Италиански и турски стопани превземат българските оризища

Когато преди години в румънските оризови полета навлизат италиански и други западни компании, българските оризари отсам Дунава почти са изоставили своя поминък. След 1990 г. площите с ориз у нас намаляват повече от 10 пъти, като през 1995 г. достигат исторически минимум от едва 13 799 дка. Колапсът на българското селско стопанство, високите цени на водата, липсата на държавна подкрепа за сектора, свитите външни пазари и намалялото вътрешно потребление са част от причините за катастрофалния срив.

Преди десетина години цената на ориза в световен план се повиши тройно и доведе до опасен от недостиг и възможност за контролиране на експорта от големите производители от Азия. Затова европейските земеделци започнаха да се разпростират на изток. „Те изкупуват оризищата на Чаушеску, много от които бяха изоставени след смъртта му и след края на комунизма в Румъния през 1989 година.

Оризът никога не е бил популярна храна в Румъния, където ключови култури са пшеницата и царевицата. Но през 70-те години, по примера на Китай и Северна Корея, Чаушеску  изпраща хиляди лишени от земите си селяни и затворници да обработват обширните оризища около село Владени в Югоизточна Румъния, като част от плана Румъния да се самоизхранва“, разказва Раду Маринаш в обширен репортаж за Ройтерс.

В онези години експертите в Румъния отчитат, че северната ни съседка има голям потенциал в оризопроизводството с равната си земя, удобен водоизточник като река Дунав и топло време. Всички тези фактори дават и на България отлични възможности да произвежда много и качествен ориз. И го е правила в продължение на векове.

Ориз в България се отглежда от XIV век

Още през Средновековието османските нашественици схващат предимствата на богатата Тракийска низина, която ражда в изобилие зърнени храни, ориз и зеленчуци. Отглеждането на ориз в сегашните граници на българската държава датира от първите набези на турците на Балканския полуостров през втората половина на XIV век. „От особено значение за турската икономика били три отрасъла: производството на ориз, неизменна съставка от ежедневната храна на всеки турчин; овцевъдството, което давало предпочитаното за трапезата на мюсюлманина месо, и отглеждането на коне за султанските дворци. Фактически от XV в. насетне Пловдивският край дължи стопанското си развитие главно на тези три отрасъла“, отбелязва Николай Генчев в книгата си „Възрожденският Пловдив“.

Австрийският пътешественик Венедикт Курипешич, прекосил Тракия през 1530 г., описва Пловдивското и Пазарджишкото поле и големите оризови ниви в него.  През 1553 г. австрийският дипломат Ожие Бузбек също отбелязва, че когато слязъл в Пловдивското поле, видял как „по блатистите и водни места расте ориз като жито“. За това разказва и в своето „Пътуване до Константинопол 1553/1554 г.“. Ханс Дерншвам. Тръгвайки от Пловдив за Клокотница, той наблюдава „ниви, заети със сусам и ориз. Почвата е доста плодородна, каквато е необходима за тези посеви“.

След като описва оризищата, наричани с турската дума „чалтици“, пътешественикът посочва, че в Цариград докарват ориз от Египет, но когато корабите закъснеят, прибягват до пловдивския, който е по-вкусен от този на Египет. Действително, българските сортове ориз са създадени и адаптирани както към нашите условия, така и към традиционния български вкус, казва гл. ас. д-р Свилена Тошева. Тя ръководи секцията по селекция на ориза в Института за растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово. Д-р Тошева цитира и изследвания на Земеделския институт в Скопие, според които по вкусови качества българският ориз по нищо не отстъпва на италианските сортове.

България е защитила 10 свои сорта ориз – ранен и с високи добиви

Нещо повече – български сортови линии ориз като „Земя“, „Мизия“, „Кубрат“, Хоризонт“, Линия-305, Линия-2, ЛМ-БП, „Гарант“, „Хоризонт“ и „Дунав“ са включени в македонската селекционна програма, се посочва в научното изследване на учените от Македония Д. Андреевска, М. Менковска, Д. Андов.

„А българските сортове ориз са отдавна известни със своите качества. На един международен форум на Federation of European Rice Millers учен от американски университет ми каза, че през 60-те години на ХХ век в научните среди в Щатите е бил популярен български селекционер на ориз. Неговите открития и постижения са били публикувани в научните издания за ориз и оризопроизводство на някои американски университети. В същото време се смята, че един от факторите за добрите вкусови качества на българския ориз е чистотата на водата, с която се напояват оризищата ни. Това наскоро бе потвърдено и от българска фирма, която работи в областта на екологията“, казва Савина Влахова, председател на Съюза на оризопроизводителите в България.

Създаването на оризовите напоителни полета у нас започва през 1962 г. с 300 дка в Съединение и 250 дка в с. Войсил, Пловдивско. Масовото изграждане започва през 1965 г. и достига през 70-те и 80-те години на ХХ век до 247 000 дка. През този период държавата стимулира надбазисното производство, като при плановото изкупната цена на арпата е била 0.36 лв., а при надбазисното – 0.45 лв. за един килограм.

Сега около 160 000 дка от тези полета са годни за екплоатация и дават възможност за прилагане на съвременни технологии. Но макар че през последните 5 години обработваните площи с ориз у нас да достигат и надхвърлят 120 000 декара, а средните добиви да са 450-500 кг от декар, у нас български сортове ориз не се отглеждат.

В Института по растителни и генетични ресурси в Садово са създадени 10 сорта ориз. Последните от тях са „Аваля“ и „ИРГР Дани“, които са признати през 2008 г., а през следващата година е признат и„ИРГР Вики“ – високопродуктивен и ранен сорт. Към тях обаче няма никакъв интерес, макар че са по-ранозрели и устойчиви на болести, казва д-р Свилена Тошева. За последно български сортове ориз са засявани през 2009 г. През миналата година у нас не е засят и прибран и един килограм ориз от родни сортове, допълва Савина Влахова.

Около една трета от българските оризища се обработват от турци и италианци

Причината, според д-р Свилена Тошева, е в това, че средно около 30 на сто от оризовите площи в България се експлоатират от турски и италиански производители. Един от тях в Пловдивска област е италианецът Еро Фабрицио Фрески, който е възстановил 10 000 декара оризища. Обработва една трета от тях и ги сее с италиански сортове. Той изнася оризова паста за родината си, но казва, че силен интерес към експорт на български ориз проявява съседна Турция.

Всеки от италианските и турските земеделци внася и налага у нас сортовете си и, по думите на Савина Влахова, вече не се сее толкова турският сорт „Османчик“, а все повече италиански сортови линии ориз. Д-р Свилена Тошева работи по тригодишен проект, който сравнява качествата на българските и италианските сортове ориз. Оказва се, че родните сортове по нищо не отстъпват на италианските. Нещо повече – тези от Страната на ботуша развиват осили, което забавя вегетационния им период.

Всички български сортове ориз се поддържат като колекция в ИРГР в Садово, произвеждат се семена за тях, но връзката с оризопроизводителите е отдавна скъсана, констатира д-р Свилена Тошева.