Pictor

Николай Вълканов: Орехи, тикви и дини са новите калифорнийски червеи

0

ВИЗИТКА

Николай Вълканов е завършил специалност “Европеистика” в СУ “Св. Климент Охридски” с профили “Икономика” и “Право”. Два пъти е водил групи по програмата на Департамента по земеделие на САЩ “Кохран” за обучение на фермери на теми – “Производство на плодове и зеленчуци” (2013) и “Производство на плодове и обработка на продукцията”.
Водил е проекта “Икономически анализ на селското стопанство” към Института за пазарна икономика в периода 2012-2014. Основните му разработки са в областта на Общата селскостопанска политика на ЕС и ефектите от прилагането й в България, перспективите пред отглеждането на плодове и зеленчуци, развитие на млечното говедовъдство в страната след отпадането на квотите и др. Има над 100 публикации по въпросите на селското стопанство във водещи издания в страната. Основател е на фондация “Интелигро”, чиято мисия е да подпомага развитието на устойчиво и конкурентоспособно селско стопанство.

– Г-н Вълканов, твърдите, че след тази година няма да има повече приеми на проекти по инвестиционните мерки от ПРСР 2014-2020, поради изчерпване на бюджета. Наистина ли повече няма да се приемат инвестиционни проекти?

Ако останат средства, т.е. има проекти, които са се отказали за изпълнение или са претърпели санкции, вероятно ще се събере някакъв бюджет за някакъв последен прием по-нататък.

– Говорим за целия програмен период ли?

Да. Но това са заявките, които в момента дава МЗХ и които са доста притеснителни, защото реално никакво нормално планиране не можеше да се случи от страна на фермерите. Една такава инвестиция се планира по-навреме, не става да кажат утре пускаме приема.

– Сроковете за подготовка на проектите бяха много кратки.

Три седмици. Друго, което затруднява нещата – няма онлайн прием на документи – по всички останали програми има, във всички останали държави има за земеделската програма, само за нашата няма, не знам защо е толкова специална. Като цяло, струва ми се, че и със тази програма няма да можем да дръпнем напред, точно по причина начина на планиране, начина, по който са съставени критериите, начина, по който е направен графикът, ако изобщо може да се нарече график.

– Ще има ли средства за напояване при новия прием по 4.1?

В момента се пращат документи към Брюксел, а дали те ще бъдат много щастливи от този факт, няма как да знаем. Знаем, че ще се положат усилия да има такава дейност по 4.1, но дори да има такава дейност, тя ще се обезсмисли като усилие, по простата причина, че за един сондаж са необходими много повече време и средства, отколкото от днес до септември например, т.е. няма как това да се случи.

– Защо се получава така селската програма да не постига очакваната ефективност? Нали се определиха приоритетни сектори като животновъдство, плодове, зеленчуци?

Как ще стане хубав проект за зеленчукопроизводство, ако няма напояване? Как ще стане хубав проект с овощарство, при положение, че нашата програма не прави никаква разлика между интензивни насаждения, при черешите, например, и неинтензивни, защо изобщо допуска създаването на градини по програма, които са морално остарели? Защо се допуска създаването на орехови насаждения, те да се подкрепят като биологични, да има еднаква ставка с ябълки, ягоди, биологични череши, което е абсолютно невъзможно да се случи.

– Смята се, че създаването на орехови насаждени е поредната схема за източване на програмата.

Да, ние станахме с най-големите площи с орехи, отколкото всеки друг овощен вид, само и единствено, за да се вземат субсидиите. Ако това е добре написана програма и мярка….

– Така беше и с калифорнийските червеи.

Абсолютно. А поради възможността при ореховите насаждения, понеже са много нашироко засаждани, да се вкара по-голяма, по-едра земеделска техника, то това се превърна в начин някои зърнопроизводители да си накупят техника, след като си направят сто декара орехи. Така че нещата са опошлени от главата до краката – и в Министерството, и във Фонда нещата не стоят както би трябвало да стоят, но за съжаление и при фермерите не стоят добре. Защото докато мисленето е: има едни пари, как най-лесно да ги вземем, вместо наистина да се мисли как стопанствата да бъдат по-ефективни, няма как да се случат нещата при нас.

– Ще има ли други мерки, подобно на инвестиционните, по които няма да има прием?

Има една интересна мярка – 16, за сътрудничество, която е насочена към клъстери, обединения, на производители, на браншови организации, на преработвателни дружества и т. н., от която може да излязат интересни, хубави проекти, но въпросът е дали пак няма да се тръгне по лесното. т.е. да се съберем, да измислим някаква глупост, за да усвоим едни пари, а дали ще има реален ефект е друг въпрос. Замисълът на мярката е добър, но като изпълнение вече ще видим. Виждаме че при изпълнението, при разписване на критерии, като цена, нещата са зле планирани.

– Има ли мерки, които трябваше да отворят, но това не се случи, или закъсняха твърде много?

Консултантската мярка за малки производители трябваше да отвори още в началото. Ето, тази година, се очаква прием по тематичната програма за малки стопанства. хубаво е хората да имат възможност да се допитат до експерти, да получат консултантски пакет от агроном, различни специалисти. Така че когато планират някаква инвестиция, колкото и да е малка, поне да бъде добре направена.

– На практика две години тази мярка не е отворила.

Така е. Друг е въпросът, че по мярката за консултации основен бенефициент бе определено да бъде държавната служба Съвети в земеделието, а е много спорен въпрос доколко изобщо такава структура трябва да съществува и каква е нейната полезност и ефективност. При нас идват много хора, които искат да им помогнем с проектите по 6.1 или 6.3, което в тази служба би трябвало да се случва безплатно, но хората просто не са доволни.

– Новата ПРСР даде възможност на производителите на памук да получават субсидии, доколко това е ефективно производство?

Отново – памук без напояване няма как да се получи. Добивите ще бъдат смешно ниски и ще бъде нерентабилно да се гледа памук. Хората ще започнат да го отглеждат, не защото виждат кой знае какъв стопански смисъл от него, а за да получават субсидия. Ще почнат да се отказват в момента, в който се изпълнят на максимум площите, за които може да се получи подпомагане и като видят, че субсидията пада, ще започнат да се отказват. Тоест ние си играем на едно субсидиевъдство, на не земеделие.

– Много е актуално в този програмен период да се отглеждат тикви. Това поредната схема за източване на ПРСР ли е?

По абсолютно същите причини, и дините ще станат хит. Ще има много дини, защото по този начин най-лесно ще може да се вземат субсидии за зеленчуци, а реалните производители на зеленчук няма да ги получат. И няма да ядем български пипер, а ще ядем български дини.

– Дайте пример каква е субсидията за 100 декара с дини.

Същата, каквато е за чушки, домати и краставици. Само че разликата между тези култури е огромна като отглеждане, инвестиции, разходи и т.н. Освен това какъв е този приоритетен сектор зеленчукопроизводство? Не можем да подкрепяме всички зеленчуци, нека са само три, но да е ефективно.

– Много производители се ориентират към отглеждане на билки. Има ли ефективност в това, или отново е само заради субсидиите?

Ние много се водим по моди и по хитове. Всичко може да се отглежда успешно, но да се прави със бизнес мисъл и с бизнес логика, а не защото е модерно, или защото има субсидии.

– Какво ще стане с лавандулата, с която толкова се гордеем, че сме прърви по производство в света?

Цената на лавандулата ще се срине много скоро, защото има свръхпроизводство. Розите са хуабв, типичен български продукт, но ще става все по-малко типичен – все повече се разпространява, вижте Турция, Китай.

Снимка: Bulgaria On Air

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close