Вкуси България със SlowTours.bg

Какво се случи с българското говедовъдство за 10 г.?

1

Какво постигна българското говедовъдство през последните 10 години и подготвено ли е то, за да отговори на предизвикателствата при отпадането на млечните квоти от 2015 г.? Ето становището на Михаил Михайлов, изпълнителен директор на Националния съюз на говедовъдите в България.

Генетичното усъвършенстване на животните е основният път за развитие на говедовъдството, гарантиращ повишаване на икономическата ефективност от отрасъла и осигуряващ необходимото количество мляко и месо с високо качество. За съжаление тази максима не бе спазена след периода на преустройството на нашето животновъдство. В това време новите фермери трябваше да правят много неща едновременно – да се снабдяват с животни, да решават въпросите с материалната база и фуражното производство, да организират стопанствата си.

Така, че време за селекция нямаше и през 2001 г. постигнахме „рекордни” постижения в говедовъдството. Броят на кравите намаля с 30% и достигна 420 хиляди, 61% от фермите отглеждаха до 3 крави, средната млечност от крава падна на 3198 кг, обхватът на изкуственото осеменяване стигна до 31%, а контролираните крави бяха само 6.2%.

Всъщност по всички тези показатели твърдо се наредихме на последно място в Европа. Една от причините бе трудната и продължителна реформа по отношение на селекцията. Независимо от приетите нормативни документи за реорганизиране на дейността, ръководствата на държавната служба по селекция правеха всичко възможно да забавят предаването й на асоциациите.

Другата причина бе, че фермерите нямаха достатъчно познания по отношения на селекцията и не обръщаха много внимание на тази дейност. Въпреки това през 1999 г. бяха създадени четири развъдни асоциации в говедовъдството – на Симентала, Черношарената порода, Кафявата порода и Джерсея. Задачата беше асоциациите да приемат от държавните структури изцяло дейностите по селекцията – изготвяне на селекционни програми, водене на родословната книга, преценка на животните, отбор, подбор, бикопроизводство и др.

На този етап обаче фермерите все още не осъзнаваха, че това ще бъдат техни организации, те ще поставят задачите на селекционерите по отношение повишаване продуктивността и всички признаци свързани с нея, а селекционерите ще моделират животните .Получихме също и предписания от Европа за преструктруирането на селекционната дейност. По това време в повечето бивши социалистически републики това вече беше история, реформата бе приключила за много кратък период от време и резултатите там не закъсняха. Например в Германия в първата петица по среден млеконадой от крава вече три са от бивши източни провинции.

В периода от създаването на асоциациите до 2004 г. бяха изписани много нормативни документи, закони и правилници. Навсякъде се даваше преимущество на асоциациите, но на практика не се получаваше нищо. Държавната служба по селекция, независимо, че в плановете си имаше срокове за предаване фермите под контрол на асоциациите не предприемаше нищо за елегантното и безболезнено предаване на дейността. Напротив пречеше се с всякакви възможни средства. В началото на 2004 г. обаче натискът от ЕС по отношение на развъдните асоциации стана голям и трябваше да се започне от някъде.

Асоциациите тогава имаха само управителни съвети, в състава на които повечето членове не бяха фермери, а общественици, нямаха структури, нямаха база, нямаха кадри. Силни и действащи бяха регионалните асоциации на млекопроизводителите. Ето защо с Иван Омайников, тогава председател на РАМП-Сливен, бяхме поканени на разговор в МЗ от тогавашният директор на дирекция животновъдство Цветан Димитров. Той ни предложи РАМП Сливен да започне организирането на селекционната дейност в говедовъдството в Сливенска област.

Условията бяха три – министерството ще ни осигури паричен ресурс за дейността, под контрол да не се обхващат ферми, с които работи държавната служба и резултатът от работата да е положителен и да послужи за модел и приложи от другите асоциации следващата година. Първата стъпка която предприехме бе да се свържем с нашите колеги от Развъдният съюз на говедовъдите в Саксония Анхалт и да ги помолим за информация по организиране на дейността.

Колегите реагираха веднага и ни поканиха заедно с тогавашният председател на асоциацията на черношареното говедо Петър Петров да отидем в Германия и на място да отработим нещата. Посещението беше изключително ползотворно. Разказаха и ни показаха всичко по тяхната организация на работа. На място видяхме как работи лабораторията за анализ на млечните проби и фуражите, как се вземат пробити, как се води развъдната книга, как се оценят животните, информационната система и контрола от държавата, станциите за бикове и организацията на изкуственото осеменяване.

Всъщност попаднахме в свят, в който писанията по учебниците са реалност. Връщайки се в България си поставихме задачата да започнем да градим такава система. Написахме и един материал какво правят хората, за да запознаем нашите фермери. През 2012 г. отново гостувахме в Саксония Анхалт с изпълнителният директор на АРЧШПБ – Добрич Ангел Йонов и отново като се върнахме от там написахме какво правят колегите.

Бяхме обаче обвинени от някои наши колеги, че това е пътепис, който е публикуван още през 2004. Аз бях забравил за първия материал, но ми стана ясно, че за осем години крачката която сме направили в селекцията е много малка и това, което хората правят, за нас е още приказка или химера и все повече се отдалечаваме от истинската селекция. Необходимо е да се отворят сайтовете на световната и европейска асоциации на Холщайна и прочетат темите, по които се работи и правят доклади. Ами то вече самите заглавия не можем да разберем, а камо ли ако прочетем статиите, там се говори за неземни неща по отношение на селекцията на база нашето ниво.

След събирането на информация , изготвяне план за работа и получаване средствата за издръжка трябваше да сформираме екипа. Бюджета които направихме можеше да стигне за трима селекционери и материалните разходи. Иван Омайников – д-р на науките по говедовъдство, с изключително богат организационен и професионален опит, минал по стълбата на младши зоотехник, зоотехник на стопанство, председател по животновъдство в аграрен комплекс и накрая председател на животновъдството в аграрен комплекс – област Сливен. В момента дори си беше баш животновъд защото имаше ферма с 20 крави.

Вторият член на екипа бе зооинжинер Мариана Ахладова – абсолютен селекционер говедовъд, минала през школата на най-добрите селекционери в района и в София. Всъщност тя беше най-добре подготвена по специалните въпросите в селекцията в говедовъдството. Освен това тя напусна държавната структура доброволно и реши да предаде знанията си на новите фермери, повечето от които виждаха крави за първи път в живота си. Хубавото е, че след 10 години, сегашните фермери, имащи големи ферми, са изключително добре подготвени, знаят изключително много по организацията на работата във фермата, по отношение на производството и изхранването на фуражите, проектирането и реализирането на проекти, запознати са със най-добрите бици в света и Европа.

Третият член на екипа бях аз, може би с най-малко познания по говедовъдство в сравнение с двамата колеги, но пък ми се отдаваше организацията и връзките с фермерите,министерства и др. институции. Така, допълвайки се, проектът стартира през месец юли 2004 г. Трябваше да осигурим най-напред офис, транспорт, лаборатория, книги. Купихме един опел „Астра“ на 150 000 км, който още се използва и всеки месец посещава 15 ферми. По-сложен беше въпросът с лабораторията.

За този преход европейците ни помогнаха не само със съвети, а и материално. Съвместно с тях като държавен служител реализирахме два съвместни проекта със Съюза на животновъдите в Германия. Първият бе изграждане на пазар за животни край гр.Сливен. Съществуващата площадка бе обновена коренно-тръжна зала, три обора, канализация, две рампи, оборудване плюс обучение на двама наши специалисти в Германия. Замисълът бе прост – пазарът да осигурява част от бюджета на асоциацията.

В Германия например около 30-35% от средствата се осигуряват от търговски сделки. Нещо повече, пазарът по документи бе предоставен за ползване от животновъдите на България, но за съжаление когато държавата трябваше да им го предаде, половината асоциации не бяха съгласни и гласуваха да остане държавен. Опитите ни да провеждаме пазарни дни също претърпяха крах. Контролните органи за тогава само гледаха сеир и разрешаваха търговия с животни да става навсякъде.

Все пак се постигна нещо, сега пазарът за животни е култово място за българските животновъди и селекционери – там се провеждат национални изложби, а през последните две години се проведоха и специализирани изложби по говедовъдство по европейски модел, което вдигна много летвата за провеждането на подобни мероприятия. Вторият проект бе реализиран до 1997 г. –изграждане на лаборатория за анализ на млякото и по договора с германската страна трябваше да остане за фермерите, но все още лабораторията си е държавна.

Тя бе оборудвана с рециклирана машина от семейството на „Фосоматик“ и си беше направо хит за България за него време. Определяше стойностите по масленост, протеин, лактоза, СБО и соматичните клетки. Последното си беше направо откритие, защото фермерите въобще не бяха чували за тези клетки и същите дотогава се брояха от лаборантите. За съжаление ИАСРЖ/2004 г./ не ни отказа да изследваме пробите, но ни определи цена за една проба от 1.80 лева или четири пъти повече от себестойността. Ясно ни бе, че при такава цена бюджета ни няма да издържи и започнахме да търсим друга лаборатория.

След няколко разговора с фирма „Бултекс“ – Стара Загора се разбрахме за цената – два пъти по-малка отколкото ни искаха и започнахме работа. Проблеми имаше навсякъде – нямаше шишенца, ако имаше нямаше капачки. Нямаше куфарчета, консервант, развъдни книги, компютърна програма, абе почнахме от голата поляна. Както всичко ново, обаче ентусиазмът бе голям, освен това бяхме подкрепени от Регоналната асоциация на млекопроизводителите Сливен и независимо от това,че имахме уговорката да се контролират само нови ферми много от фермите напуснаха държавния контрол и дойдоха при нас – това бяха Панайот Тодоров, Дафина Димитрова, Пенка Янкова, Митко Митев и Денка Дончева и още много други фермери.

Най-после през август 2004 г. бяхме вече готови за работа-имахме нещо като сандъчета, шишенца, пипети, кофи и кантарчета. Първата ферма, в която трябваше да открием практическата работа на асоциацията, бе на Стефан от с Калояново, общ.Сливен. Човекът бе купил преди няколко месеца 20 крави и тръгваше по трудният път на фермерството. Отидохме тримата експерти, и като начало да открием дейността. Фермерът обаче толкова се смути като ни видя и след като зами вимето на кравата вместо да сложи апарата за доене, той запечата цицките с дезинфектант.

Всичко това обаче мина след провеждането на първите контроли. Пробите както казах започнахме да носим в Стара Загора, което си беше ненормална история- при наличието на най-модерната лаборатория за момента в страната в Сливен и по документи собственост на фермерите трябваше да носим пробите на 70км и да получаваме резултати със закъснение. Тук слагам и увеличените транспортни разходи, ама нали парите са държавни няма значение, според някои държавни служители. За компенсация обаче, екипът в лабораторията на „Бултекс“ беше изключително добре подготвен и съвместно, само за един месец организирахме поточност в работата и синхрон на екипите и резултатите от изследването на млякото пристигаха до фермерите в най-кратки срокове.

На втория месец внедрихме и компютърна програма за директна доставка на резултатите в картона на кравата. На третия месец вече бяхме в състояние максимум до три дни след вземане на пробите фермерите да получават резултатите. Ясно е, че информацията се предоставяше на фермерите на хартиен носител в табличен вид. Но тази информация трябваше да се обработи за да се получат бързо и по-богата информация за животното. След разговори с проф. Георги Димов съвместно започнахме да работим за създаването на информационна система за обработка на първичната информация.

Независимо от това, че силата на Димов беше овцевъдството, чест му прави, че той прие предизвикателството и започна работа по програмата „Искра”. За няколко месеца програмата бе факт, мина тестовете и започна качването на информацията. Само след година първите резултати бяха налице и излезе и бонитировката на кравите. Започна и качването на биците и работата по педигрето на кравата. Интересът беше изключително голям, фермерите се записваха в организацията, започнахме и работа по създаването и на дружество с немските колеги от Саксония-Анхалт, което стана и факт в края на 2004 г.

Наложи се в края на годината да назначим още двама специалисти – Ирина Колева, която само за една година обхвана целия Новозагорски район, и Иван Кабаджов, които беше техник-осеменител и започна да осеменява в повечето ферми контролирани от нас. След една година работа направихме и първото събрание на което да отчетем резултатите – крава рекордистка, ферма първенец, млад говедовъд, говедовъдка и т.н Участваха над 80 фермери, фермите под контрол вече бяха станали над 100. Нашият опит беше разучен от колегите от Добрич и Ямбол и те още през 2005 г. се включиха в системата.

Всъщност изпитът и задачата, поставена от МЗХ и фермерите, бяха издържани и изпълнени и изиграха значението си за онова време – показаха,че и организация на фермерите може да върши това, което досега вършеха държавните институции- тук разликата беше, че експертите на асоциацията работеха за своите фермери, те бяха назначавани и се отчитаха пред фермерите, те изпълняваха техните желания по въпросите на моделирането на животните.

След десет години в Асоциацията за развъждане на черношарената порода в България – Добрич, която прие дейността по селекция вече се обслужват над 200 ферми с над 26 000 крави. Средната млечност за 2013 г. е над 7000 кг, а фермите в Асеновград, Кортен, Венец, Камен и др. са със средна млечност над 10 000 кг, броят на кравите дали над 10 000 кг мляко за една лактация е над 300.

През последните две години имаме и развъдните стойности на биците с които се работи и над 16000крави. Проведоха се и две изложения по европейски образец- нещо което за първи път можеше да се види в България. Имаме и много неща които не са свършени , но това нека остане за обсъждане през следващата година.

Последното обсъждане от европейските експертите за работа в безквотен период, проведено в Будапеща, даде ясен сигнал, че конкуренцията от април 2015 ще е изключително голяма. Холандският представител е направил изказване ,че те ще увеличат с 20% производството, по този път върви и Полша. За това предизвикателство трябва и ние да сме готови и единственият начин е да се увеличи средната продуктивност на кравите, със средна млечност под 4000 кг ние просто сме аутсайдер и сме извън играта.

Ето защо селекцията трябва да е приоритетна през новият програмен период и не случайно след голямо настояване от страна на развъдчиците имаме внесена за нотификация програма. Пожелавам на новмото ръковдство на АРЧШПБ – Добрич с председател Симеон Присадашки и изпълнителен директор Ангел Йонов, селекционер, да продължат, доразвият и постигнат добра селекция и много мляко.“

Михаил Михайлов

Михаил Михайлов

Михаил Михайлов,

изпълнителен директор на Националния съюз

на говедовъдите в България

Споделете.

1 коментар

  1. Bravo! Mnogo dobre sa oisani parvonachalnite stapki i vapreki trudnostite vie ste se spravili otlicho. Usehi v ponatatashnata vi rabota!

Коментирайте

Close