Вкуси България със SlowTours.bg

Млечното говедовъдство у нас става все по-ефективно

0

Българското млечно говедовъдство бавно става по-ефективно

Българското млечно говедовъдство преминава през процес на преструктуриране през последните седем години. Като цяло може да се каже, че млечното говедовъдство в България става по-ефективно, но този процес e твърде бавен, отчита анализ на Института за пазарна икономика /ИПИ/. Отглежданите животни
намаляват за този период с 8,6 на сто, докато броят на стопанствата се свива наполовина, сочат данните на ИПИ. Средната млечност се подобрява слабо – от 3,32 тона на глава на година – до 3,74 тона в края на периода. Това спомага за запазване нивото на произведено мляко близо до 1,15 млн. тона.

Броят на отглежданите говеда у нас е според вида стопанства

Преструктурирането е основно за сметка на полупазарните стопанства, отглеждащи едно или две животни, които намаляват от 97 на 46 хиляди. Броят на отглежданите в тях крави спада от 121 на 58 хиляди – явление, свързано с намаляването на селското население в активна възраст (с над 14 на сто за периода).
Поддържането на подобен род стопанство, чийто замисъл е да произвежда за собствена консумация и в малка степен – за пазара, е икономически неефективно, като се има предвид евентуалния добив на мляко спрямо алтернативните приложения на факторите труд и капитал. В този сегмент стопанствата изпълняват и известна социална функция, т.е. подкрепа на доходите.

Подобен е процесът при стопанствата, отглеждащи между 3 и 9 животни. Техният брой спада 2,6 пъти през разглеждания период – от 19 600 до 7550., а отглежданите в тях крави спадат със сходен темп – от 84 600 до 33 400 бройки. Броят на стопанствата, отглеждащи между 10 и 19 животни бележи ръст от 10 на сто – за разглеждания период и те достигат 3443 през 2013 година. Друг фактор за този вододел е, че при средния млеконадой за страната, дори стопанство от 9 млечни крави не може да осигури едновременно нормалното съществуване на едно средностатистическо домакинство и средства за инвестиции или за непредвидени разходи, така че жизнеспособността му е постоянно застрашена.

Очаквано, най-бързо расте броят на стопанствата, отглеждащи 20 и повече животни – от 1904 през 2007 г. – до 3404 през 2013 г., като делът на отглежданите в тях крави в общия брой крави в страната расте от 26,9 на сто до 55,6 на сто (съответно от 90 200 до 170 800 животни). В тази категория особено значение имат стопанствата с над 50 животни, чийто брой достига 940, / 1,5 на сто от всички/, а отглежданите в тях крави са близо една трета (95 700 бройки) от всички отглеждани крави в страната към 2013 година. От ИПИ обобщават, че за разглеждания период фермите, където се отглеждат от 20 до 49 и тези с над 50 животни се оказват най-жизнеспособни. В тях се прилагат нови технологии и практики и се отделя повече внимание на храненето, което е в основата на високите добиви. Тук ролята на националното подпомагане дори не играе толкова съществена роля, колкото добрите практики и икономията от мащаба, пише в анализа.

Българското млечно говедовъдство е сред най-неефективните в ЕС

Въпреки, че задоволява 89 на сто от търсенето на вътрешния пазар, българското млечно говедовъдство е сред най-неефективните в ЕС заедно с румънското. Както по отношение на средния брой животни в едно стопанство, така и по производителност на глава добитък и средно производство на ферма – показателите изостават значително спрямо тези в ЕС, посочват експертите на ИПИ. Това е резултат от раздробеността на
стопанствата, занемарената развъдна и селекционна дейност през последните две десетилетия и ниското ниво на образование и квалификация в сектора, пише в анализа.

Внос на расови животни почти няма в периода между 2000 г. и 2005 година. В следващите осем години са внесени юници и крави на стойност около 42 млн. лева по данни на НСИ, което по груби изчисления прави 15-20 хил. животни. Това е крайно недостатъчно за обновяване на генетиката в страната, пишат експертите. Потвърждение за това са и данните за млечните крави под селекционен контрол. Те са едва 52 хил. по последни данни от 2012 г. или 18 на сто от всички. За сравнение, през 2008 г. те са били 32 хил. което се равнява на 10 на сто от всички.

Ниското ниво на образование е проблем в целия отрасъл

С каквито и животни да разполага един фермер, обаче, ако няма нужните квалификация и знания, той едва ли ще може да се възползва от пълния капацитет на своето стадо. Ниското ниво на образование е проблем в целия отрасъл на селското стопанство. Според проучване на НСИ – 57 на сто от заетите в сектора са със
средно или основно образование, а мнозинството нямат специализирана квалификация в областта на земеделието или стопанското управление. Само 2 процента от стопаните имат средно земеделско образование и един процент имат релевантното висше или полувисше образование.

Според доклад на Асоциацията на млекопреработвателите от 2013 г. нивото на компетентност на изпълнителите (говедари, доячи, гледачи и пр.) в малките и средни стопанства е ниско и това води до големи слабости в организацията на работата, до загуби и сериозно текучество, въпреки че заплащането на места надминава средните заплати в икономиката. Оптимални резултати (достигащи в единични случаи до 10-12 тона на крава) всъщност постигат само една малка част от фермерите, които разбират, че освен селекция е необходима и подходяща рецептура за хранене.

В по-малките стопанства се разчита основно на пашуване, което в българските условия (липса на културни, заградени пасища, където животните биха могли да изкарват максимално време и дори да нощуват) няма как да осигури необходимите хранителни вещества за постигането на високи добиви. Практиката показва, че за нашите условия най-подходящо за постигането на високи добиви е правилното съчетание на люцерна (зелена, сенаж или сено), царевичен силаж и комбиниран фураж, пише в анализа.

Очаква се ускоряване на процеса на преструктуриране в българското млечно говедовъдство

Отпадането на млечни квоти от 2015 година ще увеличи конкуренцията в ЕС и най-вероятно ще доведе до регионална концентрация на производството в северозападната част на континента, смятат експертите. Засилената конкуренция и либерализирането на европейския пазар на мляко ще ускорят процеса на преструктуриране в българското млечно говедовъдство. Фермите, отглеждащи под 10 животни, ще продължат да отпадат заради пазарната си непригодност. За да оцелеят, българските животновъди трябва да работят в посока увеличаване на стадата и бързо повишение на средната млечност.

Затварянето на производствения цикъл с преработка може да се окаже удачно решение само за част от фермите. По-големите ферми с над 50 животни трябва да се стремят към средна млечност от минимум седем тона на глава и оптимизиране на разходите, за да бъдат конкурентоспособни в европейски план, твърдят от ИПИ. Увеличаването на производството на мляко след 2015 г. неминуемо ще даде отражение върху цената на суровото мляко. Според различни оценки тя може да достигне 60 ст./литър и дори 46 ст./литър към края на периода 2015-2020 г., посочват експертите.

Споделете.

Коментирайте

Close