Caryx

Смилянският фасул е на крачка от европейската защита в ЕС

0

Смилянският фасул има национална защита, но не и европейска, затова в момента се работи за вписването му като географско означение и защитено наименование за произход в Европейския съюз. Очаква се до месеци Смилянският фасул да започне официално процедура по защита в ЕС, съобщи евродепутатът Момчил Неков по време на ХVІ-то издание на Празника на Смилянския фасул в родопското село Смилян. Според местните производители, това може да стане още до края на 2018 г.

„С европейската защита можем да се преборим с имитациите и да не позволим на тези които, копират фасула, да печелят на гърба на производителите от региона. Само така можем да запазим поминъка в Смилян и в околните села“, допълни Неков и показа боб, който се представя за Смилянски, но всъщност е от Полша и е пакетиран в България. По Европейските схеми за качество вече има защитени 16 вида фасул от Гърция, Франция, Испания, Италия и Полша.

Възможностите и решенията, които предоставя защитата на Смилянския фасул за производители и потребители, бяха сред темите на кръглата маса „Традиция и нови технологии на отглеждане и преработка на земеделски продукти в планински райони“. Форумът предшества XVI-то издание на Празника на Смилянския фасул, което по традиция бе открито днес със залп на фасуленото топче пред централния вход на читалището.

Празникът, чиито организатори са община Смолян, кметство Смилян и местното читалище „Проф. д-р Асен Златаров“, се утвърди като едно от знаковите туристически събития в Смолянския регион, което всяка година привлича стотици посетители, гости, туристи и почитатели на традиционния сорт фасул и красотата на Средните Родопи. Събитието бе съчетано с курбан за здраве и берекет на жителите на селото.

„Най-голямото богатство на Родопа планина са хората и традициите. Много пъти ни питат защо Смилянският фасул е толкова вкусен, шарен и голям – причината сте вие, производителите, трудолюбието, гостоприемството и сърцатите хора“, обърна се кметът на с. Смилян към присъстващите и ги покани да опитат от вкусните специалитети, приготвени за празника. Фасулът, необходим за сготвянето на традиционната чорба, е дарен от жителите на селото.
Празник на Смилянския фасул
Около 40 тона е реколтата от Смилянски фасул, произведен тази годна в селата по горното поречие на р. Арда, съобщи Сафидин Чикуртев, председател на Земеделската кредитна кооперация в Смилян. Добивите от деликатесния сорт боб са по-слаби през тази година, заради продължителните валежи, казват местните стопани. Първите количества от новата реколта Смилянски фасул вече се продават на цена около 8 лв. за дребния и 10 лв. за едрия сорт.

Прогнозите са за леко поскъпване, поради по-слабите добиви, обясняват от кооперацията. Повечето от реколтата вече е прибрана, след като в края на септември в района паднаха и първите слани. Смилянският боб в момента се суши, а по-голямата част от продукцията се очаква да се появи на пазара до края на октомври.

Мнозина от местните производители изложиха продукцията си на щандове, като освен Смилянски фасул предложиха картофи, сушени билки, домашно приготвени сладка и други продукти, произведени по Горното поречие на р. Арда. Голямата атракция бяха паната в конкурса „Най-оригинално пано от Смилянски фасул“. По обяд за най-малките участници и гости на празника бяха организирани „Игрите на фасула“, в които децата премериха бързина, сръчност и точен мерник.
Празник на Смилянския фасул
Гостите дегустираха и блюдата, включени в конкурса „Ястие от Смилянски фасул“ . Следобед програмата продължи с изпълнения на местните таланти от самодейните групи при Народно читалище „Проф. Асен Златаров – 1927“ – с. Смилян, творчески групи и състави от училището, детската градина и пенсионерския клуб в селото. Във програмата се включиха мъжката фолклорна група „Виденица“ от с. Змеица и женската група за автентичен фолклор от гр. Априлци.

Първите данни за Смилянския фасул са отпреди 250 години. Преди повече от век „Цариградски вестник“ подчертава качествата му като храна, желана на всяка трапеза. Днес това е една от малкото български храни, защитени с патент, а уникалният вкус на фасульовицата, както в Смилян наричат боба, е популярен не само в България, но и по света.
Празник на Смилянския фасул
Качествата на Смилянския фасул се дължат на специфичните климатични условия, водата и обработката на почвата в Смилян и останалите селища по поречието на Горна Арда. През 2003 г. местните хора и власти за пръв път организират Празника на Смилянския фасул. На следващата година в програмата е включен и конкурсът за най-вкусно ястие от Смилянски фасул.

Третото издание на празника през 2005 г. приобщава и най-малките жители на селото – децата от детските градини и учениците от ОУ „Св.Св. Кирил и Методий“, които се включват в конкурса за пана и макети от Смилянски фасул, представящи родопския бит, поминък, култура  и забележителности от района на Смилян.  Тези пана поставят началото и на уникална колекция, част от експозицията на Етнографската сбирка „Смилянски фасул и родопски терлици“, отворена за посещения през 2005 г.

Колекцията от пана се обогатява ежегодно – след всеки Празник на смилянския фасул към нея се добавят най-добрите детски произведения, участвали в конкурса. През  2005 г. се слага началото и на конкурса за най-оригинално и най-вкусно ястие, приготвено от Смилянски фасул.
Празник на Смилянския фасул
През април 2006 г. започва изработката на пано от Смилянски фасул, с което селото да кандидатства за вписване в книгата на рекордите „Гинес“ – не за най-голям размер, нито за най-голямо количество фасул, вложен в изработването на паното, а за най-голям брой участници, включили се в неговата направа.

Регламентът допуска един участник да залепи само веднъж половинка от фасулено зърно на паното, след което се вписва с трите си имена, дата на участието и саморъчен подпис в специалната книга за регистриране на участниците. Към 21 октомври 2018 г. в изработването на паното са се включили над 19 000 жители на селото, гости и туристи.

Автор на проекта за паното е местния художник Илко Велинов, който е включил в изображенията на паното мотиви от поминъка, природата и бита в Родопите – тюмбелек (чанът, поставян на шиите на животните водачи на стадата), часовниковата кула – символ на с. Смилян, римски мостове, р. Арда, фасуленото растение, рало, планината Родопи. По предварителна прогноза, количеството фасул, необходимо за цялостна направа на паното ще е около 40 кг.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close