"Желязната реколта" на фермерите от Западния фронт

0

През 2018 г. светът ще отбележи 100 години от края на Първата световна война, но наследството от нея все още е живо. В някогашните бойни полета на Западния фронт фермери и до днес са изложени на риска да се натъкнат на милиони невзривени боеприпаси, които са останали заровени в почвата, разказва британското издание “Телеграф”.

Часът е 9 сутринта, а слънцето все още не може да пробие мъглата над плодородните земи в Западна Фландрия, когато Дирк Ванпарис и още двама белгийски военни напускат базата си за ежедневната си обиколка на стария Западен фронт. Те се придвижват в голям бял ван “Мерцедес” по пътя, обграден от огромни ниви с пшеница и картофи и малка тополова горичка.

Няма и намек за ужасите, които са залели този спокоен пейзаж точно преди век; нищо не напомня на обикновения посетител за ужасните битки, в които войници са се били до изтощение в окопите на Пашендейл и Ипер. Ванпарис спира, когато черният път извива към тухлена къща.  Там, подредени на тревата, стоят дълги 12 фута снаряди, обвити от кал и ръжда – с два повече, отколкото им е съобщил предишния ден по телефона земеделският производител.

Желязната реколта, снаряди, фермери, първата световна война

Дирк Ванпарис от белгийската военна компания за обезвреждане на невзривени боеприпаси събира от полето снаряди, останали от Първата световна война.

Дирк Ванпарис, 47, оценява боеприпасите с експертното око на човек, който е прекарал две десетилетия в обезвреждане на смъртоносните находки от Първата световна война. От тяхната форма, дължина, калибър и предпазители той бързо установява, че осем от снарядите са британски, а четири немски.

“Това е истинска британска стомана”, казва Ванпарис с възхищение, докато държи в ръката си един от боеприпасите и обяснява, че британската армия е използвала по-високо качество стомана, по-малко податлива на корозия.

Експертът подозира, че три от снарядите съдържат иприт или други химически вещества, но не вижда признаци за изтичане. От следите по обвивката той заключава, че някои снаряди са били изстреляни, но не са успели да се взривят, а други никога не са били изстрелвани.

Ванпарис и екипът му си слагат ръкавици, отварят задната част на своя ван и внимателно поставят в голям съд с пясък старите боеприпаси, така че детонаторите им да не опират в нищо твърдо и да не се взривят при евентуален пътен инцидент. Ванпарис разказва, че веднъж един снаряд се изплъзнал от ръцете му и паднал, но не успял да експлодира.

Малко по-късно ванът спира край канавка до бетонен електрически стълб с отвори. В тях един фермер е оставил, както е обещал, два британски артилерийски снаряда и стара минохвъргачка. От друго място, на гърба на каменния обор, екипът събира 37 снаряда от различни марки и размери, някои съдържащи газ, и около 50 гранати, покрити с ръжда от дългия си престой в пръстта.

Ванпарис и колегата му си вършат работата спокойно и методично, но носят защитни костюми и газови маски в микробуса за всеки случай. “Знам много добре какво правя и колкото повече го правя, става по-лесно”, казва Ванпарис, който е работил като експерт по обезвреждане на боеприпаси в Афганистан и на Балканите.

Желязната реколта, снаряди, фермери, първата световна война

Джино Ламбрехт, друг член на отряда по обезвреждане на стари боеприпаси, проучва касетки със снаряди преди да бъдат унищожени.

На следващото набелязано място екипът му не намира нищо. Земеделски производител се е обадил да каже, че е оставил снаряд на пътя, до метален пилон с жълт връх, но там няма боеприпаси.

“Изглежда, че някой го е взел за спомен. Няма никакво друго обяснение. Това често се случва”, казва Ванпарис.  “Това обаче е много рисковано, защото рискът от експлозия е минимален, но токсичната опасност е огромна”.

Неговият колега Геерт Денолф добавя, че безскрупулни местни жители понякога вземат снаряди от пътя, почистват ги и ги продават на нищо неподозиращите туристи на пазарите в Ипер.  “През 2018 г. това ще бъде процъфтяващ бизнес заради 100-годишнината от края на Първата световна война”, прогнозира той. “Ще има бум в повече от един смисъл”, смята Денолф.

И така денят продължава. Когато екипът приключва обиколката си на 13-те предварително набелязани обекта, вече са събрани 73 снаряда и 57 различни гранати и предпазители. Повечето са били открити от земеделските производители в техните ниви, по-рядко от строителни или комунални работници, които правят изкопи, а съвсем малка част – от местни жители, докато са работили в градината си.

Ванпарис тъкмо прибира стар немски снаряд от нива с картофи, за да забележи още един, който стърчи на метър от земята. “Това е доста типичен ден”, казва той, докато екипът му се връща в базата си. Близо 100 години след края й, белгийските и френските власти продължават разчистването на отломките на Първата световна война. Всъщност така наречените “железни реколти” са по-големи, отколкото са били преди няколко десетилетия, защото днес фермерите ползват по-големи и по-тежки трактори, които орат много по-дълбоко, а и заради строителните работи в градовете и селата по линията на някогашния Западен фронт.

Само през миналата година белгийската армия е събрала 105 тона боеприпаси, много от които съдържат токсични химикали. Френската полиция, които също извършва подобни услуги, е прибрала 80 тона боеприпаси в база близост до Арас. Година по-рано общият сбор е 274 тона. Понякога, когато се открива отдавна забравено депо за оръжие и боеприпаси, находките са още по-големи. През 2004 г., например, 3000 германски артилерийски снаряда бяха намерени на едно място в Дадизеля, източно от Ипер.

Такива големи обеми обаче не са толкова изненадващи, колкото звучат. Между 1914 и 1918 г. противниковите войски хвърлят приблизително 1 450 000 000 снаряда едни срещу други, като около 66 милиона от тях са съдържали иприт или други токсични химикали като фосген или бял фосфор. Както казва Ванпарис, “трите най-богатите страни в света по това време (Великобритания, Германия и Франция) през тези четири години се изправят пред банкрут заради огромното си военно производство”.

Те са претърпели и огромни загуби, защото атаките често са били предшествани от дни на непрекъснати бомбардировки на вражеските позиции. Вследствие на това почвата е ставала толкова мека, че една трета от снарядите не са успявали да се взривят при падането си. През този един век от края на Първата световна война, броят на произшествията със стари боеприпаси не спира да расте.  Почти всяка година земеделски производител детонира снаряд, на който се натъква, докато обработва нивите си и ако самият той не пострада, поврежда трактора си.

Убитите и ранените при такива нещастни случаи щяха да са повече, ако не беше фактът, че фермерите почти винаги орат в една и съща посока, изтласквайки настрани снарядите така, че те трудно да бъдат взривени. Белгийското правителство е изплатило почти € 140 000 като обезщетения през последните три години за вреди, причинени на трактори, плугове и комбайни от неексплодирали през Първата световна война боеприпаси. “Не се притеснявам, но жена ми се тревожи много,” казва земеделският производител Ван Кристоф, докато си почива от засаждането на картофи в нивата си, недалеч от базата за обезвреждане на боеприпасите.

Всяка година на своите земи фермерът открива по 10 или 15 старяда. “Аз просто ги слагам на една страна, което при нормални обстоятелства обикновено не създава проблеми”.

Желязната реколта, снаряди, фермери, първата световна война

Старите боеприпаси се взривяват по два пъти на ден.

В района на Ипер при взрив на боеприпаси, останали от Първата световна война, са убити 358 души, а 535 са ранени. Жертвите далеч не са само земеделски производители. През март 2013 г. седем работници, полицаи и пожарникари бяха приети в болница, след като германски снаряд с токсичен газ се взриви по време на изкопни работи за полагане на кабели във Варнетон, село южно от Ипер.

През октомври 2007 г. Йозеф Вердру, 58, от Локър, е бил убит при избухването на снаряд, когато човекът запалил голям огън в градината си.

Люк Ервинк, 40, колекционер на военни исторически находки, бе взривен през 2000 г., докато разглеждаше снаряд в градината си. Вследствие на експлозията тогава се врзивиха още няколко боеприпаса от колекцията му.

Вероятно най-младата оцеляла жертва на войната е Майте Ровел, която като осемгодишна е била на къмпинг близо Ветерен. Левият й крак е буквално откъснат от експлозия, след като други деца хвърлят в лагерния огън стар снаряд.   Сега, вече 30-годишна, Майте официално се води жертва на Първата световна война, което й дава право на месечна помощ от близо 900 евро и право на пътуване с влак с 50% намаление.

Ванпарис и екипът му разказват още много подобни истории: петима работници от газова компания попадат в болница, след като се натъкват на снаряд при полагане на газопровод. Боеприпаси се озовават в камион, натоварен с ряпа, и избухват в машина за обработка насред преработвателна фабрика. Екипът на Ванпарис е открил фермер, погълнал газ фосген, след спукване на напоителна тръба и взривяване на снаряд в близост до  Плюгстеерт.

“Аз му спасих живота”, казва Ванпарис. При друг случай, в град Зонебеке, той е намерил работник, който с ужас гледал покритата си с огромни жълти мехури ръка, след като взел снаряд с изтичаща черна течност. Работникът не осъзнал, че това е теч на токсично вещество. Ванпарис е част от формирование на белгийската армия, наречено Dienst voor Opruiming en Vernietiging van Ontploffings­tuigen (DOVO), или компания за обезвреждане на стари артилерийски материали.

Тя е отговорна за събирането и унищожаването на боеприпасите, тъй като белгийските власти забраниха през 1980 г. по екологични причини изхвърлянето им в морето. Нейната база край град Поелкапел  заема 28 хектара на старото бойно поле, което сега е залесено, но остава осеяно със със стари германски бункери и ясно видими вдлъбнатини от кратери, получени при експлозии.

Базата също така съхранява – за целите на идентификацията, т. нар. “референтна библиотека” с боеприпаси, съдържащи стотици различни снаряди, минохвъргачки, гаубици и гранати, включително британските “Летящи прасета” (смъртоносни бомби), както и първите примитивни бомби, хвърлени от самолети.

Желязната реколта, снаряди, фермери, първата световна война

Фермерите са свикнали да се натъкват на снаряди, докато орат нивите си.

Тези сеячи на смърт и разрушения са във всички форми и размери – немски, английски, френски, полски, руски и италиански, късоцевни, гладки, с перки – всякакви свидетелства за жестоката изобретателност на човека.

Най-големите са британски 15in и немски 38см снаряди, всеки с размерите на огромен гюм с мляко, намерени от Ванпарис в различни области през последните години.

Базата винаги е в готовност да изпрати един или повече екипи за събиране на снаряди, а годишно получава около 2000 сигнала.

Екипите се връщат с мунициите и ги оставят първо в т. нар. “Abfikzone” – едностранно открит навес, заобиколен от високи глинени прегради, в случай, че някой боеприпас се взриви. На всяка муниция се дава баркод, така че те да могат да бъдат проследени. След това специалисти, въоръжени с чукове, премахват калта, мръсотията и ръждата, за да може снарядите да бъдат идентифицирани по-лесно, а и взривяването им да се улесни.

Сензори задействат алармена система, ако засекат каквито и да е токсични химикали във въздуха. Тези, които съдържат високи експлозиви, се съхраняват под специален навес, където на всеки ред има около 70 дървени каси с муниции, поотделно пълни с до 50 кг експлозиви. Всяка сутрин шест каси биват отнасяни на близкото сечище в гората. Те съдържат противотанкови мини M6 и буци тротил. Поставят се в прясно изкопани ями, дълбоки по четири метра, а булдозер ги зарива с могила от пръст.

Всеки ден в 11.30 часа звукът на сирена предупреждава живеещите наблизо хора, че предстоят експлозии и след това касите се взривяват една по една. Това е впечатляваща гледка. Експлозиите разтрисат бетонния бункер, разположен на 200 метра от мястото. Секунда по-късно земята избухва в пламъци, а голям облак от черен дим се издига на талази към небето. За миг усещаш ужаса, който войниците по време на Първата световна война трябва да са чувствали, когато са стоели в своите окопи.

След шестия взрив втора сирена дава звуков сигнал и със зелена светлина оповестява, че всичко е чисто. Процесът се повтаря всеки ден до 16 часа с темпо, което позволява базата да се справи с непрекъснатия поток от боеприпаси. Сандъците не могат да съдържат повече от 50 кг експлозиви, защото взривната вълна при обезвреждането им може да повреди домовете на хората, живеещи в близост. Базата спира детонациите през зимата, тъй като ударните вълни се усилват, когато земята е мокра.

Желязната реколта, снаряди, фермери, първата световна война

Сапьорите носят специални костюми за работа с ядрени, биологични и химически оръжия, когато обезвреждат снаряди, съдържащи отровен газ.

По-трудно е справянето със снаряди, за които се предполага, че съдържат отровни химикали.  Те се съхраняват в друга сграда, където се подлагат на рентгенови лъчи.

Боеприпасите, които съдържат твърди химикали като бял фосфор, се взривяват в специална камера за детонация, изработена от подсилена стомана. Снарядите, които съдържат течни химикали,  се анализират чрез устройство, наречено неутронен гамалъчев спектрометър.

То определя дали съдържат иприт, фосген или нещо друго. След това химикалите се източват (за фосгена това става при минусови температури) в сини пластмасови бидони, съдържащи неутрализиращи агенти, и се откарват до Антверпен за унищожаване.

Цялата тази работа е много опасна и става все по-рискова, тъй като с времето мунициите корозират. Емблемата на DOVO изобразява падащи снаряди, а девизът й е “Pericula non Timeo” (“Не се страхувам от опасности”). Мемориал в базата изброява имената на 23-мата членове на DOVO Company, които са загинали от 1944 г. насам, включително и тези на четирима мъже, разкъсани при избухване на складирани в базата снаряди през 1986 г.

Но Ванпарис намира работата си за удовлетворяваща и пълноценнна. “Ние сме военна компания, а работим за цивилни. Предпазваме от опасности гражданското общество, и го правим добре”, казва той. Най-напред работата му ужасявала съпругата му Аня, но “сега тя свикна, а и знае, че съм много внимателен,” добавя той. Краят на работата на неговата компания по обезвреждане на боеприпаси изобщо не се вижда.

Близо сто години след приключването на Първата световна война, стотици милиони снаряди са все още заровени в плодородните земи на Фландрия и Северна Франция. “Работата по обезвреждането им няма да е свършила и когато дойде време да се пенсионирам”, казва Ванпарис. “Но може би в следващите 50 години ще бъде.”

Превод от английски: Екатерина Терзиева/Agronovinite.com

Автор на снимките: Tom Pilston/Telegraph.co.uk

Споделете.

Коментирайте

Close