Уроци по пчеларство: Живот на пчелите и пчелното семейство

0

Пчелното семейство представлява хармоничен организъм, в който деятелността на пчелите е в зависимост както от тяхната възраст и физиологично състояние, така и от състоянието и нуждите на семейството и от външните условия. Според характера на работата, която извършва, в живота на пчелата се различават два основни периода: млада пчела — на възраст до около 21 дни, когато тя пребивава предимно в кошера, където изпълнява различни работи, и стара (летяща) пчела — след тази възраст, когато тя, с изключение през зимата, работи навън по събиране и пренасяне на нектар, прашец, вода и прополис.

През първите три дни след излюпването си младите пчели са още слаби и неукрепнали. Те почиват и другите пчели ги хранят, като им предават храна иаправо на хоботчето. Постепенно те се включват в работа, като първоначално участвуват при почистването на килийките. От четвъртия ден започват сами да вземат мед и прашец от килийките, а от 5-ия — 6-ня ден техните глътъчни и горночелюстни жлези започват вече да произвеждат млечице и те усилено хранят майката и личинките. Тези пчели стоят предимно по питите с
пило, за да го топлят и хранят.

На 4—5-дневна възраст младите пчели при топло и тихо време по обяд (от 11 до 14 ч.) извършват първите си облитания около кошера, като прочистват дебелото си черво от натрупалите се дотогава в него несмлени остатъци от храната. При облитането пчелите се обръщат с глава към своя кошер и летейки пред него ту се отдалечават, ту се приближават, като запаметяват цвета и формата му и се ориентират за неговото разположение спрямо околните предмети. Отначало облитанията са по-краткотрайни (1—3 минути) и наблизко около кошера, а през следващите дни те са по-продължителни и по-надалеч. От 12-ия ден восъкоотделителните жлези усилено произвеждат восък и пчелите градят пити.

По това време те активно участвуват в приемането на пренасяния от летящите пчели нектар, като му прибавят ензими, разливат го в килийките, изпаряват излишната вода от него чрез усилено вентилиране и запечатват зрелия мед. Същевременно те трамбоват с главата си стоварените в килийките топчета цветен прашец, заливат го с мед и го запечатват. Грижат се и за чистотата, като изхвърлят от кошера труповете на умрелите пчели и други отпадъци. След около триседмична възраст пчелите стават летящи и се занимават главно с пренасяне на нектар, прашец,вода и прополис. В тази възраст те между другото охраняват и входа на кошера.

Тази последователност в деятелността на пчелите обаче не е строга и постоянна. В зависимост от състоянието и нуждите на семейството и от външните условия, отделни пчели или цели възрастови групи могат да почистват килийките и същевременно да хранят младите и по-стари личинки, да градят пити и да запечатват килийките. При слабите семейства поради относително по-голямото количество пило част от възрастните пчели се принуждават да стоят в кошера, за да топлят пилото, а по-малка част от тях излитат на паша.

При силните семейства и при добра паша част от младите пчели, дори от 4—5-дневна възраст, стават летящи и започват да пренасят нектар и прашец, без преди това да са се занимавали с хранене на личинките или с градене на пити. Летящите пчели в такива семейства може да достигнат 50% и дори повече от общото количество пчели. Когато обаче нуждите на семейството налагат, старите пчели, дори на 30—40-дневна възраст, могат да активизират отчасти жлезите си и да произвеждат млечице и восък, макар и в по-слаба степен, за да хранят пилото и да градят пити. Това се наблюдава, например когато се образува изкуствен рой само от стари пчели и майка.

При своята многостранна и сложна деятелност пчелите се ориентират освен чрез органите на зрението, обонянието, осезанието и вкуса и с някои други органи за усет. След облитането си пчелите застават на прилетната дъска с главата към входа на кошера и размахват силно крилата си, като разкриват т. нар. насонова жлеза, която като бяло петно се вижда между последните коремни членчета. Разнасящият се аромат на тази жлеза ориентира младите облитащи се пчели лесно да намерят входа на кошера. Същата картина се наблюдава и при изтърсване па пчели при входа на кошера. Ароматът на тази жлеза обединява и излитащите роеви пчели при формирането на роя. Когато е в опасност, пчелата заема характерна „настръхнала“ поза, като повдига края на коремчето си и подава жилоносния си апарат, на който се образува капчица течност. Ароматът на тази течност (която не е отрова) служи като сигнал за тревога за останалите пчели в кошера.

Пчелите издават различни звуци в зависимост от тяхното състояние. Когато е спокойно, семейството издава тих, равномерен звук, а когато е раздразнено или е в роев0 състояние, височината на звука е значително по-висока. Характерен „тъжен“ е звукът на осиротелите семейства, а пчелите, които са настроени да жилят, издават тънък, писклив звук. Новоизлюпените млади майки, както и майките в маточниците преди излизането на роя също издават специфични звуци. Звук издават и пчелите, които извършват мобилизиращите танци. Смята се, че звукът е резултат на въздушната струя, която излиза от дихалцата (отворите на трахеите), както и от вибрацията на крилете. За възприемане на звуците пчелите притежават таблично устроени слухови органи, разположени както над, така и под кутикулата на антените, крилете и краката Пчелите възприемат звука като колебание на предмета, върху който те се намират, но на второто членче на антените те имат слухов орган (Джонсонов орган), който възприема направо звуковите трептения (по Шванвич).

Пчелите имат добре развит усет за време, поради което започват да посещават в определен час на деня онзи вид растение, което по това време започва да отделя нектар. Ако кошерът бъде преместен, те помнят старото място до 12 дни, а при хладно време (0—4°С) — даже повече от месец. Те притежават и органи на равновесието, представляващи четинки, свързани посредством чувствителни клетки в нервната система. Разположени са на шията и на съчленението между гърдите и коремчето, както и при основата на антените, на коремчето и на краката. Чрез тях пчелите се ориентират по отношение на земното притегляне (гравитацията), което е необходимо при полет, за отвесното изграждане на питите, както и въобще при движение.

Младите пчели работят в кошера както денем, така и нощем, с малки прекъсвания за почивки. При благоприятно време и добра паша летящите пчели започват да излитат сутрин рано (към 5 часа) и към 19 часа вечер последните пчели се прибират. За един ден пчелата извършва 7—13 (средно 10) полета, като при всеки от тях принася в медовата си гушка 40—60 мг нектар. През целия си летателен период (около 20 дни) тя може да принесе около 6—8 г нектар, от който в най-добрия случай се получава 3—4 г мед (половин чаена лъжичка). От всички летящи пчели в семейството около 50% принасят само нектар, 25% само прашец и 17% едновременно нектар и прашец. Това обаче зависи до голяма степен от вида на растенията, които пчелите посещават, и от количеството на незапечатаното пило.

При своя полет до постоянния източник, който посещават, пчелите се ориентират не само чрез зрението си, но главно със съвършената сигнализация — чрез т. нар. мобилизиращи (вербовъчни) танци на пчелите-разузнавачки, които първи са открили този източник. Като напълни медовата си гушка с нектар или кошничките на задните си крака с прашец, пчелата-разузнавачка облита цъфтящите растения, за да запомни тяхното местоположение, след което се завръща в кошера, като се ориентира по запомнените предмети по пътя и по разположението на слънцето. Прелетяла в кошера, тя още на входа или на питите бива посрещната от 5—6 летящи пчели, на които предава нектара, и във възбудено състояние започва да извършва вербовъчен танц. Танците са своеобразен „език“ на пчелите. Те биват два вида — кръгов и осморков.

Когато източникът (пашата), от която е прелетяла, е на близко разстояние (до 100 м), пчелата извършва кръгов танц. Тя бързо пробягва в малък кръг около една килийка и веднага се обръща на 180°, като повтаря същия кръг, но в обратна посока. Така тя продължава да танцува на едно място около 15—30 секунди, при което окръжаващите я пчели следват нейните движения и с насочени към нея антени възприемат аромата, който тя е пренесла от растенията. След това пчелата бързо напуска кошера и отново, натоварена, се завръща, като повтаря танците. Мобилизираните пчели своевременно излитат и по аромата, който са възприели, намират източника на нектар или прашец. Като се завърнат в кошера, те също започват да танцуват.

Когато пашата е на по-голямо разстояние, танцът на пчелите е осморков. С него танцуващата пчела дава по-голяма информация за завербуваните пчели — посоката и разстоянието до пашата, както и нейната продуктивност и концентрацията на нектара. При осморковия танц пчелата пробягва в полукръг около няколко килийки, след което рязко се обръща и пробягва в права линия към изходния пункт, като трепти с тялото си вляво и вдясно. Като дойде до изходния пункт, тя отново пробягва в полукръг, но в противоположна страна, като описва осморка. След това тя отново пробягва по същата права линия и като дойде до изходния пункт, повтаря същата фигура. Така тя многократно танцува в продължение на 1—3 минути на едно място, като окръжаващите я пчели се въртят заедно с нея.

След това танцуващата пчела отива на друго място, където продължава да танцува по същия начин сред друга група пчели. Мобилизираните пчели възприемат информацията, като разшифроват отделните елементи на този танц.

Когато танцуващата пчела прибягва по права линия нагоре по питата, това означава, че пашата е по посока на слънцето, а ако пробягва надолу, пашата е в посока обратна на слънцето. Ъгълът, под който правата линия на пробега се отклонява вляво или вдясно от отвесната линия на питата, е същият, който се сключва между двете линии, свързващи кошера със слънцето и кошера с пашата. Колкото правата линия на пробега е по-дълга, толкова е по-голямо разстоянието до пашата и обратно. Колкото танцът е по-продължителен, толкова пашата е по-продуктивна (силна), а когато при трептенията на тялото на пчелата се издава по-силен звук, концентрацията па нектара е по-висока, което по-силно мобилизира пчелите да отиват на паша по дадените им „указания“.

Годишният цикъл на живота на пчелното семейство протича в определен ритъм, който е в зависимост и в унисон с годишните климатични промени и с цъфтежа на медоносните растения. При нашите условия се различават два важни периода в жизнедеятелността на пчелното семейство: неактивен — през ноември, декември и януари и активен — през останалата по-голяма част от годината. През неактивния период майката преустановява яйцеснасянето и пчелите пребивават почти изключително в кошера в състояние на относителен зимен покой с краткотрайни облитания. През активния период майката яйцеснася, като цялата вътрешна и външна деятелност на пчелното семейство протича последователно в няколко етапа — развитие за главната паша, размножаване (роене), натрупване на хранителни запаси и подготовка за зимуване. Съобразно със сезонните изменения на външните условия и на жизнедеятелността на пчелите пчеларят трябва умело и целенасочено да управлява развитието и деятелността на пчелните семейства, за да получи най-висока продукция от тях.

Agronovinite.com ще продължи да публикува статии за начинаещи пчелари от “Календарен справочник по пчеларство” на ст. н. с. Любен Радоев

Споделете.

Коментирайте

Close