Разорават хиляди декари с рапица в Южна България

Земеделските производители в Южна България разорават хиляди декари с рапица и търпят огромни загуби. Маслодайната култура не можа да поникне заради сушата, в почвата нямаше капка влага, каза пред Agronovinite.com Петко Харманджиев, един от големите арендатори в общините Стара Загора, Опан и Чирпан.

Ако в някои райони на Северна България само за седмица стопаните отчитат 60 литра на квадратен метър дъжд, при нас не са паднали повече от 6 л/кв. м валежи от пролетта насам, обясни Харманджиев. Неговите площи с рапица са около 500 декара и предстои да бъдат изорани. Дотук съм пресметнал, че загубите ми са около 20 000 лева, но има колеги, които са принудени да разорават по 4000-5000 декара с маслодайната култура. Всички те са вложили средства за оран, семена, препарати, запечатки, дисковане, валиране, изреди Петко Харманджиев.

Земеделските производители, които са теглили кредити, търпят още по-големи загуби, тъй като трябва да покриват и 5-процентната лихва върху усвоения финансов ресурс.

При рапицата има особености на фазата преди зимуване – 70% от добива се определя преди настъпване на зимата, затова дотогава растенията трябва да имат:

• от 8 до 12 листа;
• от 8 -10 мм диаметър на кореновата шийка;
• неудължено стъбло (>2 cm);
• добре развита коренова система

Климатичните условия обаче налагат в Южна България площите с рапица за бъдат разорани и използвани за други култури. В началото на март земеделските производители на юг от Стара планина ще засеят слънчоглед, за да се опитат да компенсират поне частично загубите си.

През последните години рапицата стана изключителнo популярна и започна да измества зърнените култури от полята. През 2013 г. очакванията на земеделците бяха за печалби от 70 лева на декар. Маслодайната култура се очерта като най-доходоносната, в сравнение с пшеницата и слънчогледа, при които печалбите към онзи момент бяха с около 10 на сто по-ниски.

„Това е финансово най-изгодната култура у нас. Разходите на декар са около 80 лв. Още 20-25 лв. е рентата. А добивът е средно 250 кг на декар”, каза през 2013 г. за Agronovinite.com доц. Радка Иванова от Аграрния университет в Пловдив.

По думите й, съдържанието на мазнини в рапицата е колкото в слънчогледа – 45-52%. Рапицата се използва основно за производството на биодизел. Остава и рапичен шрот за фураж на животните. По-голямата част от рапицата изнасяме в чужбина. Добиваното масло, въпреки странния си вкус, може да се използва за готвене и е здравословно – то е от олеинов тип и затова има силно антиоксидантно действие. От 100 кг рапица се извличат около 50 литра масло. Биомасата, която е около 150-200 кг от декар, може да се балира или да се използва за производство на енергия.