Ако до две седмици не стегне студ, кайсиите, бадемите и лозята са пред риск от измръзване, казва бившият директор на Овощарския институт в Пловдив

ВИЗИТКА

Проф. д-р Аргир Живондов е роден на 10 декември 1956 г. в Пловдив. Завършва Аграрния университет през 1981 г. Защитава докторската си дисертация на тема „Агробиологично проучване на интродуцирани нектаринови сортове“.  След това се фокусира върху костилковата група овошки – череши, вишни, праскови, нектарини, сливи, джанки. До момента с екипа си е създал 16 официално признати нови сорта.  
През 2012 г. е хабилитиран за професор по селекция на културните растения с втора специалност овощарство.
Регистриран е като земеделски производител, има свой разсадник. Член е на Пловдивската земеделска камара и на Националното сдружение на производителите на овощен и посадъчен материал.
Директор на Института по овощарство в Пловдив от февруари 2004 г. до ноември 2012 г.

– Проф. Живондов, каква реколта да очакваме тази година, след необичайно топлия януари?

Тази топла зима ни изненада с много високи температури, дори се стигна до рекорди в районите на Пловдив, Пазарджик, Стара Загора и някои други градове. Никак не е нормално да са над 15 градуса в средата на януари. Ако времето се задържи топло още 10 дни, това ще доведе до по-ранно развитие на някои земеделски култури. Топлата зима, липсата на снежна покривка и на каквито и да било валежи ще се отрази най-вече върху основни култури като пшеница, ечемик, ръж, рапица, както и върху овошките, които са най-податливи на такива аномалии.

– Какво може да се случи със зърнените култури?

За земеделските култури може да се очаква т. нар. „изтегляне“, както и преждевременното развитие на някои болести. „Изтеглянето“ се получава вследствие на многократното замръзване и размразяване на почвата. При тези условия корените един път се стягат, а при отпускането на почвата остават над нейната повърхност и се оголват. Така растението не може да се изхранва и става податливо на изсъхване.

Ако все пак оцелеят, има риск от „полягване“ на житните култури, което пък прави невъзможно прибирането им с комбайн. При положение, че почвата е влажна, може да започне и покълване на узрелите семена още преди да са прибрани от нивата, както и гниене.

– А на овошките как ще се отрази това топло време?

Те преждевременно излизат от състоянието на задължителен покой, най-застрашени в това отношение са бадемите и кайсиите. Покоят има три етапа – той настъпва наесен, малко преди,  по време и след листопада, после настъпва дълбокият зимен покой, при който зимните култури си взимат задължителната доза студ, за да могат да стартират напролет нормално следващата си вегетация.

Затова кайсията и бадемът са най-застрашени от необичайно високите зимни температури. Такава опасност все още няма за ябълките, крушите и дюлите, тъй като те по-късно излизат от фазата на дълбок покой и в момента не са податливи на температурните провокации. Като цяло, още нямаме за какво да се притесняваме сериозно по отношение на овошките. Но определено можем да се притесняваме за житните култури.

– Каква е прогнозата за лозята и реколтата от грозде?

Последствията от тази топла зима се отнасят и за тях, макар те не могат да провокирани да се развият сега, защото периодът им на покой е стабилен, по-продължителен и затова първите им резитби се правят през февруари. Там обаче може да се получи едно отслабване, разкаляване на лозата, или казано простичко – изнежване. Това означава, че след сегашното затопляне, ако хване един по-продължителен студ, те ще са по-податливи на измръзване, макар и да не са се развили.

– Освен че е топла, зимата е и необичайно суха. Как ще повлияе това върху естествения природен цикъл,  чака ли ни сухо лято?

Това е другата опасност – липсата на валежи не позволява на почвата да се запаси с достатъчно влага, оттам пада нивото на подпочвените води и ако миналото лято сме правили сондажни кладенци на 20 метра, за да вадим вода, сега може да ни се наложи да копаем на 40-45 метра, т.е. чака ни суша.

– Какви са Вашите очаквания за реколтата като цяло?

Наблюденията върху естествения ход на природата показват, че когато е така топло през януари, зимата остава назад, т.е. през февруари и март. Дано това да се случи, защото то ще компенсира сегашното затопляне и тази липса на влага в почвата. Всички опасности за зърнените култури и овошките ще бъдат елиминирани, ако зимата най-сетне настъпи в началото на февруари. Продължи ли обаче така, до две седмици ще имаме цъфнали бадеми, кайсии и джанки.