От 80-те години на ХХ век насам в ЕС са изчезнали над 25 милиона овце, а през последните 17 години производството е намаляло с повече от 20%. Причините са изоставяне на дейността и застаряване на специалистите в тази област, заедно с тежките здравни кризи в сектора. Консумацията на овче и козе месо е намаляла значително, като за овчето месо тя е спаднала до 2 кг на човек спрямо 3,5 кг през 2001 г., а тази тенденция се наблюдава и през 2017 г., особено сред младите хора. Това се посочва в гласувания днес доклад за актуалната ситуация и перспективите на овцевъдството и козевъдството в ЕС на заседание на Комисията по земеделие и развитие на селските райони към ЕП.
С доклада се призовава държавите членки да изготвят средносрочни и дългосрочни стратегии за развитие на овцевъдството и козевъдството с предложения за подобряване на селекцията на породите и пазарното реализиране на продуктите от секторите. Силната зависимост от помощите по линия на ОСП е знак за уязвимостта на тези сектори, които са изправени пред постоянен спад на консумацията на месо. Въпреки че на европейско равнище овцевъдството и козевъдството генерират едва 3,6% от цялото производство на животинска продукция, с 98 милиона добитък, тези отрасли обхващат обширни региони, голяма част от които се характеризират със значителни неблагоприятни природни условия.
Добре известен е примерът с Обединеното кралство, където стадата заемат 31% от земеделската площ, или държави като Испания, Румъния и Италия, където те заемат 20% от земята. Броят на стопанствата е 850 000 за овцете и 450 000 за козите. По брой на овцете първо място заема Обединеното кралство с 39,5% от общия брой, следвано от Испания (27,4%), Гърция (15,9%), Румъния (15,6%), Франция (12,2%), Италия (12,2%) и Ирландия (11%). При козите Гърция е на първо място с над 35%, следвана от Испания (21%), Румъния (10,6%), Франция (10,3%) и Италия (7,9%).

Излизането на Обединеното кралство от Европейския съюз ще бъде един от основните проблеми за сектора през следващите години поради решаващото влияние на тази държава върху европейския пазар и поради факта, че тя е основната входна точка за вноса от трети държави.
Към търговското въздействие ще се добавят последиците от Брекзит за бюджета на ЕС, които могат да се усетят по-тежко в по-слабите сектори, като например овцевъдството и козевъдството, ако бъде извършено хоризонтално съкращение на средствата, предназначени за общата селскостопанска политика.
„Овцевъдството и козевъдството са несъмнено едни от най-уязвимите сектори на животновъдството в Европейския съюз. С приемането на доклада за овцевъдството и козевъдството смятам, че ще подпомогнем фермерите в тези области, особено в България. Европа чу българските овцевъди и козевъди и прие голяма част от техните искания с внесените от мен препоръки“, коментира доклада българският евродепутат Момчил Неков. „Цените на овчи и кози продукти не трябва да падат под определени прагове, затова с доклада призоваваме Европейската комисия и държавите членки да проучат веригата за доставки при секторите овцевъдство и козевъдство, за да се гарантира, че фермерите получават адекватна подкрепа“.
Докладът отбелязва въвеждането на подвижни доилни инсталации и кланици или установяването на такива съоръжения на място като необходимо за улесняването на производството на продукти от овче и козе месо и мляко. Това е препоръчително за страни като България с малко на брой кланици.
Агроновините Новини за земеделие и храни
