ВИЗИТКА
Инж. Красимир Коев е роден е през 1971 г. в град Ямбол. Завършил е „Екология и опазване на околната среда“ в Лесотехническия университет в София и „Стопанско управление на малки и средни предприятия“ в Техническия университет. Специализирал е в Държавния департамент на САЩ и в Лондон, Великобритания.
Бил е ръководител на отдел в Националния институт за изследване на виното и спиртните напитки. От 1 септември 2009 г. е директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ).
– Инж. Коев, защо се получи напрежение около Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор?
По програмата влязоха три големи като финанси проекта и те създадоха тази неприятна ситуация. Има един за 8 милиона и два за 5-9 милиона. Ние нямаме горен лимит, за да ги спрем. Освен това те засега само са заявили намерения, може да не бъдат одобрени. Трябва да минат одобрение в Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ), и оттам да отидат във ДФ „Земеделие“. Ако не бъдат одобрени, ще пуснем нов прием и освободените средства от тези проекти ще ги пуснем в обращение, за да може другите, които са си подготвили проекти, да кандидатстват.
Всички, които са подготвили проекти, тази година ще минат – гарантирано на 1000 процента. Ощетени производители няма и няма да има, защото това, че сме отворили сега, не означава, че вече няма да има отваряне и че темата е приключила. Напротив, в момента обработваме документацията и в събота, и в неделя.
– Очаквате ли да бъдат подписани договори за изпълнение на всички подадени до момента проекти?
В момента всички подадени проекти се обработват документално. Правят се теренни проверки за съответствие. И ако всичко излезе както трябва, това заминава впоследствие с издадено от нас удостоверение за участие в Програмата в ДФ „Земеделие“. Ако там се сключат договори с всички, няма да има прием, но аз съм 99% сигурен, че не всички, които излязат с удостоверения от нас, ще успеят да си осигурят банкови гаранции. В момента банките търсят 200% обезпечения.
– Не подпомага ли лозарите Гаранционния фонд към Българската банка за развитие?
Той, за съжаление, не е свързан с Програмата. Въпросът е поставен на политическо ниво и трябва да се вземе решение, защото има много хубави проекти, с добър замисъл, които не могат да бъдат осъществени заради банковата гаранция. В крайна сметка едни 1000 дка създават работни места и районите не обезлюдяват.
Банковите гаранции са големият препъни-камък за всички евросредства. Аз лично нямам правомощията да договоря банковите гаранции, това са политически решения, на ниво министри. Отнесохме въпроса към тях, увериха ни, че ще вземат адекватни мерки.
Със старта на новата Програма за развитие на селските райони, стопаните ще се сблъскат с абсолютно същия проблем. Въпросът е поставен и трябва да се реши. Знам, че за част от мерките по ПРСР Гаранционният фонд на Българската банка за развитие дава банкови гаранции.
– Какви са заложените средства тази година по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор?
Сумата за тази година е 33 милиона лева, аз съм пуснал за 37-38 милиона – горница, в случай, че някой не успее да си набави банкови гаранции, да не остават пари, които да не са усвоени. Всички средства, които бяха в инвестиции в предприятията – 8,5 млн евро, 600 000 евро за резитба на зелено и остатъчния бюджет от 700 000 лева по промоциите, ги пренасочихме единствено и само за създаване на нови лозя или т. нар. мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя„. Взехме всички пари от другите мерки, за да осигурим ударна доза финанси. Тези 37-38 милиона лева са само за създаване на нови лозя.
– Колко нови лозя ще бъдат създадени с тези средства?
При среден разход за 1 декар лозе от около 4000 лева, говорим за близо 10 000 декара. Разчетите са до 2018 г. България да има 800 000 декара лозя.
– В подпомагането, предвидено за създаване на нови лозя, предвидена ли е специална квота за биологични лозя?
В тези 10 000 декара няма квота за биолозя. Лозарите могат да кандидатстват и по мярката за биоземеделие. В Националната сортова листа, която не беше обновявана доста време, съм включил всички сортове, които са се срещали някога някъде по света. Така че нашите лозари имат възможността да засаждат високодобивни, високоустойчиви сортове.
– В момента България какви количества биовино произвежда?
Девет не големи винарски предприятия са производители на биовина у нас. Груби числа казвам – около 5-6 милиона литра е биовиното в страната в момента. То отива основно за експорт в Германия, Франция, Италия, Великобритания. Тази година и догодина ще влязат в плододаване нови 1800 декара бионасаждения. Тенденцията е до края на програмния период през 2018 г. да станат някъде 16-17 винарните, които произвеждат биовина.
– Проявяват ли чужди инвеститори интерес към вложения в лозаро-винарския сектор у нас?
Да, определено. В момента руски банкер, управляващ банка в Сибир, е купил около 3000 дка земя, в момента кандидатства за засаждане на 480 дка лозя. Казахстанец създаде изба в старозагорското село Могилово. Български емигрант се завърна у нас след 20 години успешен бизнес в САЩ и отвори нова винарна в Русенско.
– Какво е предвидено по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор през новия финансов период?
Той започва от 16 октомври, ще има нови 32 милиона лева за лозята, отделно са предвидени и 17 милиона лева за инвестиции в предприятия, отделно за промоции. Ако интересът към създаване на нови лозя продължава да е толкова голям, всичко ще го пренасочим пак към преструктуриране и конверсия на лозя. Тези решения не са еднолично мои, те се взимат от работна група „Вино“ с всички браншови организации и ДФ „Земеделие“.
– Продължава ли тенденцията от 2008-2009 г. към засаждане на езкотични винени сортове грозде у нас?
В периода, който визирате, страните от т. нар. Стара Европа – Франция, Италия, Испания, започнаха да изкореняват умишлено насажденията със традиционни сортове като мерло, каберне, шардоне. Дали защото са много познати, или реколтата от декар не е голяма, не зная, но те засаждат тези територии с неизвестни сортове, които са високодобивни.
Ако едно каберне и мерло дава до един тон грозде от декар лозе с 500 лозички, тези сортове дават от 2,5 т до 4 тона. Това значи, че себестойността на гроздето пада изключително много, съответно и на виното. В България малко по-късно започва тази промяна, но общо-взето в света се търсят все повече качествени, но и изключително евтини като цена вина.
– Как се измени вкусът на европейския консуматор на вино?
От Международното селскостопанско изложение „SIA (Salon International de l’Agriculture) 2015” в Париж разбрах, че се търси много вино, но на много ниски цени. И ако миналата година на рафта в един среден френски магазин имаше вина по 10-15 евро, сега цената е не повече от 6-7 евро максимум. Потребителите вече не държат сортът да е каберне или мерло, напротив – експериментират, търсят аромати, вкусове, така че тенденцията е в тази посока.
– Какви са очакванията Ви за тазгодишната реколта?
В плододаване тази година влизат 2500 декара нови лозя. Смятаме, че зимата е поприключила, измръзвания нямаме. Надяваме се да не се повтори картината от миналата година с проливните дъждове и че ще можем да очакваме една отлична реколта като тази от 2013 г., която бе превъзходна и като количество, и като качество. Така ще можем да преодолеем стреса от 2014 г.