BASF InVigor

Спират субсидиите за тикви, орехи и грах

0

Отпадат субсидиите за културите, които вече не отговарят на критериите на ЕС за обвързано с производството подпомагане – тикви, орехи, грах и зелен фасул, при които има много висок дял на подпомагането в разходите за производство и значително увеличение на площите. Това стана ясно на срещите на Министерството на земеделието и храните с представители на секторите „Животновъдство“ и „Растениевъдство“ за готвените промени в начина на подпомагане по директните плащания по схемите за обвързаната подкрепа за животновъдство, плодове и зеленчуци за периода 2017-2020 г. „Измененията в схемите имат за цел да се постигне по-голяма справедливост в земеделския отрасъл,“ каза министърът на земеделието и храните Десислава Танева по време на обсъжданията.

С 2,5 млн. лв. се увеличава финансовият ресурс по схемата за оранжерийни зеленчуци спрямо 2015 г. По този начин частично ще се компенсират високите производствени разходи и ще се постигне по-справедливо подпомагане в сектора. Въвеждат се две нива на получените добиви – минимални добиви, които са условие за допустимост на плащането по схемата и средни добиви, които са условие за получаване на пълния размер на ставката, като по този начин ще се компенсират по-високите разходи при отопляемите оранжерии. Всички добиви ще се доказват само с официални счетоводни документи – фактури и за физическо лице – касови бележки.

Обособяват се в нови отделни схеми втора група култури с по-ниско ниво на подпомагане. При тях има относително висок дял на подпомагането в разходите за производство и увеличение на площите, но по-малки в сравнение с първата група. Така се създават две нови схеми за обвързана подкрепа – една за дини, пъпеши и зеле и втора за сливи и десертно грозде. По всички схеми за обвързано подпомагане на плодове и зеленчуци производителите ще получат допълнително подпомагане по схемата за преразпределително плащане в размер на 50% от основната ставка за първите 30 ха от стопанството. По този начин се отчитат икономиите, които се реализират от големите стопанства. При това плащане ще се прилагат забраните за изкуствено разделяне на стопанствата.

За първи път се насочват средства към малките млечни говедовъдни ферми в планинските райони, които до момента не са подпомагани. Увеличава се подкрепата за животните в планинските овцеферми. Въвежда се прилагането на нова отделна схема за животновъдите в планинските райони, чиито ферми се намират на надморска височина над 750 м. Промени в схемите за обвързано подпомагане в сектор „Животновъдство“ се насочват към стопанствата, извършващи целенасочена развъдна дейност, както и към средните по-размер стопанства с оглед подобряване на ефективността и пазарната им устойчивост. Поставят се условия за наличие на минимален брой животни под селекционен контрол от една порода (за крави – над 20 животни, за овце-майки – над 50 животни и за кози-майки – над 20 животни), което ще подобри нивото на селекцията в страната. Въвеждат се изисквания за реализация на мляко, съобразени с породната принадлежност и продуктивност на животните, което ще допринесе и за изсветляване на сектора.

Предвижда се прилагането на модулирани ставки (различен размер на ставката според броя на животните) за крави, овце-майки и кози-майки под селекционен контрол, която ще бъде по-висока за първите 250 крави в стопанството и за първите 300 овце-майки и кози-майки. По отношение на биволовъдството, на подпомагане ще подлежат биволици и малакини, с прилагане на модулирана ставка за първите 250 животни във фермата.

При разработването на предложенията за ставките в животновъдството не става ясно на базата на какви икономически допускания са базирани те. Съотношението на субсидията между отделните видове животни не е съобразена с реалностите и бизнес цикъла, смятат анализаторите от “Интели Агро”. Минималният добив на мляко, който трябва да бъде доказан е обидно нисък спрямо всякакви критерии и спрямо реалността в страната и не стимулира продуктивността, конкурентоспособността и изсветляването на сектора, които са поставени като цели от МЗХ. Абсолютният минимум би следвало да бъде 5000 кг на млечна крава под селекционен контрол, 3800 кг на млечна крава в равнинен район и 2800 кг за крава в планински район. Заложените в момента минимални добиви единствено могат да демотивират стопаните да полагат необходимите грижи за животните и да повишават своята конкурентоспособност. Диференцирането на ставките за животни под селекционен, особено при толкова ниски добиви означава да се пилее финансов ресурс.

Новите предложения в сектор животновъдство като цяло са твърде неясно разписани и защитени, те няма да постигнат някакъв благоприятен ефект, но ще затруднят изключително много прилагането на схемите и контрола от страна на администрацията, което създава предпоставки за опорочаване на схемите, посочват анализаторите. Според тях начинът и времето, по които става обявяването на предложенията за промени в схемите напълно изключва възможността за широк дебат и даването на аргументирани предложения за подобряване на схемите от неправителствения сектор.

Използваните технологични карти за плодове и зеленчуци трябва да се прецизират, като се вземе предвид технологичното развитие и интензивните практики в земеделието от последните десетилетия. Това ще даде отражение както в разходната част, така и в приходната и в средните добиви, посочват от “Интели Агро”. Подпомагането ще бъде по-целенасочено, ако фокусът на обвързаната подкрепа се стесни допълнително до 3-4 култури при плодовете и същия брой при зеленчуците на база на анализ на конкурентоспособността, трудоемкостта и потенциала за развитие и се осигури дългосрочен ефект от прилагането на субсидията. Европейският опит също показва, че обвързаната подкрепа се насочва много фокусирано за максимален ефект. За пример може да дадем плодовете, при които Полша подпомага само два вида (ягоди и малини), Румъния – 4, Франция – 4, Гърция – цитруси и праскови.

Въвеждането на диференцирана ставка за стопанствата до 30 ха едва ли ще доведе до търсения ефект, но пък ще усложни прилагането на ѝ. Опитът от въвеждането на Преразпределителното плащане по СЕПП показа, че стопанствата между 30 и 150 ха масово се раздробяват, а държавата няма волята да преследва нарушителите. Така предложените промени в сектор „плодове“ и „зеленчуци“ за доказване на минимални добиви не дават отговор на въпроса производителите, които преработват собствена продукция или продукцията им позволява по-дълго съхранение (например ябълки, лук), ще подлежат ли на подпомагане.

“Не намираме подпомагането на оранжерийните производители за целесъобразно. Те по дефиниция следва да са по-конкурентни и с по-голяма финансова мощ. Необходимо е да се увеличи минималният брой животни при схемите за животни, които не са под селекционен контрол, за да се стимулира увеличаването на средния брой животни в по-малките стопанства (с 10-50 животни). Това може да стане с диференциране на ставката в комбинация с други мерки (например държавно подпомагане кредитирането за закупуване на животни за сметка на преходната национална помощ). Основна задача на държавната политика в сектора би следвало да бъде как по-малките стопанства да пораснат и станат стабилни икономически единици, а не да ги обрича на мизерия. Редица изследвания и световния опит от последните десетилетия показват, че икономическа ефективност в животновъдството се постига при размер на стадата от средно 40-50 животни при кравите и минимум 200 при овцете и козите”, коментират от “Интели Агро”.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close