Народни певици от село Дълбок извор

Единственият у нас Музей на тракийската народна музика пази пианото на Филип Кутев

Единственият в България Музей на тракийската народна музика се намира в пловдивското село Дълбок извор.  Сред най-ценните експонати в уникалната колекция от архивни снимки, музикални инструменти, награди и книги е и пианото на композитора Филип Кутев. Музеят се намира в Народно читалище „Пробуда – 1908 г.“, което повече от един век е средище на културния живот в селото.

Музеят отваря врати на 23 май 2010 г. в село Дълбок извор, община Първомай, и е първият и единствен по рода си в България. Той пази спомена за поколения народни музиканти, певци и оркестри. Зад създаването му стои местният жител Георги Д. Шейтанов, който със собствени средства и труд осъществява идеята за събирането и съхраняването на свидетелства за богатата музикална история на Тракия. Той получава подкрепа от известни имена в българската музика – Атанас Стоев (Наско Канара), ръководител на оркестрите „Канарите“, „Орфей“ и „Славяни“, народната певица Пенка Павлова и ансамбъл „Тракия“ с ръководител проф. Даниела  Дженева.

Музеят на тракийската народна музика в село Дълбок извор

Посетителите могат да видят един от първите кларинети на Иво Папазов – Ибряма

Днес сред най-ценните експонати в читалищната експозиция са музикални инструменти, принадлежали на известни изпълнители. Посетителите могат да видят един от първите кларинети на Иво Папазов – Ибряма. Инструментът е дарен на музея лично от виртуоза след едно от музикалните надсвирвания в Дълбок извор.

Кларинети и цигулка в Музея на тракийската народна музика

Пианото на Филип Кутев е сред най-ценните експонати

Особено място в колекцията заема и пианото на професор Филип Кутев – една от знаковите личности в историята на българската музикална култура. То е транспортирано от София от Шейтанов със съгласието на дъщерята на композитора – Елена Кутева.

Пианото на Филип Кутев в музея в Дълбок извор

Сред запазените реликви е и малка цигулка, принадлежала на Антоанета Димчева, дъщеря на основателя на Първомайската народна група Делчо Димчев. Инструментът бил изработен специално за момичето, когато то било едва на четири години и баща му започнал да го обучава да свири. Цигулката е съхранена и днес е изложена на видно място в музея. Внучката на Делчо Димчев продължава музикалната традиция на семейството и днес е цигуларка.

Експозицията разказва и за съдбата на други големи музиканти, сред които е Рамадан Лолов – изпълнител, получил признание далеч извън пределите на България.

Гайда и други експонати в музея в Дълбок извор

По стените на музейната зала са подредени десетки фотографии на народни музиканти и оркестри от цяла Тракия. Във витрините се пазят музикални инструменти и материали за живота и творчеството на техните притежатели.

Фотографии на народни музиканти в музея в Дълбок извор

Даренията на акордеониста Иван Милев обогатяват колекцията

През 2023 г. виртуозът на акордеона Иван Милев дарява на музея своите отличия, спечелени през годините – статуетки, призове и грамоти. Година по-късно предоставя и своите нотирани книги. Даренията обогатяват колекцията и съхраняват част от творческото наследство на музиканта.

Днес посетителите могат да разгледат архивни фотографии, музикални инструменти, книги, документи, награди и лични вещи, свързани с известни изпълнители.

Читалище „Пробуда – 1908 г.“ – пазител на музикалната памет

Музеят е част от културното наследство на Народно читалище „Пробуда – 1908 г.“ – институция с над вековна история, която продължава да съхранява и развива местните традиции, коментира за Агроновините секретарят на читалището Жанет Карааргирова. Тя е сред хората, които последователно работят за опазването на културната памет на Дълбок извор. Тази философия намира естествено продължение и в музейната сбирка – място, където се съхраняват не само предмети, но и истории за хората, създали музикалната слава на селото.

Книги и акордеон в Музея на тракийската народна музика

Дълбок извор – люлката на тракийската народна музика

Музикалната слава на селото е тясно свързана с Козбунарската музикална школа и традиционните творчески срещи на народните музиканти. Именно тук се развиват и утвърждават имена, оставили трайна следа в тракийския фолклор. Някога музикалните събития привличали хора от цялата страна. Селото се славело с огромна сцена и надсвирвания, а посетителите били толкова много, че трудно намирали къде да пренощуват. Някои дори оставали да спят под открито небе, за да не пропуснат музикалните изпълнения. През 80-те години на миналия век село Дълбок извор е домакин на първото надсвирване на сватбарски оркестри.

Селото е домакин на първото надсвирване на сватбарски оркестри

Значението на тази традиция подчертава и кметът на селото Николай Хоптеров, който подкрепя местните традиции за съхраняване на музикалното наследство и паметта за известните изпълнители. По негова инициатива в селото бяха поставени винили с имената и портретите на всички дълбокоизворски музиканти, както и с оркестрите, минали през сцената на Дълбок извор. Идеята е да се отдаде признание на цялата музикална общност, оставила следа в историята на селото.

В издадената през 2013 г. „Фолклорна енциклопедия на България“ за Дълбок извор е записано: „Село Дълбок извор е Меката на Тракийската народна музика!“. Това определение отразява значението на местната музикална школа и постиженията на поколения певци и инструменталисти. И други автори посвещават книги на народната музика от Дълбок извор – през 1982 г. Стойчо Шапатов отпечатва „Фолклорът на село Дълбок извор“, през 2010 г. излиза томчето „Дълбокоизворските музиканти“ на Георги Д. Шейтанов, през 2019 г. е отпечатан сборникът с народни песни на съставителите Стойчо Шапатов и Йордан Донев „Песни синор нямат“, а през 2020 г. Донев издава „Музика сайбия няма“. Всички тези книги са посветени на народните музиканти от село Дълбок извор и от Първомайския фолклорен район.

Традицията продължава с новите поколения

Музикалното наследство на Дълбок извор не остава затворено в музейните витрини. То продължава да живее чрез местните певчески и танцови състави, празниците, творческите срещи и участието на децата във фолклорните инициативи. Народните певици и музиканти, облечени в традиционни носии, са част от облика на селото, а присъствието на най-малките изпълнители показва, че българските песни и обичаи имат своето бъдеще.

Музеят на Тракийската народна музика е повече от колекция от стари фотографии и инструменти. Той е памет за поколения творци, за техния талант и за едно село, което продължава да отстоява мястото си в историята на българския фолклор.

Как може да бъде посетен Музеят на Тракийската народна музика?

Музеят на Тракийската народна музика в читалището на с. Дълбок извор работи всеки ден, без събота и неделя, от 09 до 12 ч. и от 13:30 до 16:30 ч.  Посещението е възможност за среща с историята на тракийската народна музика и с културното наследство на едно от селата, оставили ярка следа в българския фолклор.

Какви други забележителности има в село Дълбок извор, ще разкажем в следваща наша публикация. 

Снимки: Народно читалище „Пробуда – 1908 г.“ и Агроновините

За Агроновините

Вижте също

Добрина Делчева сирене Вълшебната гора с. Виница

Семейство възроди стари занаятчийски сирена, зрели в кратунка, стомна и глина

Една семейна традиция оживява отново в малкото хасковско село Крепост – приготвянето на стари занаятчийски сирена като крутмач, сирене в стомна, в кратунка, в глина и в гърне. Добрина Делчева и съпругът й Кирил Кирев от години работят по възстановяването на старите рецепти, като в същото време добавят и модерен прочит на някои от тях. Резултатът от труда им са забележителни тероарни сирена, които ще бъдат представени за пръв път на 23 август във „Вълшебната гора“ в пловдивското село Виница, в комбинация с подбрани вина от шест изби в Южен Сакар.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *