Хари Труман и неговата „честна сделка“ за фермерите

Хари Труман е сред многото американски президенти, посветили част от живота си на фермерството. Семейството му се заселва във ферма в Индипендънс, Мисури. След като завършва образованието си през 1901 г., Труман заема серия длъжности. 22-годишен, той отказва банкова заплата от 100 долара на месец, за да се върне в семейната ферма през 1906 г. и да стане земеделец. Фермата е без водопровод и електричество, в нея Труман няма никакво уединение, тъй като в къщата живеят родителите, баба му, брат му и сестра му. С фермерство Труман се занимава в следващите 11 години. Той е последният президент, който не е завършил колеж, въпреки че изучава две години право в Канзас.

“Всеки залагаше против мен и това, че няма да се задържа повече от седмица-две или месец във фермата. Ето че опровергах всички прогнози и се занимавам с това вече повече от десет години. Мислих си че ругаенето на мулета и сеенето на царевица ще ми помогне да преодолея страховете и срама си и да се захвана с нещо градивно“, казва за този период от живота си Хари Труман.

Истинската грижа за фермерите в американското управление идва по времето на Рузвелт, но когато той умира и е наследен от Труман през 1945 година, той продължава неговото дело. Труман печели вота до висока степен благодарение на грижите, които полага за развитието на селското стопанство. След края на Втората световна война огромни парични потоци отиват към страни от Азия и Европа за възстановяване на щетите посредством плана „Маршал“. Цените растат нагоре, особено в селскостопанския сектор. Тогава Труман решава да изтегли заем, за да намали високите цени.

При избирането си Хари Труман изразява благодарност към всички фермери – те са основна част от неговите избиратели, и им обещава „честна сделка“ – име, с което неговата програма за управление остава в историята. Благодарение на ловки действия във вътрешната политика, Труман успява да изпълни обещанието си. След многократни опити и сложни политически ходове, Труман успява да направи така, че всеки земеделец да получи чек от правителството на стойност един долар за всеки бушел пшеница, който продаде. По онова време стойността на парите е била много по-различна от днес и един долар е била съвсем справедлива за фермерския труд сума.