InVigor_Promo

Светла Василева: Жените в земеделието получават с 12% по-малко от мъжете

0

Госпожо Василева, какво е съотношението между мъжете и жените в българското земеделие?

Имаме наблюдения върху наетата работна ръка на постоянен трудов договор. Това са общо 70 000 души в икономическите дейности селско стопанство, рибно и горско стопанство. Постоянната работна ръка само в селското стопанство е 55 000 – 57 000. 30% са заетите на постоянен трудов договор жени. В отрасъл земеделие имам данни от преброяването през 2010 г. През 2020 г. отново ще се направи преброяване на земеделските стопанства и ще проверим броя на работната ръка.

Светла Василева е родена в Каварна. Завършила е „Българска филологи“ във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“ и „Мениджмънт по стопански дейности“ в УНСС. Преподавала е в средно училище, работила е в Окръжния съвет на професионалните съюзи в гр. Шумен, а в периода 1991–1997 г. е областен координатор на Федерацията на независимите синдикати в земеделието. Зам.-председател е на ФНСЗ до 2001 г., когато оглавява организацията. Представлява и защитава интересите на 6000 индикални членове от отрасъл „Земеделие“, обединени в 131 синдикални организации. Омъжена с две деца.

В почти всички земеделски стопанства през 2010 г. заетостта е по-висока при жените, отколкото при мъжете. При наетата работна ръка, по данни от НСИ, повече са мъжете, защото не е само селското стопанство, а горския и рибния сектор. Като обобщение, няма голяма разлика между заетостта между жени и мъже, само 2-3%.

Има ли разлики в заплащането на жените и мъжете в аграрния сектор?

829 лева е средната работна заплата, 938 е за мъжете. И мъжете, и жените попадат в ниско платените групи на икономическите дейности като туризъм и селско стопанство. Разликата в заплащането е 12%. Като цяло за страната заплащането на жените е 1022 лв. при средно ниво от 1139 лв. В Европа разликата е по-висока, отколкото е в България – при нас е 14,4 %, а в Европа 16,2 %.

Какви трудности срещат жените при намирането на работа в селските райони в България?

Селските райони много се обезлюдиха, има огромен недостиг на работна ръка на пазара на труда. В земеделието има висок процент сезонност и кампанийност. Пазарът на труда предлага повече от постоянно безработните лица, затова особено в растиениевъдството и сектор плодове и зеленчуци наблюдаваме, че наемането е повече на продължително безработни и то жени. Добре че се направи тази промяна в Кодекса на труда, за да се осветлят невидимите работници в този отрасъл с еднодневните трудови договори.

Много жени допринасят за производството на селскостопанска продукция, като извършват “невидима работа” като съпруги и членове на семействата на земеделските производители. Това ги прави много уязвими, защото нямат професионален статут, нямат финансова независимост и права като отпуск по болест или майчинство. Можем ли да очакваме различен правен статут на тези жени, за да им се даде социална защита?

Има промяна в Социалния кодекс, но не съм убедена доколко самите земеделски кстопани се осигуряват – всяка година се води дискусия за осигурителната тежест в селското стопанство. В българското земеделие се осигуряват едва 42 000-43 000 души, а директни плащания получават над 95 000. Възможно е останалите да имат друг правен статут, да са наети на друго място или да са пенсионери. Но и съпругите им има възможност да бъдат осигурени за сметка на съпруга.

Според Организацията по прехраната към ООН (FAO) жените по света работят по 13 часа седмично повече от мъжете фермери. Има ли такава диспропорция и у нас?

Сигурно да, но тя не се отчита. Има Кодекс на труда, който регулира работното време, почивки, отпуски, междудневни, междуседмични и извънреден труд. Когато има сезонност, кампанийност, тогава има извънреден труд и ненормирано работно време.

Как жените са се възползвали от различните инструменти по Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, в сравнение с мъжете?

Много малък е процентът на жените, усвоили средства по тази програма, мъжете са с много по-висок процент на усвоено финансиране.

Какви промени очакваме за жените в селското стопанство в новата Обща селскостопанска политика след 2020 г.?

Водят се дискусии по новата ОСП, има много форуми, на този въпрос никъде не виждам да се обсъжда. Поне се коментира как да се обновят поколенията, сред които се надявам да има млади жени. Не е готов националният стратегически план на ОСП. Засега се дискутира ще има ли тавани на директните плащания, какво ще се приспада, дали ще се приспадат разходите за околна среда, климатът да е приоритет, а ние като синдикати искаме да се приспадат и разходите за труд, за да има сигурност на работните места. Настояваме тези разходи да са видими, защото има много недеклариран труд.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close