InVigor_Promo

Изложбата “ДИМ. Истории за тютюна”, цигарите и българското злато – I част

0

Никотиновото растение, донесено от Колумб в Европа, винаги е носело със себе си идеята за конфликт мажду крайностите. Между удоволствието и вредата, между богатството на едни и мизерията на други. Праз струйката дим може де се видят процесите на еманципация, заражданато на цели съсловия в българското общество и социалното съзряване не други. Димът е основен персонаж в окопите по време на войните, в кафенетата, пълни с писатели и художници, водещи интелектуални спорове, в бохемските нощи на социализма, оставайки си може би единствената наистина конвертируема стока, по всяко време и във всяка епоха извън пределите на България.

Тютюн

Разказът в изложбата “Дим” обхваща последните 150 г.

За България през историята на тютюна разказа изложбата “ДИМ. Истории за тютюна” с куратор Весела Ножарова. Тя бе експонирана от януари до март в един от старите тютюневи складове на ул. “Екзарх Йосиф” 16 в Пловдив.

Разказът в експозицията, която бе едно от централните събития на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, обхваща последните близо 150 години, тръгвайки от никотиновите следи в Османската империя, през Първото пловдивско изложение, модернизацията на обществото, войните и следващите ги бежанци, работническите бунтове, диктатурите на XX в., външната политика на България, икономически възходи и крахове.

Тютюневите истории, разказани с много образи, живи и въздействащи, с гласовете на отдавна забравени хора и през малко познати факти, разказват една различна история не България с нов фокус върху познати събития.

Тютюн

Британците донасят тютюна в Истанбул

Началото започва от търговските кервани и султанските укази, минава през възрожденските промени и революционните кроежи за Освобождение и Съединение и се проследява пътят на тютюна към първите индустриални години на България. Представени в светлините на Първото пловдивско земеделско промишлено изложение, тютюневите търговци и фабриканти показват значението на тютюневата култура за града и подсказват мястото, което ще заема в бъдеще.

Тютюнът –  едно от забранените за мюсюлманите изкушения

В края на XVI в. тютюнът вече е познат на Балканите, които в този период са в границите на Османската империя. През Цариград димът му бързо прониква в ежедневието на османците. Те обаче са подложени на тежки наказания от султана, тъй като тютюнът се разглежда като едно от забранените за мюсюлманите неща. Мерките са неефективни и държавата започва да му налага високи данъци, които да действат забраняващо, но едновременно и да пълнят хазната.

„Британците донесоха тютюна в Истанбул около 1600 г. Продаваха го като лековито растение.(…) Дори учените и държавниците се пристрастиха. Много стихотворения бяха написани за тютюна. Всички кафенета се изпълниха с дим. Дрехите бяха пропити със силната му миризма. Стигаше се и до бой, когато някой издишаше дима си в лицето на съседа. Освен това тютюнът носеше мръсотия и пожари”, пише в “Историята на Печеви, Ибрахим Пеневи, 1572 – 1650 г.” хроникьор на Османската империя.

„Тютюна познаха в Европа, когато испаньолите намериха Америка, и го назоваха табак, защото пръв го видеха на острова Табак, и наченаха да го употребяват както и индианите. (…) Най-хубавият европейски тютюн става на Яница, но по-многото доходе от Америка. (…) Каквото рекох за кафето, тъй думам и за тази: сиреч по много вредат и не ползоват…”, посочва д-р Петър Берон в своя „Буквар с различни поучения“ („Рибният буквар”), 1824 г.

Публично порицание с напъхване на чибуци в ноздрите на пушачите

През 1609 г. в годините на управление на султан Ахмед I (1603 -1617) се налагат забрани за засаждане, закупуване и консумация на тютюн заради това, че много хора се разсейват от пушенето и не успяват да си вършат работата. Наказанието се състои в публично порицание с напъхване на чибуци в ноздрите на пушачите.

Тютюна в Ориента

Тютюнът в Ориента

През 1633, при възкачването на Мурад IV на трона, един пушач заспива в лодката си и цигарата му предизвиква пожар близо до бреговете в Цибали, квартал в Истанбул.

Повече от 20 000 къщи са превърнати в пепел и 50 000 души остават без дом. След инцидента султанът, известен с гнева си, наредил строга забрана на тютюна. Маскиран той затварял кафенетата и когато откривал, че някой продължава да използва тютюн го убивал. Говори се, че почти 20 000 души са били екзекутирани.

Беше по същото време, когато тютюнът започна да се нарича tütün – думата, произтичаща от глагола tütmek (за пушене), в османо-турския”, посочва Екрен Бугра Екинчи в публикацията си “Пътят на тютюна от Карибите до Османската империя” във в. “Дейли Сабах”.

Тютюневият дим съпътства романтичния и тайнствен образ на Ориента

Въпреки всичко тютюневият дим винаги е съпътствал романтичния и тайнствен образ на Ориента. Европейските пътешественици, които минават през земите на империята, говорят увлекателно за харемите, воалите, широките дрехи, дворците с техните дворове и шадравани, и разбира се за опиума и кафето. Пиенето на кафе и пушенето вървят ръка за ръка. Културата на кафенето, зародила се в Европа в средата на XVII в., не случайно навлиза именно през Изтока.

Дълги разговори, лежерност, задимени помещения, изпълнени с аромат на тютюн и кафе, са неизменна част от балканските нрави, така различни от западния начин на живот. „…защото в Турция всички кафенета са едновременно и бръснарници; идокато пуша чибука си, клекнал на миндера между дебел турчин с нос на папагал и слаб персиец с нос на орел, срещу мен един грък, денди от Фанар, си ваксаше мустаците и си боядисваше веждите, предварително изскубани с плисета…” (Константинопол, Теофил Готие, Париж, 1856).

Лорд Байрон възпява тютюна

Лорд Байрон в песен втора, стих двадесети на “Островът”, 1823 г., възпява тютюна:
“От Изток на Запад подслажда тютюнът
татарския труд или турския унес,
и там, на дивана, часовете отмерва,
на плът и на опиум силен съперник
велик в Истанбул, по-невзрачен в Уестминстър,
макар че обича го всеки министър,
в наргилето божествен, в лулата бпагат,
подправен с янтар, плътен, мек и богат,
като женска ръка те ухажва и гали —
чаровница, скрита зад тежки воали;
ала твоите поклонници виждат по-сладък рай
в голата красота: бързо пура ми дай!”.

Как тютюнът става познат и сред българското население?

Но как тютюнът става познат и сред българското население? Предполага се, че тютюнът прониква в българските земи през Македония и Беломорска Тракия. Първите области, в които започва отглеждането му, са около днешните Благоевград, Дупница, Хасково, Пловдив. „В началото на XIX век със съгласието на одринския валия били засети първите площи тютюн със сортовете Яваш, Серти Орта в чифлиците в селата Еникьой, Хаджинено и Аджеларе, Пазарджишко. След това било разрешено и отглеждането на тютюн в бейските чифлици южно от Пловдив”, се споменава в публикация на сп. „Български тютюн”, 1991 г.

Български тютюн

Тютюнът прониква в българските земи през Македония и Беломорска Тракия

През Възраждането, достигнала пределите на упадъка си, Османската империя е принудена да се реформира. В началото на XIX в. се провеждат редица стъпки към модернизация, в това число и даване на равни права на всички религиозни групи в границите на империята. Тези промени дават тласък на българското население да започне национално-освободителни борби за религиозна, културна и държавна независимост. В големите български градове, в това число и в Пловдив, се съсредоточават по-привилегировани прослойки като търговци, земевладелци, чужди фабриканти.

Началото на тютюневата история на България е на пловдивската чаршия

Началото на тютюневата история на България е именно на пловдивската чаршия. Първата работилница с два хавани е открита в Пловдив през 1872 г. в Капана от арменеца Магърдич Томасян. Дълго време преработката на тютюн става по познатия от миналото начин: тютюнът се е рязал на ръка и се е опаковал в 20 гр. пакети, които се продавали за наргилета, лули, чибуци.
Търговията на Томасян се разраства и той създава първото тютюнево предприятие „М. Томасян и Сие” в сътрудничество с Кеворк Гарабедян. Цигарите „Томасян” първи получават златен медал за качество на международното изложение в Лондон. През 1922 г. от фирмата на Томасян се отделят наследниците на Гарабедян и създават отделна тютюнева фабрика, която взема и фирмата „Златен лев”.

Тютюн

“Пастелене на тютюн”, Нягул Станчев, 1917 г.

„Тази фабрика е единственото предприятие не само в Пловдив, но и в цялата страна, което преминало през всички етапи на развитие и постепенно систематично индустриализиране, достига до второто по големина и производство тютюнева фабрика в България още преди 1948 г., когато цялата тютюнева индустрия у нас бива монополизирана”, свидетелства Тодор Близнаков в личния си фонд.

Иван Вазов: Времето отдавна изтиква старата мода с чибуците

Но много преди това „пловдивските занаятчии търгували не само в границите на Турската империя, но и в Средна и Западна Европа, Русия, Мала Азия, като достигали чак до Египет и Индия. В град Калкута имало колония от пловдивчани”, пише Елена Узунова в „Пловдив в навечерието на освободителната война”. А в “Под игото”, 1893 г., Иван Вазов пише: “Времето отдавна беше изтикало старата мода с чибуците, които също украсяваха стените, с жълти кехлибарени смукални и с варакпадосани лули. Марко в угода на традицията беше задържал само един чибук за свое лично употребление.”

А в “Пловдивска хроника “, 1977г., Никола Алваджиев пише: “…Роден в Пловдив, Шериф не заминал с изселниците турци в 1877- 1878 г. Останал в родното си място. Продаваше тютюн на пакети, на тегло, дребно и едро нарязан, серт, яваш. Сортовете басма, зихна, джебел, камбулак дъхтяха на сто крачки далече от дюкяна. Вътре в него беше много чисто. Зиме Шериф го застилаше с рогозка и шарено чердже, в кьошето слагаше мангалче. На тесни полици бяха наредени пакетите с тютюн и цигарени книжки, а в шарени гърнета с капаци стоеше нарязаният тютюн. Внушителна беше фигурата на стария човек с дълга бяла брада като на древен пророк, с овехтели шалвари, черни еминии, обути на бос крак, и снежнобяла чалма. За всекиго Шериф имаше блага дума, кротък поглед сърдечни обноски. Нямаше българин да не го обича.”

Тютюн и изящество на Първото българско земеделско-промишлено изложение

Първото българско земеделско-промишлено изложение

Главният павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение

През 1892 г. младата българска държава решава да организира собствено изложение, за да припознае своя образ като свободна, цяла и европейска. То цели да представи техническия прогрес и стопанските възможности на страната, да покаже нейното търговско-промишлено съсловие и да отбележи напредъка по пътя на индустриализацията. „Изложението ни, помимо задачата си да предаде вярно и прегледно очертание на нашата производителност, трябва да послужи и като достъпно училище на народът ни за известни мероприятия за повишение на производителността. И ето че помимо богатата сбирка от разните видове тютюни, която страната ни произвежда, изложението иде да покаже и начинът за рационалното му сушение и да ни поучи за неговото голямо значение за подобрение качеството на тютюните”, четем в „Нашето първо изложение”, 14-и март 1891 г., по повод хасковската сушилня за тютюн.

В края на XIX в. организаторите на изключително популярните световни изложения в Лондон, Прага, Париж твърдят, че шареният и многолик свят вече може да бъде разгледан с една кратка пешеходна разходка. Най-новите чудеса на техниката са показани редом с хора и продукти от близо и далеч. “…От участващите петдесет и пет страни някои могат да покажат електрически локомотиви, сложни уреди, високопроизводително земеделие, а други – чибуци, няколко кутии с тютюн и папироси, бъклици, шалвари и екзотични красавици”, пише за пловдивското изложение Никола Георгиев в „Името на розата и на тютюна”, (1992 г.).

Тютюноработилница "Орел"

Тютюноработилница “Орел” на Д. Ставридис

Пловдивският тютюнотърговец Ставридис влага в павилиона си на изложението в Пловдив 7 000 лева – с 500 повече от Евлоги Георгиев, с 3 000 повече от град Сливен и едва с 1 000 по-малко от Софийски окръг. Очевидно неговите надежди за стопанската полза от изложението не са символични, тъй като обира и симпатиите на съгражданите си, след като печели и лотарията на изложението и дарява голяма част от печалбата.

„Частният павилион на г. Ставридис е почти напълно приготвен. Заслужава тутакси да се отбележи, че тоя павилион е един от най-красивите и най-привлекателните. Павилионът се състои от две еднакви отделения, в едното ще се представлява рязането (кайдисването) на тютюна, а в другото приготовляването на папироси ”, пише в „Нашето първо изложение”, бр. 29,4 юли 1892 г.

Тютюнът – българското злато

Бедна на ресурси и със слаба аграрна икономика, младата българска държава разполага с малко източници на приходи. Свикнали сме да смятаме, че те идват от традиционните пшенични и розови насаждения, но без съмнение най-доходоносен сред тях е тютюнът. Той е растение, суровина, стока – българското злато. Ето защо още първото правителство въвежда правила и тарифи за акциза и бандерола на тютюна и тютюневите изделия и взема мерки срещу контрабандата. Не случайно половината от постъпленията от акциза през 1879 г. са именно от тютюн, а през 1901 е направен безуспешен опит за създаване на държавен тютюнев монопол.

След Освобождението в пределите на Княжество България остават малко райони, в които се отглежда тютюн. Все още той не е сред най-популярните насаждения за българите. Но това бързо се променя. „Така например в 1880 г. са засети 7510 дка земя, от които са произведени 853 666 кг тютюн, през 1886 г. те вече са 16 541дка, с произведени 1140 532 кг. (…) В края на XIX в. са направени и първи опити за изнасянето на тютюна в чужбина. Това става през 1882 и 1883 г.”, пише Ангел Кръстев в книгата си “Тютюнева кооперация “Асенова крепост”, 1994 г.

Тютюн

Тютюнът е най-доходоносен в България след Освобождението

Географските тютюневи региони на България могат да се обособят около големите реки Марица, Арда, Струма, Места, Тунджа. Сравнително малко количество тютюневи произходи има и в Северна България, най-вече около Делиормана и Разград-Добрич. Сред най-популярните сортове тютюн са басми (дребнолистни) и башибали (едролистни). Всеки етап от отглеждането на тютюна е важен.

До ден днешен почти всичко се извършва ръчно – няма машина, която да отмени точността на човешката ръка. Тютюнът се кърши или рано сутрин преди изгрев слънце или привечер, когато листата са свежи и надигнати. Не трябва да е нито презрял, нито недостатъчно узрял, защото незрелият тютюн трудно съхне и се разваля от влагата, а презрелият става сух, губи аромата си и се рони. В селскостопанския труд участват главно деца и възрастни, защото манипулацията на тази култура изисква изключителна точност и търпение.

Високата порта запазва контрол над центровете на тютюневата търговия

Междувременно, известните с ориенталските си тютюни области Македония и Беломорска Тракия, остават в границите на Османската империя. Така Високата порта запазва контрол над най-големите балкански центрове на тютюневата търговия – Солун и Кавала, и на тютюнопроизводството – Ксанти. Към традиционните купувачи на нейната суровина Австро-Унгария, Франция, Великобритания и Русия в началото на XX в. се добавят и американските тютюневи гиганти. Въпреки повишеното търсене на ориенталски тютюн, империята печели все по-малко от търговията с него.

Тютюн

Български войник черпи с цигара военнопленник

Когато в края на XIX в. Високата порта престава да обслужва задълженията си към европейските сили, чуждите кредитори установяват директен контрол върху приходите й. Тъй като голям дял от тях се пада на производството и търговията с тютюн, в началото на 80-те години с османски и европейски средства е създадено смесеното стопанско дружество „Режия”. Нейните служители упражняват монопол върху вътрешния пазар на тютюневи изделия и събират печалбата от тютюневия износ. Спасение за множеството малки производителите, сред които все повече българи, се оказва черният пазар. В Македония и в Беломорска Тракия нелегалното производство надхвърля легалното. Масово хората купуват и пушат контрабанден тютюн.

В Македония и в Беломорска Тракия нелегалното производство процъфтява

Възникналото през 1893 г. движение за освобождение на Македония и Беломорието, известно по-късно като ВМРО, бързо се възползва от възможностите на черния пазар, а в някои райони го и монополизира. Средствата, които набавя, служат за въоръжаване на четите и поддържане на структурите. През август 1903 г. с подкрепата на българската държава организацията вдига на въстание българското население в двете области.

След кървавото му потушаване от османските власти ВМРО губи инициативата в разрешаването на Македонския въпрос, но не се отказва от печалбите от тютюна. Дори 20 години по-късно с мълчаливото съгласие на властите нейни функционери събират налог от 5 лв. на всеки продаден килограм тютюн В Пиринска Македония. „През 1925-1926 г. управителните съвети на кооперациите „Бохча” (Горна ДЖумая), „Македонски тютюни” (Неврокоп) и„Тютюнев лист” (Св. Врач), умоляват ВМРО да им бъде опростена таксата на килограм тютюн. Получават отказ, тъй като ВМРО има нужда от средства за освободителната борба.

Тютюнопроизводството заема 79% от общия износ на България

В резултат от Балканските войни (1912-1913), Родопите, Беломорска Тракия и Пиринска Македония са присъединени към България. Старите и новите тютюнопроизводителни центрове, пазари и търговски пътища възстановяват целостта си. Количеството засети площи и броят на производителите на тютюн нарастват тройно. Скоро след това нараства и търсенето. Наред с ужасите на Първата световна война (1914-1918) тютюнът се превръща във връзката на страната със световната икономика. Тютюневата промишленост без проблем покрива нуждите на българската армия и доставя суровина на съюзниците Германия и Австро-Унгария. Тютюнопроизводството израства до водещ отрасъл на икономиката с невиждания дотогава и по-сетне дял от 79% от общия износ на страната.

Четете продължението – “Изложбата “ДИМ. Истории за тютюна” и лицата на Тютюневия град – II част”, на този линк в Агроновините! 

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close