С премахването на млечните квоти само след няколко месеца, много ирландски млекопроизводители са изправени пред перспективата да произведат повече юници за ремонт и да доят много повече крави през 2015 г., в сравнение с предишни години.
Но предвид факта, че цените на млякото са в режим на свободно падане и на фона на продължаващата несигурност на пазара, може би броят на допълнителните крави, които се надяват да добият през следващата година, трябва да бъде преразгледан? 2015 г. не е референтна година, се посочва в анализ на agriland.ie.
Млечните квоти ще липсват и през 2016 г., а и след това. Фокусът в годините на ниски цени на млякото трябва да бъде върху изключително строгия контрол на разходите, възприемайки каквито и да е добиви като резултат от ниските цени. На този фон, буди любопитство предложението на д-р Дейвид Добин, че фермерите в Северна Ирландия трябва да ограничат добивите на краве мляко.
Като се има предвид настоящата несигурност на пазара, колко често ще чуваме подобни коментари от южната страна на границата? Посланието на Севера е „по-малко мляко“, а на Юга е за „повече мляко“. Работата е там, че и Северът, и Югът се опитват да продават продукта на един и същ депресиран пазар.
Може би никой в индустрията на Юга не е достатъчно смел, за да даде приоритет на интересите на млекопроизводителя над тези на политиците, които жадуват производството на мляко до 2020 г. да се увеличи с 50%? Такъв ръст на производството е една смислена цел, но в този случай по-важна е посоката, отколкото бързината.
Необходимо ли е плановете за експанзия да бъдат задържани до възстановяването на пазарите? Проблемът е в това, че за мнозина адаптирането към нуждите на по-големи стада и обслужването на нови банкови заеми на фона на ниски цени на млякото ще доведе до негативни последици.
Финансовата стойност на тези сътресения е лесно да се измери. Но кой ще измери пораженията върху психическото и физическото здраве на фермерите, подложени на подобен стрес? Години като 2015 г. са изцяло насочени към спасяването на бизнеса, без натрупване на емоционални сътресения.
Мнозина млади земеделски производители смятат, че догодина ще доят много повече крави с цел да „разредят“ разходите си. В същото време, други фермери планират да доят с 10-15% по-малко крави през 2015 г. и да намалят със същия процент броя на юниците за ремонт с цел оптимизиране на разходите си. Много от тях вече са продали част от стадата си с цел да подсигурят бюджета на фермите си през следващата година.
С по-малкия брой крави и юници в стадото, очакванията са добивите са да са приблизително на същите нива като през 2014 г., но с намалени разходи за храна, фуражи и силаж. Тази група фермери са съсредоточени върху собствените си цели и печалби, а не върху тези на преработвателите, съветниците или представителите на политическите кръгове.
Когато се разразява буря, опитните моряци се връщат обратно в пристанището. Налице е силен пазар за ирландските млекодайни животни във Великобритания. Може би е по-разумно и печелившо фермерите да продадат сега животните, с които смятат да разширят стадата си, вместо да ги доят и да чакат да се отелят?
Парите са всичко – клишето никога не е било по-подходящо за случая. Повече крави или по-малко? Трябва да насърчим по-широки дебати по този въпрос и то в периода, когато млекопроизводителите пресмятат своите бюджети за следващата година.
В страни като Ирландия анализът на ефекта от отпадането на млечните квоти тече вече четири години. У нас – в последните четири месеца. Ще узреем ли да планираме бъдещето си устойчиво преди да е отново твърде късно?