InVigor_Promo

Адриан Николов: Много мерки от ПРСР са с условия, създадени за източване

2

Г-н Николов, преди дни станахте председател на Националното обединение на младите фермери. Защо се съгласихте да приемете този пост?

Националното обединение на младите фермери е организация, основана преди 5-6 години от Венцислав Петков. Получих лично предложение от него, той е човек, на когото имам доверие. Амбициран съм да върнем младите хора в сектора. Бил съм в чужбина, знам навън как хората гледат на зеленчукопроизводството. У нас то е не повече от 2% от цялото земеделие, докато в Англия и Германия зеленчуковите градини заемат над 20-30% от земните площи.

Адриан Николов е новият председател на Националното обединение на младите фермери. Роден е на 6 декември 1984 г. в град Рила, от 20 години живее във Варна. Бакалавър е по специалността „Международни икономически отношения”, има магистърска степен по  психология. Работил е в земеделието на Англия и Германия. След завръщането си се заема със земеделие, първоначално върху три декара. Днес обработва близо 300 дка – 150 в землището на гр. Тервел и 140 дка в Ямболска област. Отглежда само зеленчуци – корнишони, полски домати, розови домати, дини. От 2019 г. ще отглежда и пипер. 

Шефът ми в стопанството в Германия дойде тук и се чудеше как може земята ни да е засята само с пшеница и слънчоглед. Смятам, че зърнопроизводството е на много добро ниво и е крайно време да се обърне внимание на сектор плодове и зеленчуци, защото там се случват неща, които не кореспондират с очакванията на младите фермери.

Узряха ли младите земеделци у нас до убеждението, че заедно трябва да защитават интересите си?

Много ми се иска да стане, но за момента не виждам такива хоризонти. Като ходя по семинари не виждам никакъв резултат от действията на браншовите организации, секторът не се развива. Има председатели на браншови организации, които даже не са производители, а прекупвачи. Разбирам, защитават си интересите, но идеята на нашата организация е да защитим общия интерес.

Има ли, според Вас, достатъчно политики, насочени към младите земеделци?

Как да разбера, че политиките са насочени към младите? Първо, субсидиите по СЕПП за нас, младите земеделци, се изплащат последни, през юни месец. Зърнопроизводителите и животновъдите си взимат всичко още в края на годината, а ние последни. Биопроизводителите също са последни и им ги изплащат след серия проверки. Хората масово се отказват, чудя се вече има ли смисъл.

За 7 години въпреки всички програми едва със 7% е нараснал броят на българските фермери до 44-годишна възраст. Как могат да бъдат привлечени младите хора в земеделието?

С ясна стратегия и ясна политика, с прозрачни правила. Не всяка година или на всеки две години да се сменят условията. Има наченки на положителни сигнали, уж ще се дава земя на младите хора до 40 г. по облекчени процедури. В Англия селското стопанство е още в училище и от малки ги вкарват в тази система. Същото е и в Германия – играчките на децата там са комбайни, тракторчета още от съвсем малки. От деца им набиват в главите, че това е сектор, в който могат да се реализират.

Ако на един млад човек се обясни, че даже с 30 дка дини може да си осигури доход над средната заплата, ще има интерес към земеделието

А тук какво направихме? Засяхме всичко с пшеница. Да, сектор зърно е добре развит, наляха се много пари, но какъв е резултатът? Ако на един млад човек се обясни, че даже с 30 дка дини може да си осигури доход над средната заплата, ако знае как да си гледа бостана, интересът ще е по-голям.

Как българските села отново могат да станат привлекателни за младите?

Как да стане, като всичко се затрива? Майка ми е учителка в едно село до Тервел, до пети клас не могат да научат децата да четат. Няма детски ясли и градини, няма училища, здравни служби, как да се върнат младите на село? В Германия богатите хора живеят в селата, занимават се със земеделие. Ние се бутаме в София, Пловдив и Варна. Нека върнем младите в земеделието, а на село те сами ще се върнат, ако имат поминък.

Според резултатите от националното проучване “Състояние и перспективи пред младите фермери в България” 20% от младите земеделски стопани посочват като основен проблем в работата си трудните възможности за модернизация на стопанството, 17 на сто се оплакват от липса на субсидии, а за 16% основен проблем е достъпът до земеделска земя. 15 на сто определят като първостепенен проблем липсата на квалифицирана работна ръка, а 8 на сто – трудния достъп до кредити. Как могат да се решат тези проблеми, според Вас?

Болна тема. Сред основните проблеми на младите хора е трудният достъп до земя – ако нямах наследствена, щеше да е невъзможно да започна. При нас рентата е 100 лева на декар – за да наема нова земя давам 110 лв. Цената на земята е 2000 лв. дка, непостижима за един начинаещ млад фермер.

Друг проблем е финансовият ресурс – животновъдите имат кредитна линия, зърнарите също, при нас няма. Кой ще ме одобри мен за кредит? Дори и да намериш средства, ако имаш нулева година като 2018 г. за такива като нас, които гледаме зеленчуци на открито, излизаш на нула. Остана ми субсидията като чиста печалба. Сега ще получа подпомагане в края на март, но семената трябваше отдавна да съм ги купил. Семената за сорта дини, които аз гледам, струва 105 лева пакетчето, 4 пакетчета на декар са 420 лв. Трябва да ги извадя и да ги вложа преди това.

Три години не мога да науча един работник как да бере краставицата

Проблем е и липсата на работна ръка – не само липса на квалифицирани кадри като агрономи, но и на неквалифицирани работници. По този въпрос нищо не се прави. Три години не мога да науча един работник как да бере краставицата, коя е първо, коя второ, коя трето качество.

42% от младите фермери в България предпочитат да създават стопанствата си със собствени средства. Защо, според Вас, те избягват кандидатстването по програми?

Защото е голяма бумащина. За да кандидатстваш по една мярка, трябва да си юрист, счетоводител, с административен опит, трябва да си вундеркинд. Тази година имах второ плащане по мярка 6.3 и две седмици събирах документи. Отивам за едно, връщат ме, нося друго, връщат ме за трето. Толкова съжалявам, че кандидатствах! Хората го знаят всичко това и затова не им се занимава с програми и мерки.

В земеделието не влизат млади фермери, а държавната машина съсипва работещите

По мярка 6.1 отказаха второ плащане по над 20% от проектите, а причините са безумни. Знам, че имаше проблеми с червеи, с гъски, но те сега търсят под вола теле. Така е направен договорът, дълъг 30 страници, че няма как да не объркаш и пропуснеш нещо. Постоянно ми пишат хора с проблем по 6.1. Така не само че в земеделието не влизат млади фермери, но и тези, които се занимават, държавната машина ги съсипва.

Защо стопанствата на млади фермери са с почти два пъти по-ниска възвращаемост от средното за икономиката?

Нещата са навързани. Първите три години също нямах възвращаемост. Нямах агроном, две години не можах да обера домат заради пригор. Кой да ми каже, че трябва да ги сея нагъсто, за да се засенчват? Първите 2-3 години си като ученик, ходиш, ровиш в интернет, четеш, питаш. Трябват ти поне 3-4 години, за да стане стопанството рентабилно.

И тук нещата по мерките не са измислени – направиха подмярка 4.1.2 за инвестиции – с 23 декара ме водят голям зеленчукопроизводител, СПО-то ми беше над 8000 евро, исках да си купя трактор. Как да стане, като един читав трактор е 70 000-80 000 лева?! Някой безумник е решил, че при стопанство над 18 декара не си малък фермер.

Завършил сте международни отношение и психология, как решихте да се заемете със земеделие?

Земята ме влече от малък. Дядо ми е председател на земеделска кооперация на 10 км от Тервел. В периода 2010-2012 г. работих във ферми в Англия, в Германия – бил съм в стопанства за ягоди, аспержи, къпини, малини, картофи, целина. В Германия дори бях на ръководен пост, но реших да се върна и да се заема със земеделие тук. Имах голям отпор като започнах, особено от родителите си, които имаха други мечти за моето бъдеще. Започнах през 2012 г. с 3 декара, сега обработвам близо 300 дка, само 50 дка от които ми е наследствена земя.

С какви трудности се сблъскахте първоначално?

Първо достъп до земя и после Държавен фонд „Земеделие”, който ти удря един отрезвяващ шамар. Четеш, че по мярка 6.1 ти дават определени пари, казваш си: с 50 000 лева ще си купя 20-30 декара земя, но се оказва, че е невъзможно. Парите по тази мярка са безумно малко. Един стартиращ фермер с тези пари не може да направи нищо, а ти дават първоначално 25 000, каква техника ще си купиш?

Подставени лица и безработни роми източват парите по мярка “Млад фермер”

Затова влизат измамници, слагат подставени лица и безработни роми и дърпат парите. Дори не знаят къде са им имотите.

Ползвахте ли финансиране по мярката за млади земеделски стопани или другите европейски програми?

По ПРСР 2007-2014 кандидатствах по мярка 112 „Млад фермер” , но в последния момент не ме одобриха. Един месец преди да обявят резултатите, ДФЗ каза, че биото не е приоритет. Дадоха 80% от парите за калифорнийски червеи и останах извън борда. 4 години сях със собствени средства, едва през 2016 г. ме одобриха по мярка 6.3. Имах желание за инвестиционната подмярка 4.1.2 , но консултантът ми каза, че не отговарям на изискванията за малък производител.

Кои са основните недостатъци в сегашното действие на мярката за млади земеделски стопани?

Много са – по мярка 6.1, която изначално си е проблемна мярка, станаха много източвания и схеми. Самият договор е предпоставка за нарушение, пълен е с безумни условия. Мен като зеленчукопроизводител ме задължават 12 месеца да поддържам работно място – зимата какво да го правя този човек? 4 месеца лятото да, но през другото време? Как няма да се краде по тази мярка като даваш 50 000 лева, и искаш инвестиция от 700 лева? Трябва да е минимум 20% от отпусканите средства. По 6.1, по мярка 11 и по много други мерки условията са направени за източване – едни хора, които да вземат едни пари.

Какво трябва да се промени в новата ОСП по отношение на младите фермери?

Трябва да залегне инструмент, който да гарантира приход в първите 2-3 години след регистрацията на младия фермер, в случай, че има лоша година. Така ще разполага със средства да завърти колелото отново. Не може да го залъгваш с 10 лева субсидия по СЕПП. Политиката трябва да е съобразена с националните приоритети – не да чакаме Европа да ни каже какво да правим с нашите млади фермери.

Не може допреди 20 години да си имал консервни фабрики във всеки областен град, а сега да внасяме кисели краставички от Виетнам. Публична тайна е, че се внасят плодове и зеленчуци отвън и се пише по етикетите, че са български. А аз как да се конкурирам с поляка – той взима 400 лева субсидия в български пари. Ако ги взимам аз, доматите ще ги подарявам.

loading...
Споделете.

2 коментара

  1. Този е пълен лъжец първо не гледа 300дк. А 10-20дк. работеше като барман а сега като управител във Варна из заведенията а майка му и баща му гледат зеленчуци не повече 10-20дк. Лятото отидете да му видите работниците г-н Прецедателя е работника :):):)..Адрианчо колко си смешен.Вашите ти изпращат бурканите цяла година

  2. Адриан on

    Бурканите на майка ми наистина са най-вкусните хахахахха,но ми е интересно как аз хем съм управител на заведения и хем си работя стопанството ? За големината на стопанството си има попълнени анкетни карти и там всичко е описано г-н палячо Иванов,работниците са назначени на трудови договори по надлежния ред! А следващата година специално за такива неудачници в живота като теб ще засея 600 дка!

Коментирайте

Close