Агроновините Новини за земеделие и храни
Количеството земя за продан е ограничено и продължава да намалява. Въпреки че земеделските площи се свиват, те стават все по-концентрирани в ръцете на малцина. Това не се отнася само за страни в Африка и Латинска Америка. В Европейския съюз през последните години големите феодали земевладелци все по-агресивно избутват от пазара малките фермери, пише онлайн изданието на австрийската радио и телевизия ORF.at като се позовава на Boden Atlas.
Новите данни бяха представени в четвъртък в Берлин. По доклада са работили Федерацията на околната среда и опазване на природата в Германия (BUND), фондация „Бьол Хайнрих“, „Ле Монд Дипломатик“, Институтът за напреднали устойчиви изследвания (IASS) и „GLOBAL 2000“. Документът е от 54 страници и е направен по повод Международната година на почвата.
Броят на малките стопанства в ЕС е намалял с почти една трета в периода между 2000 г. и 2010 г. Причината за това, според авторите на изследването, е на първо място в земеделските субсидии на ЕС. Тъй като те се изплащат на хектар, от тях най-много се възползват големите ферми. Данните показват, че едва 20 на сто от всички европейски стопанстсва получават около 85 на сто от земеделските субсидии на Евросъюза. 30 на сто от тях се падат едва на 1 процент от най-големите компании.
Според Йорг Герке, селскостопански учен, причината за тази тенденция в ЕС е не само в субсидиите, но и се дължи на „съветското наследство“ в страните от бившия Източен блок. „По времето на Ленин традиционните земеделски отношения бяха нарушени, много фирми бяха национализирани и събрани заедно. Оттогава селските земеделски структури са маргинализирани, а тези отношения се запазиха на много места дори след разпада на Източния блок“, пише Йорг Герке.
След обединението на Германия, някогашната държавна земя в бившата ГДР отиде в ръцете основно на големите земеделски фирми – и особено при тези, които бяха произлезли от източногерманските фирми. В резултат, и до днес в Източна Германия големи площи земеделска земя са притежание на няколко големи компании. „Разпределението на земята е достигнало почти феодална степен,“ се казва в доклада.
В същото проучване са цитирани данни от статистическата служба на Европейския съюз – Евростат, според които България е сред най-феодалните държави по отношение управлението на земята. У нас 20 на сто от земеделските земи са управлявани само от 0,04 процента от земеделските фирми със среден размер от 3128 хектара. В Унгария 0,44% от селскостопанските компании са с по 3 164 хектара, в Словакия 0.14% притежават средно 3934 хектара. С други думи, голяма част от земеделските земи са управлявани от големи феодали.
Тази ситуация със земеделската земя благоприятства продажбата й на външни инвеститори, смятат авторите на доклада. Вложителите в плодородни земи са особено заинтересовани от големи комасирани парцели и те намират такива в Източна Европа далеч по-често, отколкото в Западна и Централна Европа.
Според председателя на BUND Хуберт Вайгерт, концентрацията на земята е съпроводена от нарастването на нейната цена. По този начин, цената на земята в Германия е скочила два пъти само за период от десет години. В Румъния, цените на земеделската земя през същия период са се увеличили с 1800%. „Тази тенденция кара малките селскостопански предприятия и дребните земеделски стопани да се откажат от бизнеса, защото те не могат да се конкурират с големите играчи“, казва Вайгерт.
Подобни процеси текат и в Африка, Азия и Латинска Америка. Там чужди правителства или международни агрофирми купуват земеделска земя в огромни мащаби. Това, според „Global 2000“, е земя, предназначена за широка употреба от населението или парцели, отчуждени от правителството от техните собственици.
Корпорациите за селскостопански продукти, построени върху тази земя, работят предимно за износ. Земя за отглеждане на храна за нуждите на местното население вече почти не е останала, се казва в прессъобщение на Агенцията за защита на околната среда. Сделките се сключват за период до 99 години, а цените на земята са изключително ниски – един хектар струва по-малко от едно евро.
Най-големият играч в тази схема е Европа – никой друг континент не потребява толкова много селскостопанска продукция, отгледана върху чужда земя, се казва в доклада. Според проучването на „Landfußabdruck“, ЕС годишно консумира храна, отгледана върху 640 милиона хектара – половината от цялата площ на всички 28 държави-членки. „ЕС е най-големият световен вносител на земя“, разкритикува политиката на ЕС Барбара Унмюзинг от фондация „Бьол Хайнрих“.
Освен всичко друго, интензивното земеползване силно засяга екосистемите в света, добавя експертът Kлаус Тьопфер от IASS. В резултат на това заради неустойчивото отглеждане на култури, в почвата се отделят огромни количества въглероден двуокис. И това е само един от проблемите на интензивното ползване на земеделските площи, добавя Тьопфер.
