Caryx

Рекордни площи се засяват с леща, нахут и фуражен грах

0

Рекордно големи площи у нас се засяват с леща, нахут и фуражен грах, показват данните на агростатистиката. Насажденията с фуражен грах от 10 хил. дка през 2014 г. са станали 309 116 дка през 2017 г. При незначително производство на леща преди години, през 2017 г. площите са стигнали 40 603 дка. Година по-рано производството на културата спрямо 2015 г. се е увеличило с 227%, а при нахута – с 96% през 2017 г.

Увеличават се и производителите на протеинови култури от 11 хил. през 2015 г. на 15 хил. през 2016 г. Помощта за протеинови култури сега е 2% от европейските плащания за нашата страна, което годишно е около 30 милиона лева. Плащането за декар през 2015 г. е било 28,51 лева, а за Кампания 2016 г. е било 21,66 лева.

Ставката  е за подпомагане на стопани, които обработват най-малко 0.5 хектара, засети с фасул (зърно), леща, нахут, зелен грах, зимен или пролетен грах за зърно, фъстъци, соя, бакла, люцерна, еспарзета, фий, детелина, вигна, бурчак, лупина, звездан и/или смески от тях.

Момчил Неков

Момчил Неков, член на ЕП

Площите с фъстъци обаче намаляват от 6 хил. дка през 2013 г., на 2 390 дка. през 2015 г. „Фъстъците, произвеждани в региона на Садово, имат отлични качества и за разлика от вносните, садовските фъстъци не образуват афлатоксини. Това трябва да бъде поощрявано.

Протеиновите култури трябва да намерят своето място в европейското земеделие, защото зависимостта от вноса им не е полезна от гледна точка на изхранването и безопасността на храните“, заяви евродепутатът Момчил Неков на пленарната сесия в Страсбург по време на обсъждане на доклад за европейска стратегия за насърчаване на производството на богати на протеин култури.

„С притеснение слушам българските производители, че вносната продукция всъщност е генетично модифицирана и макар да полагат всички грижи за правилно отглеждане, то рискът от замърсяване от ГМО фуражите всъщност е сериозен“, заяви Неков.

„В новата Обща селскостопанска политика всички протеинови култури трябва да бъдат подкрепени с конкретни мерки и стабилен ресурс, но трябва да се предвиди и механизъм за това тези култури да остават и да се използват в сектор „Земеделие“ в Европейския съюз, а не да се изнасят в трети страни без добавената стойност от европейската субсидия“.

Споделете.

Коментирайте

Close