Смилянски боб от Китай
Боб от китайската провинция Смилян

Лъжат ни, че ядем български храни с одобрението на БАБХ

Храни с чуждестранен произход се представят пред потребителите като родно производство или произведени по традиционна българска рецепта. Това е изписано на етикетите им в заблуда на консуматорите, а от становищата на Българската агенция по безопасност на храните става ясно, че законът е спазен и нарушение няма.

Заблуждаващата информация на етикетите на храните е практика у нас, но конкретните сигнали са за фасул от Полша и Киргизстан, продаван като „Смилянка“ и „Добруджански“, както и за произведен в Гърция кашкавал, на който пише, че е по „традиционна българска рецепта“.

Български кашкавал от Гърция
Този етикет ни кара да мислим, че кашкавалът е български

На лицевия етикет на опаковката пише, че е произведен от пастьоризирано краве мляко „по традиционна българска рецепта“. На етикета от задната страна обаче е изписано на английски език, че кашкавалът е произведен и пакетиран в Гърция. Така българският потребител е подведен и остава с впечатление, че си купува традиционен български продукт.

Български кашкавал от Гърция
Отзад обаче пише, че е произведен в Гърция

Сигнал за гръцкия кашкавал по българска рецепта е подаден в БАБХ от Георги Събев. От агенцията обаче му отговарят, че нищо не забранява на фирмата производител да си пише на етикета, каквото си пожелае: „Кашкавалът не е регистриран като „защитено наименование за произход“, „защитено географско указание“ и „храна с традиционно специфичен характер“ в регистрите, посочени в Наредба № 6 от 05.05.2011 г. за специфичните изисквания при осъществяване на официалния контрол върху употребата на защитени географски означения и храни с традиционно специфичен характер, чл. 2, ал. 1. Не е маркиран със символите, указани в Приложение Х и не нарушава изискванията на Регламент (ЕС) № 668/2014″.

„Смятам, че информацията, че продуктът е традиционно български е подвеждаща, защото не се произвежда в България. Ако все пак технологията е българска, моля да бъде направена проверка с гръцката Агенция по безопасност на храните дали продуктът наистина по документи се произвежда по българската рецепта“, настоява Събев в сигнала си до нашите власти. БАБХ обаче не взима никакво отношение.

БАБХ сигнал фасул
При проверката на боба БАБХ отново не открива нарушения

БАБХ сигнал фасул
Преди време препакетираща фирма пусна в продажба боб от Китай под етикета „Смилянски“. Сега у нас се продават други чуждестранни видове фасул, представяни пред българския потребител с подвеждащи имена като „Добруджанка“ и „Смилянка“. Добруджанският боб е традиционен за България, като има няколко регистрирани сорта „Добруджански“. Смилянският фасул пък е прочут далеч извън пределите на родопското село Смилян, където се отглежда от векове. Бобът „Добруджанка“, пакетиран от фирма в с. Равно поле обаче е с произход Киргизстан, а фасулът „Смилянка“ на същото дружество е от Полша.

За двата вида боб Георги Събев също е подал сигнал до БАБХ. Българската агенция по безопасност на храните обаче и в този случай не открива нарушения. В отговора си директорът на БАБХ – София д-р Пенчо Каменов подробно изрежда сертификатите за качество и технологичната документация, с които разполага пакетиращата фирма, както и че тя е представила свидетелство за търговска марка от Патентното ведомство, което й дава право до 2024 г. да пакетира и продава чужди видове боб с български наименования. „В хода на проверката не са констатирани нарушения“, категоричен е д-р Каменов.

Комисията за защита на потребителите също не взима становище по казусите, тъй като на сайта й пише, че при жалба в сектор „Храни“ сигналите трябва да се подават директно до БАБХ.

За Агроновините

Вижте също

Райска ябълка

Лечебните свойства на райските ябълки

Ноември, освен, че събира малки и големи пред топлото домашно огнище, ражда и един от най-вкусните и полезни плодове – райската ябълка. Гърците напълно заслужено са я нарекли „diospyros”, което в превод означава „божествен плод”. Макар и с размерите на свито женско юмруче, той е истински витаминозен (пред)коледен подарък за организма, за който не е нужно да пишете писмо до белобрадия старец и можете да си осигурите съвсем сами. Пътят на оранжевото бижу започва от Япония и Китай и стига до Америка и Средиземно море през 18 век, като първото му гостуване в България датира от 1935г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *