Защо алабашът е толкова полезен за здравето

0

Алабашът – този недобре познат есенен зеленчук, има достойно място на нашата трапеза. Не само поради високото си съдържание на различни витамини и минерали, но и поради диетичните си свойства и малко калории.

Името на алабаша се свързва с немските думички „kohl” (зеле) и „rabi” (ряпа). За пръв път двугодишният зеленчук е описан около XVI век в Германия и макар че не може да претендира с богата кулинарна история, алабашът заслужава своето място на нашата трапеза не по-малко от пащърнака и зелето.

Представител на семейство Кръстоцветни, интересното двугодишно растение има кореноплоден характер и за консумация се използва само коренът му. Алабашът съвсем лековерно създава илюзията, че е изровен от земята, но крушовидната му фигура всъщност представлява издуто стъбло, растящо свободно над земята. Култивира се в нашата страна и в съседките ни от Централна Европа, както и Азия.

Алабашът е изключително богат на витамин C

На българска почва са познати едрият и дребният алабаш като разновидности на зеленчука. Синкавата кора, чиито отенъци преобладават и във виолетовата гама, е характерна за едрия алабаш. Зелената кора, характерна за дребните представители на вида, вероятно е по-скучна цветово, но многократно превъзхожда едрия алабаш и по здравословни, и по вкусови, и по хранителни качества!

Алабаш

Зеленият алабаш е по-ценен от виолетовия

Алабашът е изключително богат на витамин C. Освен водоразтворимия витамин C, алабашът може да се похвали и с наличието в състава си на витамин A1, фолиева киселина, а също и витамините B1, B2 и B6. Алабашът съдържа средни стойности на вода – някъде около 88%, калциеви, магнезиеви, фосфорни, натриеви и калиеви соли (добър източник на минерала калий), както и други минерални вещества – приблизително 1.17%. Белтъчното съдържание в алабаша се определя на 2.9%, а това на захарите – около 4.7%.

Алабашът е подходящ за изготвянето на диетични менюта

Алабашът има заслужено място в изготвянето на диетични менюта, както и такива за поддържане на тегло, защото калоричното му съдържание в количество от 100 гр. е само 29 kcal, сред които почти никакви мазнини (0.1 г). Зеленият крушовиден зеленчук съдържа и така необходимите за осъществяването на жизненонеобходимите функции на червата и чревната перисталтика фибри (около 3.6 г).

Освен с благоприятното си въздействие в профилактиката срещу рака на дебелото черво, диетичните фибри борят запека. Запекът стои в основата на всички заболявания от стомашно-чревно естество през мигрената до целия „модерен” набор от диагнози.

Алабашът помага при авитаминози, които се предизвикват следствие от абсолютната липса на даден витамин в организма и могат да се познаят с ясно изразени патологични състояния. Характерен белег на авитаминозата е нарушение в дейността на обмяната на веществата – метаболизма, вероятни проблеми с нервите и нервната система, и други общи неразположения.

Алабашът помага при авитаминози

Алабашът не е причинител на алергии и стимулира растежа, което го прави подходящ зеленчук в дневното меню на малките дечица. Кореноплодното растение действа успешно при лъчева болест, малокръвие, бронхит, астма, туберкулоза. Желателно е хора, които са диагностицирани с болестта подагра, или камъни в бъбреците, да избягват алабаша, заради съдържащата се в него оксалова и пикочна киселина, противопоказна на тяхното състояние.

При нехайно съхранение на алабаша, той ще изгуби не само своя свеж и апетитен вид, но и ценните си съставки. Желателно е да се съхранява в торбичка в хладилник, но в немито състояние. Би могъл да издържи в такъв вид около седмица. За разлика от него, листата му, в случай, че са годни за употреба, е редно да се консумират почти веднага след закупуването. При избора на алабаш, гледайте да избирате средни по размер главички, които няма да ви разочароват и вкусово, и хранително.

От кои болести предпазва алабашът?

Най-добрата консумация на зеленчука си остава суровата – като основна съставка на салати, или като съставна част при комбинирането на алабаша с други зеленчуци от неговото семейство, според личните предпочитания на консуматора. Нарязан и комбиниран с маслини, малка капчица зехтин, плюс лимонов сок (задължително прясно изцеден), алабашът ще ви повдигне от земята със своята свежест и естествен, неподправен ансамбъл от натурални вкусове.

Алабашът може да се използва и готвен, най-често варен, в различни комбинации и варианти, както на приготвяне, така и на комбиниране, но нито една майсторски изпипана готварска рецепта не може да се сравнява с ползите от суровата консумация на алабаша.

Detelina Dineva

Детелина Динева

Автор:Детелина Динева
Репортер в Agronovinite.com

Споделете.

Коментирайте

Close