да бъдат променени за много кратък срок от време.
Мога да кажа, че управлението на всички тези рискове е най-голямото предизвикателство пред нашите фермери. Също така е и една от най-големите възможности за американските фермери, защото използваме различни средства за управление на риска, за да намалим неблагоприятното влияние на ефектите от климата и на цените. Говорим за различни видове застраховки срещу неблагоприятни климатични събития, както и застраховки срещу сривове в цените на пазара.
– Подпомага ли федералната власт и как – чрез субсидии, изгодни кредити, квоти, облекчения при експорт или по друг начин, фермерите в Небраска?
Имаме много строга система за финансиране на аграрния сектор – с различни видове частни финансови инструменти за подпомагане на земеделието. Говорим не само за банки, но и за фирми за финансов лизинг, кредитни кооперации, взаимоспомагателни фондове. Включително и заеми, за да се купува земя за увеличаване размера на фермите. Имаме също така бързо развиващ се застрахователен бизнес, който предлага много видове застрахователни продукти. Те помагат на фермерите да се защитят срещу неблагоприятни климатични условия, които нанасят поражения върху реколтата.
При нас няма никакви субсидии от правителството, които да влияят на цените на продуктите и какво точно да се отглежда. Така фермерите следват сигналите на пазара и произвеждат това, което пазарът иска, а не за което получават субсидии. Гледат непрекъснато телевизия, четат списания, специализирана литература, следят информацията, за да предвидят какво ще бъде търсенето за определени продукти, за да може да ги отглеждат. Следят световния пазар, за да преценят какво да правят в своята ферма.
– Как Небраска от една огромна, почти обезлесена територия, известна като Великата американска пустиня, се превърна в щат, в който 93 на сто или 18,2 милиона хектара от територията се използват активно за земеделие, а постъпленията от селскостопанска продукция са над 21 милиарда долара годишно?
Небраска е благословена с това, че има около 38 000 километра от реки и потоци и че под повърхността на щата се намира най-големият природен запас от питейна вода – резервоарът Огалала. Той е най-голямото находище с артезиански води, като под щата дълбочината му достига 300 метра, буквално цял океан. Така че имаме водни ресурси, но същевременно нашите политици мислят много за бъдещето. Преди 40 години е въведена система за самоуправление на т. нар. водни зони. Те се управляват от фермери, животновъди, лидери на местната общност, които се избират от общността.
Наблюдаваме непрекъснато нивото на подпочвените води и колко вода се изпомпва за целите на земеделието и нуждите на щата, като целта е да се поддържа баланс. Много е важно да има такава ефективна система на управление, защото валежите не винаги идват навреме, а количеството им не винаги е голямо. В такива случаи за отглеждането на културите можем да използваме водния ресурс, с който разполагаме.
Това ни дава възможност всяка година да имаме силно земеделско производство и по този начин да бъдем устойчив доставчик на културите, които произвеждаме. Вярваме, че сме създали много рационална и ефективна система на водоползване, чрез която имаме вода не само за днешния ден, но и за бъдещите поколения.
– Министър Айбак, може ли след Вашата визита у нас да очакваме нарастване на търсенето на български храни и продукти в Небраска?
Американците започнаха много да се интересуват от уникални, различни продукти – вина от целия свят, различни сирена, те стават все по-популярни. Едно такова пътуване спомага да се събере повече информация и като се върна, ще разкажа за българските сирена, вина и кухня и ще споделя моите впечатления. Няма как да се развива търговия, ако не получим взаимни познания какво се предлага на съответните пазари.
