Реколтата на земеделските производители е силно застрашена от очакваните градушки, тъй като заради войната в Украйна въздушният трафик е много интензивен. Това прави невъзможно изстрелването на противоградови ракети.
„На 28 август миналата година, само заради един транспортен военен самолет над Пловдив, бе наложена забрана за изстрелване на противоградови ракети. Така продукцията в три пловдивски общини (Марица, Пловдив и Калояново) беше помляна от градушка, като бяха засегнати близо 15 хил. декара с ориз, плодове и зеленчуци.
Заради повишения въздушен трафик на военни самолети, рискът цели райони да пострадат от градушка е огромен
Тази година, заради повишения въздушен трафик на военни самолети, рискът цели райони да пострадат от градушка е още по-голям“, коментира за Агроновините фермерът Красимир Кумчев. Миналия месец той е изпратил писмо до председателя на парламентарната Комисия по земеделие Пламен Абровски и до аграрния министър Иван Иванов, за да ги предупреди за реалните рискове от унищожаване на реколтата.
– Г-н Кумчев, твърдите, че има огромни рискове от градушки заради повишения въздушен трафик, който не позволява изстрелването на противоградови ракети. Каква е ситуацията в момента?
Тази година ще има и градушки, и самолети със сигурност. Това, което предложих на властта, е следното: в общините и областите, където има изградени противоградови площадки и се знае, че там има повишен трафик на самолети, държавата да поеме 100% от застрахователната премия по полиците срещу градушки.
В момента държавата поема 65% от застрахователните премии, но на едно много ниско ниво – до 500 лв./дка. Наредбата за държавна помощ за съфинансиране на застраховките при селското стопанство съм я писал аз преди 8 години. Още тогава тези 500 лв. бяха нисък праг, помолих да го направим на 1000 лв. и по принцип бяха съгласни, но казаха, че нямат ресурс. Говорим за времето, когато Мирослав Найденов беше министър.
Държавата да поеме 100% от застрахователната премия в областите с противоградови площадки и повишен трафик на военни самолети
Осем години по-късно е ясно, че всички разходи на земеделските производители са скочили многократно. Затова предложих на властта прагът да стане 1500 лв., а в тези области, където има изградени противоградови площадки и повишен трафик на военни самолети, държавата да поеме 100% от застрахователната премия.
Изчисленията са ми следните: до 500 лв. застраховка държавата плаща 22 лв., а ние заплащаме 10 лв. Ако това го умножим по 3, държавата трябва да плати около 70 лв. при 65% финансиране, а ако стане, както аз настоявам, излиза около 90 лв./дка. При инвестиция от 15-20 млн. лв, като я разделим на 90 лв., това ще покрие една огромна площ от около 230-250 хил. дка и хората ще бъдат спокойни.
Те нямат вина за това, че има забрана да се изстрелват противоградови ракети. Изслушах цялото заседание на парламентарната Комисията по земеделие в НС. Пламен Абровски постави въпроса на министъра на земеделието, но отговорът на д-р Иван Иванов беше безобразен – че министерството няма как да се бърка в работата на застрахователните компании, защото те са частни компании.
Ако държавата не покрие застраховките срещу градушка, ще плати много повече под формата на компенсации за пострадалите стопани
В случая застрахователите не играят никаква роля, за тях е все едно дали аз ще платя застрахователната премия или държавата. Няма как площадките да работят при този трафик на самолети, но и не могат да забранят на НАТО и военното министерство да прелитат самолети. Изчисленията ми сочат, че ако държавата не поеме застрахователната премия на стопаните в рисковите райони, после ще трябва да им изплати многократно по-високи компенсации.
Ако предложението ми се приеме, тогава министерството чрез общинските служби по земеделие може да уведоми земеделските производители в тези райони, че който не се застрахова, няма да получи обезщетение в случай на градушка. Логично е, когато държавата ти поема 100% от застрахователната премия, а ти не желаеш да се застраховаш, после да нямаш право да се сърдиш.
– Колко голям е рискът от градушки тази година, каква е Вашата прогноза?
За 40 години на полето, в които доста пъти съм пострадал от градушки, винаги съм казвал следното, дори и на моите синове: ако не ви стигат парите, не засявайте 700 дка, засейте 600 дка, но си оставете достатъчно средства за застраховка.
Сезонът на градушките започна, дори малко избърза – първата градушка в Пловдив беше на 1 април. В случая доброто беше, че нищо не беше изнесено на полето и дърветата още не бяха цъфнали, така че реално щети нямаше. Но след Гергьовден започна масовото изнасяне на разсадите на полето и вече сме много уязвими.
Интензивният сезон за градушките е май, юни, юли и август, а понякога и септември
Интензивният сезон за градушките е май, юни, юли и август, а понякога и септември. 4-5 месеца в годината са рискови за градушки и не е имало година, в която някъде да не се изсипе. Градоносните облаци са локални явления, за разлика от сланите и бурите, те не могат да обхванат огромни посеви. Но когато това се случи на някой стопанин, той просто е аут. А ако се случи в две последователни години, въпросният производител просто фалира.
Рискът при производителите на плодове и зеленчуците е многократно по-голям, отколкото при зърнопроизводителите
Няма как да се вярва на властта, тъй като през август ще стане една година, откакто удари миналогодишната градушка. Народното събрание гласува 15 млн. лв компенсации за пострадалите стопани, а с постановление на Министерския съвет до момента са изплатени около 3 млн. лв на хора, които имат 100% щети.
Министърът обещава още 2,9 млн. лв за тези, чиито щети са под 100%. Кога ще ги дадат, не е ясно, но дори това да стане, изплатените компенсации ще са 6 млн. от 15 милиона лева. Едни 9 млн. пак ги няма и аз питам непрекъснато къде са отишли. След като не са изразходени до края на годината, би трябвало да се върнат в бюджета. Какъв е проблемът същото това Народно събрание през януари да прегласува отпускането им на пострадалите фермери?
– Кои райони в страната са най-застрашени от градушки, заради повишения трафик на военни самолети?
Цяла България е застрашена, но рисковете за зърнарите и производителите на зеленчуци са различни. Един стопанин с 200 дка посеви от пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед, ще бъде засегнат с около 100 дка, поради това че градоносните облаци са локални.
Къде отидоха 9 от общо гласуваните 15 милиона лева?
Само че в интензивни райони на зеленчукопроизводството, каквито са Пловдив, Пазарджик, Стара Загора, Хасково, Камчия и много други места, там добър стопанин с около 100 дка зеленчуци при градушка ще бъде изцяло ликвидиран. Рискът при производителите на плодове и зеленчуците е многократно по-голям, в сравнение с този при зърнопроизводителите.
– Има ли информация къде противоградовите площадки на Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ няма да могат да изстрелват противоградови ракети?
Ние не знаем това, но държавата го знае. Граф Игнатиево е най-голямото военно летище в България, за Пловдивско е сигурно, че е рисков регион, но властта може да събере информация и да каже: уязвими са Пловдив, Пазарджик, Стара Загора и т.н. Мярката, която предлагам, е само за тия области, защото там, където няма трафик на самолети и има изградени ракетни площадки, те си изстрелват ракетите.
– Възможна ли е координация между военните и Изпълнителна агенция „Борба с градушките“?
Това е невъзможно, но две неща са абсолютно сигурни – градушки ще има, и трафик ще има. Въпросът е държавата да каже кои са областите в които има висок трафик на самолети и само за тях да приложи интервенция за застраховките.