Caryx

Момчил Неков: Терминът „Планински продукт” ще защити производителите в планината

0

– Г-н Неков, какво Ви мотивира да създадете експертната работна група „Планински продукт“ за подготовка на законодателство, което да въведе условия и правила по използването на този термин за качество в България?

България е една от държавите с най-много планини в Европейския съюз. Близо 40% от територията на страната може да се определи като планински региони, 20% от населението живее там.

На тези хора и региони трябва да се даде по-добра видимост, защото производството в планината е по-трудоемко, разходите за производство са по-високи, климатичните условия са по-трудни, инфраструктурата е по-слабо развита, различни са и възможностите за ползване на земеделски субсидии, тъй като в някои планински райони производителите не получават обичайните земеделски помощи заради административно-териториалното деление на страната.

Това са само част от обстоятелствата, които превръщат планинските земеделски производители в специфична група.

– С какво терминът „Планински продукт” ще подпомогне производителите от планинските райони?

И у нас, и в Европа има злоупотреба с естествената връзка, която правят хората между планинските региони и продуктите, произвеждани в тях. Въпреки държавния контрол и въвеждането на стандарти за качество, имитациите и фалшификациите на тези норми се превърнаха в масова практика. Ясни правила кое може да се предлага като планински продукт ще помогнат в борбата с тези лоши практики.

Освен това целта на термина „Планински продукт“ е да могат планинските производители също да имат видимост и присъствие на пазара, но с доста по-малко административна тежест, отколкото се изисква за схемите с географските означения, например.

– Другите страни членки на ЕС въвели ли са вече термина за качество „Планински продукт”?

Европейското законодателство с този термин за качество се въвежда за пръв път през 2012 г. През 2014 година се предлагат по-точни насоки за прилагане. Законодателство към момента имат Италия и Румъния. Австрия и Франция също са съумели да предложат механизми.

– Какво прави планинските хранителни продукти привлекателни за хората?

Обществото свързва с представата за планинско земеделие три групи стоки – млечни продукти, сред които прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал; билки и билкови чайове; пчелен мед. По-рядко месо и колбаси, зеленчуци и плодове. Основните предимства, които хората намират в планинските продукти, са качествата, които ги правят по-здравословни – чистотата на почвите, неизползването на изкуствени торове, вкуса, уникалните планински породи животни и сортове растения.

На въпроса „Когато за даден продукт се каже, че е с планински произход, кои от следните качества очаквате той да притежава?“, 94% потвърждават, че очакват той да е по-здравословен, 89% – да е по-вкусен, 82% – да е произведен без химически добавки. Още 82% биха очаквали продуктът (или по-точно непреработените суровини) да са добити без пестициди и изкуствени торове.

Това показват резултатите от първото в България социологическо проучване „Обществени нагласи към въвеждането на термин за качество „Планински продукт“ в България”, което направихме по моя инициатива. То бе проведено от агенция АФИС в периода 9-14 март 2018 година, като ефективно са интервюирани 1038 пълнолетни граждани на страната. Те са от всички възрастови групи и живеят в София, всички областни центрове, малки градове и села.

– Има ли, според Вас, пазарно търсене на планински продукти?

Всеки четвърти българин постоянно или често купува хранителни продукти пряко от производител, но това число за храни от планината е наполовина по-малко. Въпреки това планинските продукти се свързват с важни ценности като здравето и удоволствието при консумация. Това обяснява значителното им търсене, въпреки сравнително слабото предлагане.

Друг важен момент, който определя нишата на планинските продукти е, че техните особености и характеристики се разглеждат като алтернативни на индустриализирания хранително-вкусов сектор, който през последните години се ползва все повече с лоша репутация, особено, когато става дума за качество и автентичност на суровини и крайни продукти.

В направеното социологическо проучване преобладава мнението, че съществуващите възможности за планинско земеделие не са достатъчно използвани към настоящия момент. Общо 72% от запитаните смятат, че сегашното производство е отчасти или крайно недостатъчно. При анализа на получените данни може да се направи изводът, че платежоспособното търсене на планински продукти надхвърля предлагането, но пазарните механизми досега не са успели да насочат достатъчно инвестиции към разширяване на производството в тези райони в съответствие с потребностите.

– А как може да се трансформира потенциалното търсене на планински продукти в повишени инвестиции и производство?

България има едни от най-големите дялове планински площи в ЕС. При това те са в голяма част нископланински и поради това благоприятни за специфични видове земеделие и горско стопанство. Съчетано с нарастващото недоверие към продуктите на глобализираната и индустриализирана агроиндустрия, това определя съществуването на значителен пазарен потенциал за планинските и полупланински продукти.

Двете най-естествени линии, по които може да се дефинира евентуален термин за качество за „Планински продукт“, са според местоположението на производството и според произхода на суровините.

Затова необходимо условие е купувачите да имат информация за географския произход на стоката. В момента всеки трети, анкетиран в нашето социологическо проучване, със сигурност не е виждал в магазинната мрежа храна или стока, върху която да е обозначено, че е произведена в планински условия. Едва 23% със сигурност са виждали такава храна или стока.

Възможните обяснения са няколко – или че на сегашния български пазар предимството на подобен тип храни не се изтъква от производителите; или че самите продукти много рядко се предлагат в търговската мрежа; или че потребителите не търсят целенасочено и съответно, не забелязват такава реклама.

В същото време специален тест установи, че сама по себе си думата „планински“ притежава значителна притегателна сила, пораждайки асоциации за естественост: „без ГМО“, „без вредни добавки“, „без химикали“, „планински въздух“, „био“, „екологичен“, „еко продукт“, „екологично чист“, и по-добро качество: „по-вкусно“, „повече вкус“, „уникален вкус“.

– А вярват ли потребителите, според Вас, че наистина тези хранителни продукти са екологично чисти и произведени в планината?

Значителна част от потребителите са срещали специални текстове, обозначаващи произхода или начина на производство на продукта, но сред тях се шири неувереност, какво точно означават и скепсис за тяхната достоверност. На въпроса може ли да се има доверие в подобни надписи и знаци, само 4% отговарят „винаги“, 26% – „в повечето случаи“, 52% смятат, че може да им се има доверие „понякога“, а 19% – „никога“.

В същото време идеята за въвеждане на термина „Планински продукт” се ползва с голяма доза одобрение сред интервюираните пълнолетни българи – над 60% от тях я поддържат. Близо 43% от запитаните заявяват, че биха имали по-високо доверие към качеството на стоки, носещи знак за „планински продукт“.

– Какви са основните изводи от направеното социологическо проучване за термина „Планински продукт”?

Ако институциите на ЕС желаят да вдъхнат нов живот в планинските райони, които са слабо населени и недоразвити, има възможност да бъде задвижен пазарният механизъм за разширение и разнообразяване на производството. И основно условие за това е гаранцията на европейски стандарт за планински продукт с ясни критерии.

Тези критерии, от една страна, трябва да развият работещи признаци за определение на географските райони, а от друга – да гарантират ограничаване употребата на химически торове, пестициди и индустриални практики в животновъдството, отглеждането на нетипични растения и животни. Стандартът „Планински продукт“ трябва да се въведе след ясно регламентиране по еднозначен и недвусмислен начин кои храни могат да са обект на такъв стандарт.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close