Българските животни дават с 60% по-малко мляко

1

Българските животни дават с 60% по-малко мляко от средното за Европейския съюз

Продуктивността на българските животни е с над 60% по-ниска от средната за Европейския съюз, се казва в доклада “Тенденции на развитие на основни подсектори на млечното животновъдство” на Центъра за агрополитически анализи към Институт по аграрна икономика в София.

Страната ни е на предпоследно място в Европа по продуктивност в млечното говедовъдство. Средната годишна млечност на кравите у нас е 3 670 кг на глава животно, докато в страните от ЕС тя е почти двойно по-висока – 6692 кг. Продължава тенденцията  на регрес в броя на животните. Продуктивността от своя страна се изменя в положителна посока, но все още млечният добив от една крава е на равнища не повече от 60% от аналогичния в развитите страни на ЕС. Трябва да се подчертае, че през целия период от 2000 г. нататък производството на краве мляко непрекъснато намалява, макар и на годишна база през отделни години да се наблюдават и обратни процеси, като например 2003 до 2005 или 2011 г. съпоставено с 2010 г.

Спадат в млечното животновъдство през целия преходен период е един от най-големите, като броят на едрия рогат добитък е намален два пъти, а при овцете – пет пъти в сравнение с 90-те години. През 2010 г. 95 337 стопанства отглеждат 576 339 броя едър рогат добитък (средно 6 крави) и 91 793 стопанства развъждат 1415 181 броя дребен рогат добитък (среден размер 15,5 броя). В същото време, допреди 50-60 години овцевъдството, наред с козевъдството са съставлявали основата на българския млечен сектор, като броят на овцете по това време е достигал 40 милиона.

Овцевъдството ше се свива още, а козевъдството се маргинализира

Млечния сектор в България, за разлика от другите страни на ЕС, е съставен преобладаващо от говедовъдството. През 2012 г., по данни на МЗХ, процентът на кравето мляко в целия обем на производство е около 89% и той ще расте, най-вече поради продължаващото свиване в овцевъдството и новото маргинализиране при козевъдството.

Голяма част от млякото се използва за директна продажба и собствена консумация, което е особено валидно за овчето мляко. През 2012 г. изкупеното от мандрите мляко представлява 47% от произведеното краве мляко и около 29% от добитото овче мляко. За разлика с почти всички страни от ЕС, животновъдството и по специално говедовъдството в страната продължава да е под действието на различни изключения от общата регулаторна база. Така например най-сериозен е въпросът с качеството на млякото и условията за неговото производство.

Въпреки положителното изменение на приходите и нарастване на субсидиите през последните години от членството на страната в ЕС, броят на животните отбелязва траен темп на свиване на поголовието. Причината за това е общото изменение на икономическата конюнктура в страната, където ръстът на икономиката през този период и на доходността в други сфери изпреварва приходите, които се формират от млечното животновъдство. Броят на говедата и овцете намалява. През 2012 г. при млечните говеда намалението е около 6%, докато при овцете достига 9% на годишна база. Основните фактори за това продължаващо свиване в млечното животновъдство се крият в икомическите трудности на стопаните да реализират своята продукция.

52 на сто от кравите се отглеждат във ферми от трета категория

Наред с това, непривлекателните условия на труд наред със западането на българските села и застаряване на населението там са другата основна причина за съкращаване на стадата.

Около 52% от кравите се отглеждат в стопанства от ІІІ-та категория. Тези стопанства с отпадането на дерогационния период ще бъдат лишени от възможност да доставят мляко до мандрите, което неминуемо ще поведе след себе си до нова вълна от намаляване на животните. В стопанствата от така наречената І категория се отглеждат около 137 036 млечни крави (МЗХ, 2012) или 45% от всички крави.

Средният брой на животните в тях е 45 и тези стопанства, през последните години от предприсъединителния период до сега се опитват със значителни вложения да покрият необходимите изисквания.  Това, което може да се очаква след 2014 г. за броя на животните е тенденция на задържане и незначително намаление в броя им. Броят на кравите в стопанствата от І и ІІ категория ще продължи да се увеличава, достигайки почти 200 000 бр.

Повече от половината произведено краве мляко не отива в мандрите

При изкупните цени се наблюдава един умерен ръст през наблюдаваните години, като възможностите за нарастване ще бъдат ограничени в бъдеще. По отношение на произведените количества краве мляко се очаква то да се задържи на нивата от последните години. След 2006-2007 г. се забелязва отстъпление в пазарната реализация на мляко, като 52% от произведеното количество е предназначено за преработка чрез млекопреработвателните компании, но делът на млякото преработен в домашни условия и реализиран чрез директни продажби отново нараства и през 2012 г. около 53% от кравето млякото се преработва и продава директно от производителите.

В следващите години може да се очаква спиране на процесите на непрекъснато намаляване на доставяното мляко, което се дължи на предвижданото увеличение на по-големите стопанства, които ползват дългите вериги на доставка и преработка на мляко. Като цяло обаче доставеното количество мляко до предприятията няма да удовлетворява нуждите и капацитета на млекопреработвателните предприятия и те ще продължават да разчитат на вносни суровини.

Причините за тези процеси са многостранни, но от водещо значение най-напред са икономическите фактори. Очакванията са свързани със задържане на преработените от преработвателните предприятията количества краве мляко малко над 500 000 тона годишно. Предвижданията са за преработване в предприятията на около 26 000 тона овче мляко.

България е на последните места в ЕС по производство на млечни продукти

По отношение на производството на млечни продукти България е на едно от последните места в ЕС през последните няколко години. Според данни от МЗХ през 2012 година у нас са произведени 514 хил. тона млечни продукти. По този показател пред страната ни са единствено Люксембург, където са произведени 278 млн. тона и Кипър с произведени 154 млн. тона млечни продукти. Най-много от млечните продукти в
България се произвежда кисело и прясно мляко, докато незначителни количества от суровината е предназначена за производство на масло и сметана.

Налице е трайна тенденция за намаляване на произведените количества бяло саламурено сирене и кашкавал. Устойчивото намаляване на поголовието от млечни овце след 2007 г. води до намаляване на производството на овче мляко на нива под 100 хил. тона. Производството на млечни продукти от овче мляко е съсредоточено най-вече за получаването на кашкавал, сирене и кисело мляко. Очакването за производството на овче мляко са за задържане и плавно увеличение на произведените количества в рамките на около 100 000 тона.

Може да се очаква леко увеличение на произведените количества в средносрочен план. Произведените
количества намаляват от 2006 – 2012 г. непрекъснато, като основното обяснение е в намаляващата суровина за тяхното производство. Като тенденции, през следващите няколко години не може да се очаква рязка промяна при производството на млечни продукти от овче мляко.

Почти 7 хил. тона ще бъде производството на сирене, малко под 2 хил. т. на киселото мляко и около 1000 тона при производството на кашкавал. Най-масово употребяваните млечни продукти остават киселото мляко, прясното мляко и бялото саламурено сирене.

След 2006 г. потреблението на бяло саламурено сирене намалява

Потреблението на бяло саламурено сирене и кашкавал нараства след 1999 г. Консумацията на кашкавал се колебае в диапазона 42-53 хил. тона, докато потреблението на кравето сирене след 2006 г. намалява, заради заместването му с млечни деликатеси с растителна мазнина. Очаква се в следващите години потреблението на млечни продукти на глава от населението слабо да расте.

В стремежа си да задоволят търсенето на млечни продукти на по-ниска цена и при липсата на качествена суровина на приемлива цена предприятия се насочиха към използване на вносни суровини, като сухо и кондензирано мляко и палмово масло. Има проблеми и с качеството на млякото в страната, както и в структурата на производство, която не позволява да се осъществи ефективна логистика и да се постигне търсеното качество на суровините. Трябва да се отбележи, че вносът доминира пред износа, но докато страната внася преобладаващо млечни суровини, то се изнасят готови продукти.

За 7 години вносът на сухо мляко се е увеличил четири пъти

За периода 2005-2012 г. вносът на сухо мляко се е увеличил почти четири пъти от 7 740 до 30 000 тона. Той продължава да расте и за целия проектен период се очаква да надмине 45 хил.тона. Това се дължи на очакваното намаление на цените на сухо мляко в световен мащаб и продължаване на дефицита на качествено сурово мляко в страната, което да бъде преработвано в предприятията. Още по-голямо е увеличението за същия период при кондензираното мляко – от 580 тона на 7 420 тона (ръст над 12 пъти), като този внос и в бъдеще се очаква да расте.

Вносът на палмово масло започва около 2007 г и отбелязва бързо нарастване, но при него е трудно да се определи каква част се използва за производство на млечни продукти и каква в други отрасли на хранително-вкусовата промишленост и в козметичната индустрия. Около една трета от потреблението се
задоволява с внос на млечни продукти. Тези тенденции ще продължат и в бъдеще, като причините за това са
незадоволителното състояние на млечните производства и дефицита на местна суровина.

Вносът на готови продукти се очаква да се задържи на нивата от 2012 и 2013 година. Липсата обаче на разнообразие, основно отнасящо се до кашкавалите и сирената предопределя до известна степен високите нива на внос и вносът на тези стоки може да продължи да се увеличава. В страната се внасят основно
сирена, които не се произвеждат, като ементал, чедар, бри, гауда. Някой от вносните сирена са атрактивни и в ценово отношение, като се предлагат на цени около или малко под цената на сходни български продукти.

Натискът върху млечната индустрия ще се засили с отпадането на млечните квоти

Със стабилни шансове да се увеличава е вносът на млечни масла, като в България не съществуват конкурентни предимства това производство да се развива на настоящия етап. Ето защо този внос ще продължава да нараства и все по-голяма част от родното потребление да бъде задоволявано с внос на масла. Натискът върху млечната индустрия в страната ще се засили след 2015 година, когато млечните квоти в ЕС ще отпаднат и производството се очаква да нарасне.

Все пак задържането на цените и по-високото търсене от азиатските пазари ще пренасочи конкурентния натиск от българския млечен сектор и вносът се предполага, че няма да се повиши драстично. Преобладаващата част от вноса на мляко и млечни продукти е от държави-членки на ЕС (основните страни износителки са – Германия, Полша, Румъния, Чехия, Гърция, Холандия). Вносът на млечни продукти от трети страни остава ограничен – Нова Зеландия, както и страните от Балканите. Тези партньори се очаква да продължат да доминират във вносната структура на страната, като именно Германия, Полша и Холандия се очаква да се възползват най-силно от отпадането на млечните квоти.

Очаква се леко увеличение от 28,8% до 34.4% в дела на вноса от общото предлагане на млечен протеин. Основно влияние може да окаже падането на млечните квоти в ЕС и оттам чрез по-конкурентните цени на сухото, концентрираното мляко и маслото. Износът на мляко и млечни продукти постепенно нараства за последните шест години. По данни на НСИ, реализираният общ износ на мляко и млечни продукти през 2012 г. възлиза на 46 692 тона, като бележи ръст от 16% в сравнение с предходната година. В бъдеще износът, основно на продукти от краве мляко, се очаква да намалее.

Българският млечен сектор трудно ще отвоюва нови пазари

Българският млечен сектор трудно може да отвоюва нови пазари и да претендира за увеличаване на експортните си позиции. Проблем пред износа, е че в страната се произвежда само ограничен набор от млечни продукти, по отношение на сирената и кашкавалите. Производствените възможности на предприятията са доста ограничени, което налага износът да бъде насочван преобладаващо към нишови пазари.

Основно се разчита на бялото саламурено сирене, което доминира в износа и представлява традиционен
продукт, който обаче се търси на нишови, етнически пазари. Над 83% от общия износ на мляко и млечни
продукти за последните години е за ЕС, реализирани основно в Гърция, Румъния, Германия и Испания, където има български общности или сродни вкусови предпочитания. Повишаването на производството в страните от ЕС, съчетано с падането на млечните квоти след 2016 ще се отрази негативно на
българския износ за съюза поради по-силната конкуренция.

Износът на мляко и млечни продукти за трети страни остават САЩ, Ливан, Австралия, Молдова, Канада и Русия, като са изнасяни предимно бяло саламурено сирене от овче и краве мляко и кашкавал. Тези страни са и евентуалните партньори за в бъдеще.

Износът може да даде нови хоризонти на развитие на млечния сектор, но за да се случи това трябва коренно да се промени цялата верига, от производството на мляко до преработката и оттам търговията. Трябва да се акцентира на уникалните продукти, като саламуреното сирене, но трябва да се подобри и разнообразието
при останалите и да се повиши тяхната ценова конкурентоспособност. При износът на продукти от овче мляко, очертаващите се тенденции са почти аналогични. Тук обаче може да се очаква, че спадът ще бъде по-малък, което се дължи на ограниченото световно предлагане на сирена от овче мляко.

Потреблението на млечни продукти в Китай ще нараства с 10% на година

Страната има тези сравнителни предимства, но голяма част от позициите на този износ в страни, където консумацията на сирена и кашкавал от овче мляко са най-големи, са загубени. С лансираните през последните години промоционални кампании в трети страни могат да се постигнат някакви резултати, но проблем отново представлява вътрешният потенциал на млечния сектор.

Цените на млечните суровини ще поевтинеят в бъдеще, но слабо, заради продължаващото възходящо световно търсене. Увеличаването на производството в Европа се очаква да бъде насочено към Китай, където потреблението се очаква да расте в следващите години с 10% на годишна база. В същото време, вътрешното производство да осигури едва 2-4% от това увеличено търсене, се казва още в доклада на Центъра за агрополитически анализи към Институт по аграрна икономика в София.

Споделете.

1 коментар

  1. мари on

    Маслото и изварата са остатъчни продукти,за тях не е нужно специално да се задели мляко,а се получават от суроватката СЛЕД добива на кашккавал

Коментирайте

Close