Конфликтът в Украйна поставя на карта продоволствената сигурност на Европа и света и е на път да промени конфигурациите в глобалните вериги за доставки на храни и световните зони на влияние.
Докато светът се опитва да следи процесите около руската инвазия в Украйна във военен и хуманитарен план, един ключов момент е силно подценен – Москва с помощта на Пекин има капацитета да преобърне световната икономика, да промени драстично динамиката на властта по целия свят и и да очертае нови зони на влияние чрез икономически и пазарни лостове.
Западът заплашва с икономически санкции, но пренебрегва евентуална индиректна подкрепа на Китай към Русия
В същото време Западът не демонстрира готовност да реагира, за да защити продоволствената сигурност на Европа, а вместо това заплашва с икономически санкции със съмнителен ефект, като подценява или не проумява съвсем факта, че Русия може да разчита на подкрепата на Китай, за да поеме до голяма степен контрола над глобалните вериги за доставки на храни.
Още преди началото на конфликта в Украйна отношенията между САЩ и Русия достигнаха нови нива на взаимните обвинения. Това отваря нов хоризонт за глобалните амбиции на Москва и Пекин, който също е в обтегнати отношения с Вашингтон. Съединените щати и Европа разчитат на традиционни точки за натиск, които обаче имат все по-малко влияние върху международните дела.
Неотдавнашното китайско-руско споразумение за петрола и газа ще помогне на Русия да смекчи ефекта от по-нататъшни санкции, като по този начин ще намали натиска от икономическия лост, който членовете на НАТО могат реалистично да приложат, посочват в свой анализ за Politico д-р Иън Ралби, д-р Дейвид Соуд и Рохини Ралби, експерти от компанията IR Consilium, специализирана в морската сигурност и сигурността на ресурсите.
Селскостопанските аспекти на пакта с Китай са тези, за които светът трябва да бъде най-загрижен
Отговорът на руската инвазия със санкции не е нещо повече от споделяне на мисли и молитви, особено като се има предвид сегашният неограничен достъп на Русия до някои китайски пазари, както и използването от нея на криптовалути, злато и други транснационални схеми за финансиране, заедно с други източници на приходи, които се намират извън санкционирани и регулирани системи, посочват анализаторите. И акцентират, че всъщност селскостопанските аспекти на пакта с Китай са тези, за които светът трябва да бъде най-загрижен.
Само ден след инвазията, Русия ефективно контролира близо една трета от световния износ на пшеница, три четвърти от световния износ на слънчогледово масло и значителни количества ечемик, соя и други вериги за доставка на зърно. Украйна държи 16 процента от световния износ на царевица и е един от най-бързо развиващите се производители на културата – динамика, особено важна за посрещането на бързо нарастващото търсене на царевица в Китай.
И докато в отговор на новите реалности производството на въглеводороди може незабавно да се увеличи на различни места, това не се отнася за производството на зърно и дори голямото разширяване няма как да компенсира чистия обем селскостопанска продукция, която Русия сега контролира пряко или косвено, посочва Politico.
Еврокомисията е разтревожена от предстояща криза за зърно, торове и фуражи в ЕС
Междувременно Европейската комисия също представи информация за потенциалното влияние на кризата върху земеделския сектор, като направи това пред Европейския парламент едва на петия ден от началото на конфликта в Украйна. „В сектор „Растениевъдство“
- Украйна и Русия държат близо 30% от световната търговия на пшеница;
- 32% от световната търговия на ечемик;
- 17% от световната търговия на царевица;
- 50% от световната търговия на слънчоглед и продукти от него.
Предстоящата сеитба на царевица ще бъде нарушена. Това се очаква да предизвика средносрочна криза, защото ще окаже влияние върху реколтата тази година. Заради военното положение, украинските власти не издават необходими сертификати относно зърнени култури“, коментира Георги Събев, съветник по земеделски политики в Европейския парламент и бивш зам.-министър на земеделието в служебния кабинет на Стефан Янев.
Украйна е най-големият вносител за ЕС на соя без ГМО. Много е трудно да се намери такава в други региони – като например Южна Америка, изтъкна Събев, и прогнозира, че драстично ще бъде засегнат и сектор „Животновъдство“. „Износът на свинско и пилешко към Украйна е изключително важен, а от Украйна ЕС също внася много пилешки продукти.
Да не забравяме и ефектите върху инфраструктурата – украинските черноморски пристанища практически сега не оперират. Голяма част от водните канали към тях са минирани от украинските военноморски сили и собствениците не смеят да акостират, въпреки че няма щети по пристанищата все още“.
Въпреки санкциите от 2014 г., Русия остава шестият най-значим търговски партньор на ЕС
Въпреки санкциите от 2014 г., Русия остава шестият най-значим търговски партньор на ЕС, подчерта Събев и припомни, че се изнасят много преработени продукти като захарни изделия, вина, спиртни напитки, бисквити, цветя и други. В същото време вносът на газ е изключително важен за европейското производство на торове – област, в която сме уязвими, както и сме зависими от внос на фуражи.
На ниво ЕС тепърва ще се „идентифицират и активират, където е целесъобразно, регулаторни лостове в Общата селскостопанска политика и други политики на ЕС, за да се увеличи европейският производствен капацитет за селскостопански продукти и да се гарантира нашият продоволствен суверенитет“, стана ясно от официално съобщение на правителствения ни пресцентър за българската позиция по извънредната видеоконферентна среща на министрите на земеделието и рибарството на държавите членки на Европейския съюз.
Тепърва ЕС ще търси лостове за увеличаване на европейския производствен капацитет
Официалната българска позиция, приета от кабинета, е че „за преодоляване на предизвикателствата, пред които са изправени българското земеделие и рибарство в резултат от конфликта в Украйна, ще са необходими незабавни, решителни и координирани действия на ниво ЕС“. По думите на аграрния министър Иван Иванов, следва да се предприемат мерки за спиране на експорта за определен период от време на някои основни суровини от ЕС към трети страни, с изключение на Украйна. Той призова ЕК и страните членки „да не допускат спекула със селскостопански продукти, храни, торове и препарати, която е характерна в условията на война“.
Русия практически вече овладява богатите на зърно региони в Украйна и свързаната с тях транспортна инфраструктура. Но на Москва дори не й се налага да контролира изцяло земеделските земи на Украйна, за да обезпечи веригите за доставка на храни. Достатъчно е Русия да контролира само две точки на морски достъп, за да контролира доставките на зърно в Украйна: Керченския проток, който свързва Черно море с Азовско море, и 17-те пристанища в и около Одеса. На 23 февруари т. г. Русия затвори достъпа до Азовско море, а Украйна – всичките си търговски пристанища. Така украинското зърно вече е извън играта.
Москва вече е в състояние да решава кой ще получава критично важни доставки на храни
Оттук нататък Русия е в състояние да решава кой ще получава и кой не критично важни доставки на храни, предупреждават анализаторите. Пред риск от продоволствени кризи са изправени някои от най-уязвимите държави и региони в света. Страни като Йемен, Либия, Ливан, Шри Ланка и Судан и други силно разчитат на украинското зърно, и дори краткосрочно забавяне на доставките може да има драстични последици, посочва Politico. Последиците от руската интервенция на световния пазар на зърно са непредвидими, а според мнозина анализатори, именно промените в цените на зърното доведоха до т. нар. Арабска пролет през 2011 г.
Подобна нестабилност ще разфокусира допълнително Съединените щати, Европа и други съюзници, които ще насочат усилията си за смекчаване на подобни конфликти и хуманитарни кризи. Това изтичане на внимание и ресурси към други части на света ще даде допълнителни козове в ръцете на Русия.
Китай може да купува всичко, което Русия иска да продаде
И тук се намесва Китай – на 4 февруари т. г., само ден след кибератаката срещу европейски петролни и газови терминали, руският президент Владимир Путин и китайският лидер Си Дзинпин постигнаха мащабно търговско споразумение в Пекин.
Като най-голям потребител на енергия в света, Китай може да купува всичко, което Русия иска да продаде, като по този начин задоволи китайското търсене, стабилизира руската икономика и създава взаимозависимост, която може да вдъхнови Китай и Русия да се съгласуват и по други глобални въпроси. И макар сделката за петрол и газ да е изключително важна, още по-ключово е новото земеделско търговско споразумение между Москва и Пекин.
Как ще влияе върху продоволствената сигурност новото търговско споразумение между Москва и Пекин
Китай, един от най-големите вносители на зърно в света, вече ще импортира пшеница, произведена навсякъде в Русия, която е най-големият световен износител на тази земеделска култура (особено с допълнителния контрол върху украинските доставки). Преди това Китай ограничаваше руския внос само до пшеница и ечемик, произведени в определени региони, най-вече в източните части на страната.
Останалите доставки за задоволяване на търсенето на Китай до голяма степен идваха от Франция, Австралия и Канада. Новото търговско споразумение вече позволява китайски внос на зърно от всяка руска територия, което потенциално изтласква Европейския съюз, Канада и Австралия от пазара – особено тежък удар за Канада, която след тежка производствена година отбеляза над 34 процента спад на продукцията.
Динамиката около царевицата е също толкова важна – украинското производство на царевица е нараснало драстично през последните години и делът му в световния износ на тази култура вече достигна 16 процента. През последните няколко години Украйна беше главният доставчик, отговарящ на нарастващото търсене на царевица в Китай. През 2020 г. Пекин внесе почти четири пъти повече царевица, отколкото предходната година, и само Съединените щати съперничат на Украйна като износител на царевица за китайския пазар.
Миналата година американският износ на царевица за Китай изпревари украинския, но фактор за това бе и решението на Световната търговска организация, изискващо от Пекин да промени управлението на тарифните квоти и да отвори пазарите си допълнително за американско зърно. Това решение обаче не е ексклузивно за САЩ и от него могат да се възползват също Бразилия и Аржентина, припомня Politico.
И двете страни косвено анонсираха намерения в тази посока – Аржентина се включи в китайската инициатива „Един пояс, един път“, която включва стотици милиарди юана китайски инвестиции в чужбина. Междувременно бразилският президент Жаир Болсонаро посети Москва за преговори в сферата на селското стопанство. Ето защо селскостопанските споразумения на Пекин и Москва, заедно с газовата сделка, дадоха необходимите гаранции на Русия, че може да атакува Украйна, без да се страхува от западните санкции.
Китайският SWIFT ще помогне ли на Пекин да намали зависимостта си от щатския долар?
На целия този фон, Китай усилено работи по разширяването на собствената система за трансгранични разплащания и сетълмент и ходът за изключване на някои руски банки от SWIFT вероятно ще ускори този процес. Системата на Пекин за трансгранични междубанкови плащания, или CIPS, стартира през октомври 2015 г., за да насърчи международното използване на китайската валута при търговски сетълменти. Тя придоби по-голяма известност на фона на заплахите на САЩ да отделят икономиката си от китайската през 2019 г.
CIPS отчете 2,68 милиона транзакции през първите 11 месеца на миналата година, което е увеличение от 58% спрямо година по-рано. Според Shanghai Securities News, стойността на транзакцията е скочила с 83 процента до 64 трилиона юана. CIPS се разглежда като възможна алтернатива на контролираната от САЩ глобална система за сетълмент, която включва базираната в Белгия SWIFT и базираната в Ню Йорк клирингова система за междубанкови плащания.
Китайската система обаче е много по-малка от SWIFT, който се използва от 11 000 финансови институции в 200 страни или региона, включително близо 600 китайски банки, изтъква South China Morning Post. И цитира китайски анализатори, според които санкциите срещу руските банки ще дадат нов тласък за развитие на китайския CIPS.
„Както се вижда от изключването от SWIFT на Русия и търговските търкания между Китай и САЩ през последните години, е необходимо да се намали зависимостта от SWIFT за гарантиране на финансова сигурност“, пишат в понеделник анализаторите на Dongguan Securities Чен Вейгуан, Луо Вейбин и Лю Менглин. Анализаторът на Tianfeng Securities Мяо Синдзюн допълва, че бързите санкции срещу Иран и Русия – ключови страни производителки на петрол, може да ускорят упадъка на петродоларовата система и да улеснят интернационализацията на юана.
На шестия ден от инвазията в Украйна петролът поскъпна с още 10%
Снощи, на шестия ден от началото на руската инвазия в Украйна, петролът поскъпна с още 10%. Фючърсите на суров петрол WTI се повишиха до над 105 долара за барел, което е поредното най-високо ниво от 2014 г. Сорт Брент е над 106 долара. Търговците се отказват да купуват руски петрол, а и изпитват все повече трудности при плащане и доставка заради санкциите и обезценката на рублата, пише Капитал. Междувременно евентуалното освобождаване на между 60 и 70 милиона барела запаси, обмисляно от САЩ и други световни производители, не успява да внесе успокоение на енергийния пазар.
Изданието отбелязва и новото поскъпване на европейските газови пазари, където индексът на TTF скочи с 10% до 99 евро/мВтч, а за 2 март спот пазар вече регистрира стойности от над 124 евро. Това моментално се отрази и на цената на електроенергията. Цената на пшеницата във вторник се покачи до най-високите си нива от повече от десетилетие, като търговците са загрижени за прекъсването на глобалните доставки.
Фючърсите с пшеница достигнаха най-високи цени от 2008 г. насам
Фючърсите за пшеница в сряда се установиха на $10,59 за бушел, което е ръст от 7,62% – най-високото ниво откакто пшеницата се търгува при $10,9125 на 26 март 2008 г. „Вижте какво се случва с цените на пшеницата в момента. Говорим за голям проблем с инфлация в цените“, коментира днес пред CNBC Хелима Крофт, ръководител на глобалната стратегия за суровини на RBC Capital Markets.
По-рано вчера Китай излезе с изявление за конфликта в Украйна, в което изрази готовност да посредничи за постигане на споразумение за спиране на огъня, но в позицията не се коментира дали Пекин е приел претенцията на Русия към Кримския полуостров или признаването на независимостта на Донбас в Източна Украйна. Тепърва ще наблюдаваме ролята на Китай в чертаенето на новата световна карта, където Русия също претендира за ключово място.