Заплата 900 лв. за наетите в земеделието безработни предлага КТ “Подкрепа”

0

Минимална заплата от 900 лева на месец за наетите в селското стопанство безработни предлагат земеделските синдикати към КТ “Подкрепа”.

Анелия Иванова, земеделски синдикат КТ Подкрепа

Анелия Иванова, председател на НФ “ЗГС” към КТ “Подкрепа”

Необходима е промяна на цялостния подход на разхвърляна, неконтролирана заетост в селското стопанство, посочва Анелия Иванова, председател на Национална федерация “Земеделие и горско стопанство” на КТ „Подкрепа”, в писмо до премиера Бойко Борисов, министрите на земеделието и социалната политика Десислава Танева и Деница Сачева и до зам.-министъэра на земеделието Лозана Василева.

“Агенцията по заетостта от относително пасивен участник на пазара на труда следва да поеме активна роля на посредник. Чрез дирекции „Бюро по труда“, агенцията да се свърже с всички безработни от конкретната община и да им предложи сезонна заетост с договор до края на сезона.

Брутното възнаграждение да е поне 1,5 пъти минималната заплата

Брутното трудово възнаграждение следва да е не по-малко от 900 лв. или приблизително 1,5 пъти минималната работна заплата. Анализът на селското стопанство на Института по аграрна политика показва, че, за да се намали острият недостиг на работници в отрасъла, има възможност за 50-60% увеличение на разходите за труд. Внимателно планиране на разполагаемите средства по ОСП ще оформи точния размер на финансовите средства, с които държавата да подпомогне покриването на разходите за труд на земеделските стопани”, допълва Анелия Иванова от КТ “Подкрепа”.

Агенцията по заетостта и нейните дирекции следва да работят съвместно със синдикатите и работодателите за локализиране на безработни и съответно работодатели по общини. Веднъж сключила договор с желаещите да се трудят в селското стопанство, АЗ сключва договор и с конкретния работодател за предоставяне на работна ръка. С добро планиране и засилени контакти между отделните страни може да се постигне до голяма степен непрекъсната заетост на едно лице, което ще полага труд при различни работодатели в зависимост от нуждите на сектора. Ето и останалите промени, които предлагат от КТ “Подкрепа”:

Безработните с право на обезщетения да могат да работят в земеделието

“Промени по отношение на обезщетенията за безработица и социалните помощи, така че получаващите ги в момента лица да бъдат мотивирани да се ангажират в селското стопанство. Гражданите, които имат право на обезщетения за безработица, при желание следва да имат възможност да работят в земеделието.

През това време те ще получават заплата, но не и обезщетение за безработица. Това обаче не бива да води до загуба на осигурителни права, затова след края на кампанията изплащането на обезщетението следва да продължи толкова месеци, колкото са оставали преди да бъдат наети на сезонни договори. На гражданите, които получават социално подпомагане по чл. 9 от ППЗСП, и имат желание да бъдат наети от АЗ за сезонна работа, следва да им бъде прекъсната социалната помощ, тъй като ще получават заплата. След края на временната заетост обаче, социалното подпомагане следва да продължи, без при оценка на доходите да се вземат предвид доходите по сезонните договори.

Създване със закон на Национална земеделска камара

На трето място, да се създаде със закон национална земеделска камара на трипартитен принцип, като в нея членуват национално представителните синдикати и по един представител за всеки бранш от хранителната верига. Всички фермери и преработватели, които получават финансиране, също трябва задължително да членуват в Българската земеделска камара в съответният бранш на дейност. Задължително е и участието на научни институти, изследващи хранителната верига. Пример за функционираща такава земеделска камара има във Франция.
Работници
За целите на ефективното сътрудничество, земеделската камара може да координира нуждите от работна ръка във всички общини и при нужда една община да помага на друга. Камарата може да организира логистиката и реализацията на продукцията на дребните стопанства, които изпитват огромни трудности, тъй като преговорната им мощ е недостатъчна.

Тези собственици са и най-уязвими в социално-осигурителен аспект, тъй като се осигуряват на нива под минималната работна заплата. Предвид това, че българските фермери и преработватели ползват публични средства от европейския земеделски фонд и бюджета на държавата, трябва да се гарантира възможност всички български граждани да контролират как се харчат тези средства.

Дигитална земеделска платформа за наблюдение на заетостта

На четвърто място, следва да се създаде дигитална земеделска платформа – единно дигитално пространство, в което се събира цялостната информация и се провежда мониторинг на заетостта и нуждите от такава в България. В момента част от тази дейност се извършва от електронната платформа на Агенцията по заетостта. От друга страна има модул за българско производство на сайта на Министерството на земеделието, храните и горите. Разпръсността не позволява да се следва единна политика и да се следи за последователни действия, които да доведат до търсения национален резултат.

Създаването на специална дигитална платформа, която да даде възможност и условия за връзка между търсещите и предлагащите работа в селското стопанство, към настоящия момент е единственото решение в краткосрочен план, което ще има дългосрочен ефект. Възможно е двете страни да се търсят по регион, бранш или професия. Федерация „Земеделие и горско стопанство” на КТ „Подкрепа” може да помогне на МЗХГ за създаването на тази платформа в кратки срокове. Допълнителната ангажираност на федерацията и на държавната администрация могат много бързо да създадат необходимите условия за популяризирането на платформата и нейното ефективно функциониране.

Създаването на тази дигитална среща ще допринесе за изсветляване на заетостта в сектора, което ще го направи по-атрактивен за потенциалните заети в него. Важно е да се отбележи, че създаването на подобни платформи вече е стартирало в няколко държави членки на ЕС, като във Франция, една от страните с най-активна земеделска политика, подобна платформа е вече факт и работи.

Въвеждане на електронна трудова книжка

На пето място, въвеждане на електронна трудова книжка, в която се отчита всеки отработен час и по този начин работникът придобива възможност за натрупване на трудов стаж, което е по-правилният и честен подход за всички работещи в сектора. В България Кодексът на труда дава широки възможности за сключване на трудови договори, включително и за временна работа, които да отразят интересите на работниците и те да се почувстват защитени и оценени. Време е недоносчето “еднодневен трудов договор”, за което държавните институции дори не успяват да публикуват адекватна и реална статистика на използване, да бъде премахнато от българското трудово законодателство.

Патентен данък за малките ферми

Предлагаме да се помисли също за преминаване на патентен данък за малките и средни ферми и преработватели. От години КТ “Подкрепа” настоява и за диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост. Необходимо да се положат значими усилия по отношение на техните доходи, тъй като това ще е следващата вълна социално слаби пенсионери, които ще тежат на националната осигурителна система. А биха могли да бъдат източник на приходи за държавния бюджет, НОИ и НЗОК”.

Споделете.

Коментирайте

Close