ВИЗИТКА
Красимир Кумчев е производител, агробизнесмен и консултант на терен за земеделски дейности в овощарството и производството на зеленчуци. Роден е през 1955 г. Завършва агрономство във ВСИ „Васил Коларов“ – Пловдив. Започва работа като зам.-бригадир в с. Костиево, Пловдивско. От 1986 до 1991 г. е председател на ТКЗС – Рогош. Там в продължение на 5 г. управлява най-голямата ябълкова градина в света – върху площ от 14 000 декара в землището на селото и съседните селища. След 1991 г. създава собствено стопанство. През 2003 г. печели приза „Фермер на Тракия“.
Кумчев е мажоритарен собственик на „Агропродукт груп“ ООД – с. Трилистник. Дружеството е най-големият производител на зелени салати в България и един от големите производители на ябълки, череши и сливи в страната. Продукцията му се продава във всички големи търговски вериги у нас. През 2014 г. Кумчев създава и до днес управлява консултантската компания „Епъл Консулт“ ЕООД – Пловдив. Клиентите му са стопанства на територията на пет области в страната. С договор за консултации и управление възстановява най-голямата в момента ябълкова градина в България, която заема площ от 1400 дка в с. Динк.
– Г-н Кумчев, догодина за пръв път отварят т. нар. „консултантски“ мерки по ПРСР 2014-2020 г. – подмярка 2.1.2 „Консултантски услуги за малки земеделски стопани“ и подмярка 2.1.1 „Консултантски услуги за земеделски и горски стопани“. Защо това се случва чак сега, на четвъртата година от новия програмен период по ОСП?
Не само тази мярка, а всички се отварят по средата на програмния период. Така се форсират срокове. Обявяват процедурата един месец преди отварянето на мярката, дават един месец за приемане на проекти, затварят мярката и казват че това е целият финансов ресурс до 2020 г. Това означава едно – неподготвеност за този програмен период на администрацията. По тази причина допускат въпиющи грешки във всяко едно отношение, включително и в разработването на наредбите за прилагане на съответните програми.
– За отварянето на „консултантските“ мерки се говореше още преди година и половина?
Да, тогава бе направен официален анонс, че ще бъде създаден Национален регистър на консултантските фирми, в който ще влязат дружества с история в консултантската дейност. Тогава се притеснявахме да не би да почнат да се създават фирми за един месец, и например от 100 консултантските дружества да се нароят до 3000. Защото тогава се говореше за условие да се отпускат 1500 евро на земеделски стопанин, който сключи договор с консултант, одобрен и вписан в Националния регистър. Към днешна дата се оказва, че такъв регистър няма да има и целият този ресурс от над 4 милиона лева е насочен към Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ).
– Но НССЗ е държавна структура и в нея работят държавни експерти?
След като целият този паричен поток от ПРСР се насочи към Националната служба за съвети в земеделието, някак изниква въпросът от какво се издържа до момента тя, не е ли на бюджетна издръжка, от какво ще се издържа в бъдеще, когато се изчерпят парите по „консултантските“ мерки. НССЗ от дълги години е на картата на земеделието. Затова се пита в задачата: по какви причини се налага извън този бюджет, с който тя разполага, да се налеят още няколко милиона в нея? Да не коментирам някои твърдения в публичното пространство, че освен заплата, служителите в НССЗ получават по 500 евро възнаграждение за всеки изработен проект.
– Все пак в Националната служа за съвети в земеделието работят експерти и те ще помагат на фермерите да подготвят проектите си.
В последните документи, които излязоха във връзка с приема по ПРСР догодина, е посочено, че малките земеделски стопани имат право на безвъзмездно финансиране до 3000 лева за 1 година по подмярка 2.1.2. Пак 3000 лв. е помощта за един консултантски пакет по подмярка 2.1.1 по приоритетна област. В същото време е записано, че при такова подпомагане работата на консултанта от НССЗ е да направи поне едно посещение във фермата. Трябва да си не гений, а повече от гений да отидеш в едно стопанство и да решиш проблема на хората по начин, по който те действително да усетят ефекта от консултантската дейност. Това просто е абсурдно. Службата нито има човешки ресурс, нито капацитет – чиновниците там просто не са способни да свършат тази работа. Дори и да имаха ресурс и капацитет, абсурдно е с едно посещение в едно стопанство през годината така да консултираш стопанина, че той след една година да каже: аз направих нещо в стопанството, което ми беше казано от НССЗ, и постигнах успех. Това не е по силите на никой – академик да е, не е възможно.
– Някои смятат, че прехвърлянето на консултациите към НССЗ ще игнорира от пазара десетките фалшиви консултантски фирми, които само взимат парите на хората и в крайна сметка не правят нищо полезно за стопанството им.
Вижте, работата не е от офис да се пишат едни проекти, без консултантът да е стъпвал на полето, без поне веднъж да е обул гумените ботуши, без поне веднъж да се е изцапал с кал и тор. Тези фирми, за които Вие говорите, са така създадени – имаш пари, назначаваш един агроном, който да не сбърка много нещата като се определят средни добиви и цени, слагаш един зоотехник, необходим за животновъдството, даваш им по някой лев. Всичко останало са таблици – сядаш на компютъра и работиш.
– А минават ли после в ДФ „Земеделие“ такива проекти, или е въпрос да се вземат едни пари от едни хора? Публична тайна е, че много от тези консултантски фирми имат свои лобита във властта.
Това не са сложни за изпълнение проекти – имаш параметри, зададени от Фонда и в рамките на тези параметри трябва да дадеш обосновки. Трябват ти минимум знания, за да се направят съответните обосновки. И да – има не малко фирми, сателитни на властта, свързани с действащи политици. Те работят на принципа ден година храни – отвори се мярка, направят 100-200 проекта, натрупат 3-4 милиона и са осигурени нещата за 4-5 години напред.
– Какво е съотношението у нас между коректните консултантски фирми и тези, за които Вие говорите?
Позволих си преди време да кажа, че консултантски фирми, които да изготвят проекти по ПРСР в България, дал Господ. Твърдя обаче, че поне в 90% от случаите същите тези фирми, които имат капацитет да изготвят проекти за различните мерки по ПРСР, никога физически не са стъпвали на полето, във фермата, в обора, и никога не биха могли да дадат съвет, даже лош, на земеделски стопанин, за да му бъдат полезни.
Според мен на пръсти се броят консултантските фирми, които работят на терен – без субсидии, без държавно подпомагане, които си имат клиенти само заради качеството на работата си, и които са постоянно при клиентите си в стопанството. Такъв е случаят с моята консултантска фирма – имам клиенти в 5 области в страната, все хора, с които работя от 5-6 години. И съм сигурен, че нито един клиент няма да се лиши от моите консултантски услуги и да се възползва от мярката по ПРСР, за да го консултира безплатно някой от Националната служба за съвети в земеделието.

Всеки нормален земеделски стопанин и производител има някакви проблеми. Той търси най-добрия консултант, който може да му реши тези проблеми. Все едно детето ти да е болно, да трябва да се оперира и да ти кажат – ние ще ти дадем 3000 лева и отиди при лекаря Х, нищо че е най-неподготвеният. Другият лекар У е квалифициран и кадърен специалист и не само, че няма да ти е безплатно, но ще трябва да му платиш за консултацията. Е, при кого ще отидеш? Естествено при този, който ще ти спаси детето.
– Ако всичко, което казвате, е вярно, какъв изобщо е смисълът да се отварят „консултантските“ мерки?
Ще бъда директен – тези мерки са чиста корупция, порнография, гавра и подигравка със земеделските стопани! Да оставим настрана консултантските фирми като моята – имам достатъчно работа, не ме интересува дали помощта ще стигне до клиентите ми или не. Но по този начин едни милиони ще бъдат налети в държавната служба, а е много вероятно да бъдат откраднати по някаква схема! Самият факт, че се наливат пари от държавата в държавата е смущаващ. Те ще се раздадат под някаква форма, пък може с тях да се купят някакви джипове, знам ли? Самата философия на прилагане на схемата е толкова несъстоятелна, че просто няма нужда от коментар.
– Добре, Вие сте човек от бранша – работил сте в земеделието и по време на социализма, и по време на прехода, произвеждате храна, работите на полето целогодишно, работодател сте, продавате свежа продукция, сега помагате със съвети и опит на други земеделски производители. Какъв, според Вас, би бил успешният модел?
Както е измислено в момента разпределението на парите по тези две подмерки от ПРСР, парите от единия джоб отиват в другия. Т.е. няма възможност доказали се консултантски фирми по някакъв начин да бъдат включени и да има реален резултат за самите земеделски производители.
Виждам нещата много просто – трябва да има Национален регистър на консултантските фирми, но за да те включат в него, трябва да докажеш с документи, че си реален консултант. Това лесно може да стане с фактури и договори с клиенти за един период от 3-5 години назад.
– Знаем, че България е страната на неограничените възможности и нищо не пречи набързо да се напише една фирмена история на консултант.
Няма как да се „измисли“ фирмена история, тъй като говорим за фактури от предишни години – невъзможно е да се изфабрикуват такива документи след края на съответната финансова година. При това говорим за консултации на терен, а не за правене на проекти. В документацията за включване в Регистъра да пише примерно: извършена е консултация в с. Тотлебен, община Пордим, Плевенско. И това се доказва пак с документи – например аз заверявам дневниците за растителна защита на стопаните, след това те имат заверка в БАБХ, изготвям им плановете по агроекология, за контрол на ерозията, зачимяване, за трайни насаждения – присъствам навсякъде. Нито една от тези фирми, за които говорихме по-горе, че имитират консултантска дейност, не може да покаже и един заверен дневник за растителна защита. Защото тъкмо това е реална дейност. И по този начин със създаването на такъв Национален регистър на консултантските фирми, ще бъдат защитени и стопаните. Така няма как някой да се излъже и да даде едни 10 000 лева за година срещу обещание да му свършат работа или проектът му да „мине“.
И още един инструмент, за да се отсеят само коректните консултанти – не може една консултантска фирма да има примерно 1000 клиенти земеделски производители. Ако този консултант си върши добре работата, максимум натоварването му е 20 стопани. Така той може поне веднъж в месеца да мине през стопанството на всеки един свой клиент и да му бъде полезен със съвети и насоки. Това е целта, смисълът и ефектът на консултантските услуги, а не каквато е масовата практика – има тук едни пари и целта е да се усвоят с поредната схема.
Агроновините Новини за земеделие и храни
