InVigor_Promo

Президентът Радев даде началото на Роженския събор със звън на родопски чанове

0

Държавният глава Румен Радев даде началото на Роженския събор със звън на родопски чанове, а Роженските поляни край Смолян бяха огласени от стотици малки и големи гайдари. “Мисията на Роженския събор е да ни напомня, че така както нашите каба гайди заедно могат да разлюлеят една непоклатима планина, така ние всички с дружни усилия можем да надмогнем апатията и да въздигнем България там, където заслужава да бъде. Днес над волните родопски поляни цари автентичният и непокорен български дух”, заяви президентът Радев и поздрави всички родопчани, които пазят свято традициите.

Съборът спонтанно възниква след Освобождението като място за родови срещи на разделените от границата между България и Османската империя семейства. Според историческите източници, първият организиран събор на Рожен е предшестван от родови срещи на хората от селата Момчиловци, Соколовци и Проглед. От Съединението (1885 г.) до Балканската война (1912 г.) Рожен става гранична територия между България и Турция – на връх Рожен минава границата между България и Османската империя. Фамилиите от местните села са разделени и само два пъти годишно границата се отваря, за да се видят. От тези срещи тръгва и традицията на събора в Рожен.

Роженски събор

Президентът Румен Радев разговаря с една от най-малките участнички в събора

За дата на първото официално събиране се смята 28 юли 1898 г. Идеята е на свещеника от църквата в с. Соколовци Ангел Инджов, съратник на Капитан Петко войвода. Отецът призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси на 27 юли – денят на свети Пантелеймон, защитник на пътниците и покровител срещу болести и огън. Така Рожен се превръща в място, където веднъж годишно в периода до 9 август близки, роднини и приятели споделят преживяното през годината, болки и надежди, радват се на песни, танци и свирня.

Постепенно поколенията превръщат тези срещи в традиционни и в тях се включват не само хора от околността, но и изселници във вътрешността на страната. Общонационалният фолклорен събор не се е провеждал само няколко пъти в над столетната си история – заради затваряне на границата по време на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г., във военно време през 40-те години на XX век и през 50-те години по настояване на комунистическата власт. В съвременния си вид съборът се провежда от август 1961 г., когато тук е организирано надпяване в рамките на три дни.

Роженски събор Валя Балканска Петър Янев

Певицата Валя Балканска и гайдарят Петър Янев

На него най-напред се събират народни певци от Смолянския край, правят се и възстановки на народни обичаи, като откриването на събора по правило става с песента “Бела съм, бела, юначе”, наричана още “химна на Родопите”. От този събор тръгва и историята на легендарния оркестър “100 каба гайди”, създаден от покойния Апостол Кисьов. Историята не е на едно мнение чия е идеята за основаването на оркестъра – дали на музиканта Кисьов, или по настояване на комунистическата партия. Така или иначе, първият български гайдарски оркестър е факт и в първоначалния му вид в него са включени възрастни свирачи от всички краища на Родопите. Пак на събора в Рожен през 60-те години на миналия век дебютира и ансамбъл “Родопа”.

Негова солистка е народната певица Валя Балканска, която става известна тъкмо на поляните край Рожен. Балканска се прочу с песента си “Излел е Делю хайдутин”, която бе изпратена в Космоса. На това историческо място в продължение на седмица са правени снимки за филма “Време разделно”. Тук са запечатани кадрите с една от най-популярните сцени от филма – венчавката на дъщерята на дядо Глаушко Елица и кехаята Манол. Караибрахим напада с хората си сватбата, връзват първенците и ги заключват в конака, почват дни на жестокост и зверства. Музикантът от “100 каба гайди” Тасо Иванов води гайдарите в сцената с посрещането на стадото. Свирачът изработва и гайдата, която във филма Караибрахим прострелва, докато е в ръцете на друг голям гайдар – вече покойният Дафо Трендафилов от село Гела. През 1993 г. съборът е обявен за Национален.

Роженски събор

Роженският събор ще продължи 3 дни

„Днес се стичаме хиляди от всички краища на отечеството, от целия свят, за да почерпим сила от корена, да потърсим най-чистата вода от извора за прежаднелите си души“, заяви при откриването днес президентът Радев.

Той допълни, че “България би осиротяла без магията на родопската песен и без животворния звук на гайдите.

Днес обаче Родопите са от най-бързо обезлюдяващите се краища на България, с всяко обезлюдено родопско село угасва един светилник, който отнася със себе си не само мъдростта на старците, но и надеждите ни за още неродените”.

Румен Радев пожела на участниците, гостите и организаторите да запомнят събора като празник на нашата родова памет и жив извор на българското единство, защото събитието е не само сред най-вълнуващите празници на народното творчество, но и на българщината.

Първият ден продължи с изпълнения на легендарната певица Валя Балканска и гайдаря Петър Янев, на малката певица от Чепеларе Мария Бечева и на ансамбъл “Родопа” – Смолян.

Ден преди откриването на Роженските поляни бе разпънато най-голямото 320-метрово българско знаме. 200 гайдари участват в събора, а на четирите сцени до 21 юли ще се изявят над 3500 участници от всички краища на страната. За пръв път тази година участват и фолклорни групи на бесарабски българи от Украйна. Организатори са община Смолян и сдружение „Рожен – Наследство в бъдещето“.

Снимки: Президентство на Република България

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close