Агроновините Новини за земеделие и храни
Храни, произведени в Средна Азия и други страни в Европа, се предлагат у нас с внушение пред потребителите, че са от български произход. Например боб „Добруджанка“ се предлага на пазара като фасул от Добруджа, а всъщност е с произход Киргизстан, фасулът „Смилянка“ не е смилянски от Родопите, а е произведен в Полша, каза на конференцията „Бъдеще за местните храни“ Георги Събев, съветник на евродепутата Момчил Неков. Форумът се провежда в рамките на Международната селскостопанска изложба „АГРА 2017“ и поставя фокуса върху малките производители и бизнеса със занаятчийски и фермерски храни.
В търговската мрежа може да намерите и кашкавал, който е двойно етикетиран – на етикетите на английски пише, че е пакетиран и произведен в Гърция, а на етикетите на български е посочено, че е произведен в ЕС и се разпространява от българска фирма, даде още примери Събев. Той подчерта, че този проблем със заблудата на потребителите може да бъде решен чрез защитените географски означения и припомни, че това е сред целите на кампанията на евродепутата Момчил Неков „Да защитим българския вкус“, която съвместно със „Slow Food България“ идентифицира потенциални български кандидати за вписване в Европейския регистър на схемите за качество на селскостопанските продукти и храни.
Защитено наименование за произход може да получи краен продукт, за който всички процеси на производство, преработка и пакетиране се осъществяват в един географски регион. При географското указание поне един от етапите се осъществява на територията на съответния регион. При успешна регистрация се получава защита на интелектуална собственост, т.е. защита от злоупотреба с името, това е и най-голямата полза от регистрация от административна гледна точка. Успешната защита прекратява нелоялните търговски практики, подчерта Събев.
В резултат на кампанията „Да защитим българския вкус“ вече са идентифицирани 30 традиционни български продукта с потенциал да получат защитени географски означения – домати, капия, различни видове лук, кестени, месни деликатеси, мед, чай. В Министерството на земеделието и храните вече са подадени документи за регистрацията на месо от Източнобалканска свиня. Готови са заявленията и за куртовски розов домат и странджански чай като за тях предстоят административни процедури, посочи Десислава Димитрова, координатор на „Slow Food България“. По-назад са еленският бут и реселешкият лук, но и те имат потенциал да получат защитени географски означения.
По време на конференцията ръководителят на секция „Земеделие, храни и рибарство“ в Постоянното представителство на България в Европейския съюз Марина Бракалова представи успешния опит и тенденциите в сектора на микропредприятията в Европа. Адв. Ивана Мурджева от Националното сдружение на малките семейни ферми и преработватели очерта правните и организационни способи за съхраняване на регионите. Форумът продължи с дискусия между експертите и бизнеса за качеството и безопасността на храните в микропредприятията.
Конференцията „Бъдеще за местните храни“ бе организирана от „Local Food“ и „Slow Food България“ с подкрепата на Фондация „Америка за България“.
