InVigor_Promo

Изложбата “ДИМ. Истории за тютюна” и лицата на Тютюневия град – II част

0

След поражението си България губи територии, включително Беломорска Тракия, и е наказана с непосилни репарации. В същото време обаче произвежда 4,5 пъти повече тютюн, в сравнение с 1913 г. Евтината работна ръка на бежанците и избухналата война между основните конкуренти на пазара на ориенталски тютюн – гърци и турци, са добра основа за устойчивия възход на отрасъла и през 20-те години на XX в. Европа пуши повече от всякога.

Тютюн

Перущица, български турци. Над тях – нанизи тютюн, 30-те години на ХХ в.

Рекламата на тютюневи изделия е навсякъде и стимулира търсенето на цигари, пури и нарязан тютюн за лули, а оттук и на ароматните български тютюни. В новите граници на България се отглежда 1/3 от качествения ориенталски тютюн на Стария свят.

В новите граници на България се отглежда 1/3 от ориенталския тютюн на Стария свят

Загубата на територии става причина за нов бежански поток към България. Към Пловдив, Станимака (Асеновград), Хасково, Кърджали и др. градове в Южна България се стичат хиляди семейства от Беломорска Тракия и Македония. Установили се трайно, те вече наброяват половината от населението на тези селища. Възникват цели бежански квартали, които променят трайно облика на градския живот и култура. Такъв е пловдивският квартал, наречен с ирония от самите бежанци “Кючук Париж” (Малкият Париж). Бежанците оформят профцла и на градския пролетариат. Ангажирани осноВно в тютюневите фабрики, те стават известни и като „налъмаджии”. Терминът препраща към пословичната м бедност, която ги кара да носят налъми вместо обувки.

БЗНС на Стамболийски насърчава създаването на тютюневи кооперации

В началото на XX в. селяните са най-многобройната прослойка в България. След бурните събития в края на Първата световна война (1914 -1918) на власт идва партията на земеделците (БЗНС). Земеделското правителство на Александър Стамболийски отчита нарасналото търсене и добрата доходност от търговията с тютюн. Затова то насърчава създаването на тютюневи кооперации. Само за 5 години броят им достига 41. Те се опитват да защитят интересите на селяните, които са принудени да продават тютюна си с големи отстъпки. Балканската война (1912 -1913) и Междусъюзническата война (1913) водят до затварянето на някои от тях. Никой обаче не бележи по-зашеметяващ успех от станимашката тютюнева кооперация „Асенова крепост”.

Немска пропагандна картичка

Немска пропагандна картичка от Първата световна война, изпратена от фелдф. Атанас Иванов до съпругата му в Чепеларе

Основана е на 1 февруари 1915 г. от 60 души под наименованието „Кооперативно тютюнопроизводително дружество”. Асеновградчани изнасят тютюн на международните пазари, имат свой автомобилен парк, зимно и лятно кино, ресторант с оркестър, пожарна, безплатно медицинско обслужване и различни други социални придобивки, които да поддържат лоялността на работниците. Едно затворено общество, в което всичко е собственост на селяните акционери, които към 1924 г. надвишават 2 360 души. През 1923 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, се провежда изложение на тютюни. Представените тютюневи мостри от кооперация „Асенова крепост” получават най-голямото отличие.

Войната хвърля мрачна сянка върху годините на мира. След преживяното на фронта моралът е подкопан, човешкият живот губи стойност, насилието става част от ежедневието. Преврати, убийства и улични сблъсъци бележат 20-те години. Въпреки това разцветът на тютюневата индустрия не спира. От началото на 20-те години с индустрията е свързан капитал от 1 300 000 000 лв., износът й формира над 40% от общия за страната и дава 11% от постъпленията в държавния бюджет.

Първи пехотен софийски полк, тютюн

Коледата на I-ви пехотен Софийски полк, Южен фронт, януари, 2016 г.

Според едрите тютюнотърговци обаче този модел е неестествен, а банковите преференции – несправедливи, тъй като променят конкурентния пазар и привилегироват неподготвените и некомпетентните. Българската земеделска банка е подложена на двугодишен одит заради лоши кредити. Не е случаен и фактът, че ревизия в тютюнева кооперация „Асенова крепост” от 1926 г. намира злоупотреби и харчене без задръжки, за да се поддържа този толкова многоспектърен образ на кооперацията. След падането на БЗНС много от кооперациите в България фалират, а други значително свиват дейността си. До национализацията през 40-те години „Асенова тепост” се опитва да наложи редица реформи и реорганизиране на дейността си, но липсва размахът от началните години.

Производството на тютюн в България нараства 20 пъти от началото на XX в.

След като производството на тютюн в България нараства близо 20 пъти от началото на XX в. световната криза води до сериозен срив в търсенето. Той е болезнено приет от производители, търговци, работници и селяни. В този момент обвързването с германския пазар им позволява отново да стъпят на крака. През 1934 г. огромната тютюнева индустрия на Германия поглъща залежалия български тютюн. Родното производство е стабилизирано, а с пазарен дял от 13% България заема трето място в германския внос на ориенталски тютюн.

Тютюн, Реемтсма

Събрание на доставчиците на германския концерн “Реемтсма”

Големият печеливш обаче е концернът „Реемтсма”. Той предоставя до 90% предварително кредитиране, примамливи комисионни и изкупува огромни количества тютюн. Това кара търговците да се надпреварват да сключват договори с германците. На свой ред германците безпроблемно установяват контрол над ¾ от българския пазар и близо десетилетие оказват влияние върху търговията и обществения живот на страната.

Историята на Тютюневия град

Тютюневата индустрия е една от най-старите в Пловдив. Търговията с тютюн представлява голям процент от търговията на страната, а в Пловдив се произвежда около 50% от тютюна на цяла България. След Първата световна война  в града има регистрирани 30 индустриални предприятия . За да се избегне нелоялната конкуренция помежду им се създава тютюнев картел. През 1909 г. Карло Вакаро пръв предприема подобно споразумение.

Крупните тютюневи търговци и предприемачи придобиват международна известност. Благодарение на дейността им редица ориенталски сортове тютюни са брандирани на световните пазари като български. Нарасналите им финансови възможности и обществената им отговорност стимулират щедри и значими благотворителни жестове. Голямото им желание за представителност на международната търговска сцена се предава и ма местно ниво чрез отпечатъка, който оставят в градската среда чрез тютюневите складове, чиито специфичен архитектурен образ напомня най-добрите предприятия в Европа.

Тютюневият град

Тютюневият град, началото на ХХ в.

Районът между улиците „Иван Вазов”, “Христо Ботев”, “Авксентий Велешки”, между Централна и Сточна гара се превръща в истинско тютюнево градче, което впечатлява с мащаб и пропорции. Повечато от складовете са на 4-5-етажа и в някои случаи имат пищна декорации. Градът става и център на Съюза на тютюноработниците, основан през 1908 г.,  който издава и свой печатен орган – вестник “Тютюноработник”. С проектирането им са свързани имената на големите пловдивски архитекти Камен Петков, Васил Търпоманов, Димитър Попов.

Следите на тютюна отвеждат до красивите къщи на тютюнотърговците

В началото на XX В. българският град бърза да изгради собствен европейски облик. Нови сгради, нови институции, нови връзки със света, нови моди и привички, но и нови напрежения. Следите на тютюна в града ни отвеждат до красивите къщи на тютюнотърговците и складовете с величествена архитектура. Зад тези фасади се крие и друга страна на дарения и благотворителност – дали в името на общественото здраве, дали чрез инвестиции в кина, в транспорт, в таланта на млади артисти…В елегантните кафенета мустакати писатели спорят за бъдещето на българското изкуство и култура, а застанем ли на площада, ще чуем ропота на онези, които участват в историята на тютюна, но не и в нейния щастлив край.

Жената с цигара в началото на XX век и след войните

В патриархалното общество с цигара може да бъде видян само мъжът. Да пуши може да бъде видяна само някоя циганка или „пропаднала” жена от нисък социален статус, танцьорка или певица, които са единствените посетители от женски пол в заведенията от периода. Затова странно звучи този пасаж от „Преспанските камбани” (1954) на Димитър Талев: “Учителката каза името си: Иванка Руменова.
– Вие няма да останете тука, в хана – каза Вардарски. Те ще се погрижат.
– Седнете, седнете – прекъсна го учителката, – искам да си поговорим с вас, и двамата сме учители. Той придръпна друго едно столче, седна срещу нея.
– Пушите ли? – попита тя изведнъж. И добави:
– Дайте ми една цигара.
Вардарски се учуди на желанието й, но не издаде учудването си. Той извади тютюневата си кесия, премести я мълчаливо от едната си ръка в другата – не се решаваше да я подаде тъй на учителката. (…) Хаджиите оттатък гледаха с опулени очи – в Преспа пушеха само туркините”.

Тютюн

Започва производството на специални „женски” марки цигари

Актьорите от онова време налагат привлекателния образ на пушача на екрана. Жената на екрана и в холивудските филми е „фатална”, модерна и еманципирана. Дори се произвеждат и специални „женски” марки цигари, с портрети на холивудски актриси. „След Първата световна война пушенето става все по-популярно сред българските жени – белег за еманципация, блясък и космополитна градска култура.

Американските филми, които показват и популяризират пушещи кинозвезди като Грета Гарбо и Марлене Дитрих, започват да се разпространяват в България. Пушещите жени съблазняват света, а българската цигарена индустрия открито рекламира дамски цигари – като марката „Зора“.

Тютюнотърговците, като Карло Вакаро и Жак Асеов откриват кинотеатри. През 1908 г. първата прожекция в салона на пловдивския хотел “Шести август“ е осъществена благодарение на Вакаро с входни цени 4 лв. (за ложа) и 0,30 лв. за всички останалите места.

Благотворителността на пловдивските тютюневите магнати

Тютюнотърговците оставят видима следа върху модернизацията на България през първите десетилетия на XX век. Работниците от своя страна застават срещу нея. Тонгата, например, е съвсем прост механизъм за опаковане на тютюна в денкове. Именно тя предизвиква брожения, защото прави излишна работата на пасталджийки и денкчия. И ги оставя без хляб. Повече машини – значи по-малко работни места, по-неквалифициран труд, по-ниско заплащане.

Дом на благотворителността и народното здраве Кудоглу

Откриване на Дома на благотворителността и народното здраве на Кудоглу

Един от най-известните тютюневи магнати е Димитър Кудоглу. Още в годините на Първата световна война той издържа със собствени средства 11 обществени трапезарии за сираци в града. През 1927 г. той дарява на Пловдивската община и изградения от него внушителен по своите размери „Дом на благотворителността и народното здраве” (намирал се на мястото на днешната Централна поща).
Друг индустриалец с огромно значение за развитието на града и региона е Анастас Куцоглу. Макар да има 11 собствени деца, той не жали средства за благотворителност. Подобно на своя конкурент Кудоглу, той също финансира безплатни трапезарии в Асеновград и Пловдив, лично финансира и изграждането на жп линията между двата града.

Особено щедро благотворителността на тютюневите магнати се изразява при ликвидирането на щетите от Чирпанското земетресение през 1928 г. Пловдив е един от най-засегнатите от него градове. Напълно или отчасти е разрушена около една трета от сградния фонд. С щедри благотворителни жестове се включват, освен Куцоглу и Кудоглу, неговите племенници Димитър и Константин Турдоглу, Недко Каблешков – практически всички значими имена в стопанския живот на града.

Първите стачки на тютюноработниците за по-добри условия на труд

Но секторът има и своите проблеми. Появата на множество тютюневи къщи изостря борбата за пазари и води до нелоялни практики . Стига се дори до палежи на складовете на конкурентите. Недоволството на работниците също расте. В края на Първата световна война тютюноработнички участват в гладните бунтове. През май 1918 г. 2 000 от тях щурмуват хранителните складове в Пловдив. Градът, в който се намират повече от 30% от всички тютюноработници в страната, става свидетел на големите им стачки през 1922 и 1929 г. Тютюноработниците, едни от най-добре организираните в България, не спират да се борят за 8-часов работен ден срещу лошите условия на труд и ниските заплати. Техен основен проблем е сезонната заетост, която ги лишава от над сто дневни надници.

Стачка на тютюноработниците

Тютюноработниците стачкуват за по-добри условия на труд

“1 октомври 1913 г. Тютюневият склад на Н. Майер и с-ие. Намерих 13 момичета и 4 момчета по-малки от 18 години, употребени незаконно при сортировачката на тютюн. Тяхното число е било много по-голямо, но в същия ден господарите са успели да скрият най-малките деца в нужника. На 2 октомври направих внезапна проверка и намерих, че са употребени на нощна работа 41 жени и момичета и 6 момчета по-малки от 15 години.

Поканени да спрат веднага работа, те не само отказаха, но се противиха и пречеха да си изпълня властта… В картелната фабрика на Пловдив на работничките пасталджийки сега се плаща по 1 лв. до 1.30 дневно, когато по-рано същите работнички получаваха от 1.60 до 1.80 дневно”, пише Никола Господинов, във в. „Тютюноработник” през 1913 г. Освен стачките, комунистическият синдикат подканя членовете си да саботират производството, поставяйки пирони и зелеви листа в пакетите с тютюн и недостатъчен брой цигари в кутиите.

Антон Югов – от тютюноработник до министър-председател

Но новите времена раждат и своите нови герои. Един от пловдивските тютюноработници успява да направи шеметна кариера. Става дума за Андон Гьошев, по-известен с нелегалния си псевдоним – Антон Югов и с прякора си Тонц Китариста. Неговата популярност сред комунистическите дейци нараства като организатор на голямата тютюноработническа стачка през 1940 г. След 9 септември 1944 г. Югов става министър на вътрешните работи, а по-късно и заместник министър-председател. Като такъв той ръководи смазването на тютюноработническата стачка в Пловдив през 1953 г. През 1956 г. става министър-председател и остава на този пост до 1962 г., когато е свален от Тодор Живков. Кариерата му е емблематичен пример за превръщането на новата власт в своеобразен огромен социален „асансьор“, който дава възможност на редовия тютюноработник да израсне до премиер.

Тютюн

Новите герои в тютюнопроизводството стават отличили се звеноводки и бригадирки

Новите герои в тютюнопроизводството стават и отличили се звеноводки и бригадирки, успешни работнички и технички във фабриките. На някои от тях се присъжда званието “герой на социалистическия труд” и са експонирани като пропагандни символи на новото време. Сред тях може би най-експлоатирана е фигурата на звеноводката от Банско Сара Смедарчина. Личността й е широко рекламирана от самия Тодор Живков, които й отрежда място в деловия президиум на Десетия конгрес на БКП през 1971 г.

Германските акции в смесените тютюневи дружества стават собственост на СССР

С преврата от 9 септември 1944 г. България попада в съветската сфера на влияние. Богатите тютюнотърговци са принудени да напуснат страната, имуществото на осъдените от т. нар. Народен съд е конфискувано, а германските акции и дялове в смесените тютюневи дружества стават собственост на СССР. През 1947 г. е проведена и пълна национализация на промишлеността, с което собствеността изцяло преминава в държавни ръце. Тютюневата индустрия веднага е обединена в т. нар. Държавен тютюнев монопол, който първоначално представлява българо-съветско стопанско предприятие. До края на 50-те години на XX в. по съветски образец е извършена насилствена колективизация на поземлената собственост в страната.

Тютюн

След стачката от 1953 г. работниците вече имат целогодишна заетост и по-високо заплащане

Условията на труд и заплащането в тютюневите фабрики не се променят в първите години на народната власт. Запазват се сезонната заетост, запрашеността и широкото използване на ръчния труд и живата човешка сила. Статистиката показва, че всеки тютюнев работник прекарва един месец в болнични всяка година. Всичко това става причина за силно работническо недоволство. В резултат на плахото „размразяване”, обхванало обществото след смъртта на Сталин през 1953 г., то кулминира в голяма тютюноработническа стачка, обхванала всички складове в града.
Сведенията за единствената стачка в годините на комунистическия режим са оскъдни. Известно е обаче, че макар да е брутално смазана от силите на режима, тя все пак постига някои успехи. Работниците вече имат целогодишна заетост и по-високо заплащане.

Тютюневата история като роман на Димитър Димов

Писателят Димитър Димов започва да пише „Тютюн” още през 40-те. Първите откъси излизат през 1946 г. със заглавие „Тютюнев склад”, а завършеният роман е публикуван през 1951 г. И предизвиква фурор. Критици и писатели бързат да заклеймят романа „Тютюн” като идеологически непригоден. Очаква се романът да бъде забранен. Ненадейно съдбата му се решава с намесата на тогавашния партиен лидер Вълко Червенков, стига да бъдат направени идеологически промени. „Тютюн” е широко приет, превеждан, включен в програмата по литература.

Филма Тютюн

Филмът “Тютюн” е заснет в пловдивнските тютюневи складове

През 1963 г.филмът  „Тютюн”, заснет в пловдивските тютюневи складове, е представен в Кан, а българската публика го припознава като основа на историческата си памет за тютюневата индустрия преди 1944 г. По-късно тютюнът се превръща в неразделна компания на пловдивската бохема. Многочасовите разговори, обвити в цигарен дим, нощите в алкохолна забрава, са неизменна част от бунтарския дух на интелигенцията в късните социалистически години на България. Разказвайки за бохемския живот в този период, може да започнем от Пловдив.

Междувременно тютюневата промишленост постепенно се обновява, технологизира и автоматизира. В България навлизат американските сортове „Вирджиния” и „Бърлей”, а създаденият Институт по тютюна и тютюневите изделия към Селскостопанската академия селектира нови ориенталски тютюни -„Крумовград”, „Харманли”, „Неврокоп” и „Джебел”.

През 1976 г. е получен рекорден добив от 142 605 т тютюн

Тютюневият монопол създава разгърната система от клонове в страната и представителства в чужбина. Той управлява тютюневите фабрики в София, Пловдив, Асеновград, Стара Загора, Хасково, Благоевград. Произведените от тях цигари получават широка популярност и зад граница. “Дипломат”, „Лукс”, „Фемина”, „Витоша”, „Рила”, „Родопи”, „Арда” „Марица”, „София”, „Мелник”, „Слънце”, „Стюардеса” и преди всичко “БТ” са внимателно подбрани имена, за да предизвикват желани асоциации и приятни емоции. За да превърнат вредния навик в по-малко нежелан, поне на пръв поглед.

Български цигари

Българските цигари получават широка популярност и зад граница

През 1976 г. е получен рекорден добив от 142 605 т. тютюн, а скоро след това капацитетът на мощностите в цигарените фабрики достига 82 хил. т годишно. Най-успешна се оказва обаче 1985 г., когато са изнесени 76 606 т цигари и 60 413 т тютюн. С дял малко над 50% от общия земеделски износ на страната тютюнът и тютюневите изделия отново се доказват като важен източник на приходи в стагниращата социалистическа икономика. Държавният тютюнев монопол се преименува в Стопанско обединение „Булгартабак“. Благодарение на рекордните добиви и нарасналото търсене в СССР и СИВ, тютюневата индустрия изживява своите златни години. В Европа само Съветският съюз, ФРГ и Великобритания произвеждат повече цигари от България, като цигарите държат първото място в класацията на стоте най-търсени български стоки от онова време.

България днес е пета по производство на тютюн в ЕС

Бавно постигнатите успехи бързо са оставени зад гърба. Още преди рухването на тоталитарната система тютюневата индустрия отбелязва през 1988 г. началото на прогресивен спад. Негативната тенденция се дължи на общата криза на режима на БКП, лошото управление на аграрния сектор, свиването на засетите с тютюн площи, остарялата структура в отрасъла, заниженото агротехническо обслужване, както и на възродената конкуренция от страна на Гърция и Турция и спада на консумация на цигари в световен мащаб.

Краят на XX в. отваря нова глава в историята на България и на нейното тютюнопроизводство. Започва бавен и мъчителен процес на възстановяване на собствеността върху земеделските земи, на реституция на някогашните тютюневи фабрики и складове и на приватизация на различни части от „Булгартабак”. Този процес приключва с окончателното приватизиране на дружеството през 2011 г. Междувременно през 2007 страната става член на Европейския съюз. С това процесите на свободно падане на отрасъла изглеждат овладени, а производството на тютюн получава ново субсидиране и регулация в рамките на Общата селскостопанска политика на съюза. България днес е пета по производство на тютюн в ЕС.

Текстът е продължение на статията Изложбата “ДИМ. Истории за тютюна”, цигарите и българското злато – I част. Прочетете я на този линк в Агроновините!

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close