ВИЗИТКА
Юлия Григорова е координатор на програмата „Политики и зелена икономика“ във WWF (Фонд за опазване на дивата природа). Тя е участник в работната група по земеделие и развитие на селските райони към Европейската комисия. Отговаря пряко за развитие на Общата селскостопанска политика (ОСП). WWF е част от неправителствените организации в т.нар. Зелена група 10, които силно застъпиха включването на околната среда във фондовете и политиките на ЕС. Юлия Григорова отговаря за ОСП в България, но работи и с други страни, тъй катоУнгария, Румъния, Украйна и Сърбия са част от Дунавско-Карпатската програма. Григорова е един от най- активните инициатори за създаване на наредбата за директни доставки. Има богат опит в политиките за развитие на селските райони и по мерките от всички оси от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. Работи и по мониторинга на агроекологичните плащания в България.
– Госпожо Григорова, как и в кои области организацията WWF допринесе в процеса по реформата на Общата селскостопанска политика на ЕС?
Зелената икономика, „Натура 2000“ и опазването на биоразнообразието се координират пряко от офиса ни в Брюксел. Процесът е такъв – излизаме с общи предложения за промени. Преди това отделни офиси направиха анализи на директните плащания и на това как агроекологията е допринесла за опазването на околната среда в предишния програмен период. Процесът беше на базата на анализите на офисите ни от различните държави членки. Например колегите от Испания много силно застъпват в ОСП процеса на опазване на водите. От България и Румъния излизат становищата, свързани с малките стопанства. По отношение на ОСП отговарях за развитието й в България.
– Какво направихте, за да убедите европейските депутати, че е необходимо да се помогне на малките фермери по новата ОСП?
– В началото на 2013 г. заведохме български фермери в Брюксел – хора от малки животновъдни стопанства, фермери, които опазват пасищата и ливадите. Единият фермер, Георги, беше от Гулянска община, отглежда овце, но не преработва, а продава млякото си на мандра, опазва пасищата с помощта на мярка „Агроекология“. Пасищата в този район са специфичен тревен хабитат, какъвто няма по други места. Присъстваше и Албена Симеонова, председател на Българска асоциация „Биопродукти“. Срещнахме ги с представители на Европейския парламент, за да чуят гласа на българските фермери, техните нужди и проблеми, така че когато всички законови актове по ОСП постъпят при тях, да имат адекватен поглед върху нещата и да заемат правилната позиция, така че да защитят интереса на България и Румъния.
Опитахме се да покажем добри примери и различни страни на българското земеделие, както и нуждите на земеделските производители и как те опазват околната среда с дейността си. Депутатите си говориха с фермерите, питаха ги различни неща. Албена Симеонова от Асоциация „Биопродукти“ в прав текст обясни пред депутатите в Европейския парламент, че субсидиите на Брюксел отиват за големите стопанства, че те взимат всичките пари от ПРСР за техника и че политиката на подпомагане трябва да се промени, защото малките ферми, освен че осигуряват продоволствената сигурност, допринасят за опазване на околната среда и за устойчивостта на селските райони. Това откровено изказване свърши много работа.
Имаше и поредица от събития, на които представихме характерни български фермерски храни – крокмач, нафпавок от Разложко, биволския суджук от района на Русенски Лом. Тогава еврокомисар Кристалина Георгиева беше много активна. Тя водеше всички еврокомисари на българския щанд с тези наши традиционни ястия по автентични рецепти. Целта беше да покажем, че законодателството трябва да бъде опростено и че нашите ферми, колкото и да са малки, произвеждат вкусна храна и въпреки липсата на финансиране могат да произведат качествени продукти.
– Значи депутатите разбраха проблемите ни?
– Да, най- важното е, че го чуха от хората, които правят земеделието, а не от нас еколозите. Имаше огромен интерес от депутатите. Разяснено беше навсякъде, че земеделските производители от България допринасят за развитие на политиката на ЕС за малките ферми…Успехът беше много голям! Голяма заслуга за новата политика към дребните ферми в селските райони е на бившия еврокомисар по земеделието Дачиан Чолош, румънец, тъй като в Румъния има над 4 млн. малки стопанства, а у нас са над 300 хиляди. Ако тези български стопанства останат без подкрепа, 800 хил. души ще останат без поминък…
– Проучвали ли сте как затварянето на такива малки стопанства се отнася към проблема с обезлюдяването на селата у нас?
Проучвали сме законодателството и ефекта му върху малките стопанства, както и как те влияят върху земите с висока природна стойност, защото за всички е ясно, че природата в България се поддържа от малките земеделски стопанства. Проучвали сме и какво ще стане с природата, ако тях ги няма. А анализите на WWF Германия показаха, че субсидиите на по- голяма част от страните в ЕС отиват в по- големите стопанства.
– В сравнение с периода 2007-2013 г. и след постигнатите промени по времето на еврокомисар Дачиан Чолош, с какво се промени в полза на малките фермери Общата селскостопанска политика в новия програмен период?
Има напредък. Това е първата година, в която стартираха реално тези подпомагания, но поне стана ясно, че в нашия регион на Европа малките стопанства са много и определят поминъка на доста голяма част от хората в селските територии. Очаква се да има ефект върху малките стопанства, както по директните плащания и първи стълб на ОСП, когато имат определен праг от доходи, така и с факта, че големите стопанства бяха ограничени до 300 000 евро, като над 150 000 евро трябва да отговорят на определени изисквания по отношение на заетост, опазване на околната среда и др. Има и тематична подпрограма по втори стълб на ОСП за дребните стопанства.
– Направени ли са проучвания как ОСП в новия програмен период ще помогне на малките стопани да останат на село, да запазят поминъка си?
Има анализна част в Програмата за развитие на селските райони. При всички случаи директното подпомагане, което ще получат фермерите в сектор „Животновъдство“, не е достатъчно. Те трябва да отговорят на толкова високи изисквания и да разполагат с такъв финансов ресурс….А официалната политика на Европа е да има кохезия, свързаност между различните райони, да има селски райони, те да са достатъчно силни и добре развити, да задържат населението там, да му осигуряват поминък. Знаете, че Кохезионната политика насочва всичките си средства от силно развитите региони към по-слабо развитите, за да осигури тази свързаност.
– Кои от страните членки в ЕС помогнаха най-много новата ОСП да бъде ориентирана към малките?
– Това бяха страните с малки стопанства – Румъния, донякъде Испания, Унгария, Полша. Всички лобират, но освен лобитата за малките стопанства има и други лобита в Брюксел, които си правят други сметки и други „търговии”. Естествено най- много се чува гласът на големите – Германия и Франция, които получават голям дял от това финансиране и те се бореха да го запазят за себе си. А техните стопанства не са малки, а средни.
– Докъде интересите на България се покриваха с тези на Германия и Франция?
– Покриват се по отношение на тавана за директните плащания и за това, че при директните плащания трябва да има елемент на околната среда. Естествено големите ферми и зърнопроизводителите се бореха много силно срещу това – с протести, митинги, други събития. Процесът никак не беше лек.
– Успяваше ли България на ниво комисии и групи да защити интересите си?
– Процесът по Общата селскостопанска политика тогава се водеше основно по времето на ГЕРБ, тогавашният ресорен зам.-министър на земеделието Светлана Боянова беше много активна и България доста се бореше да защити своите интереси.
– А при предишния програмен период как бяха защитени българските интереси?
Политиката не беше ориентирана дотолкова към подпомагане на околната среда и малките стопанства…
– Но е факт, че стотина земеделски производители у нас прибираха 70% от субсидиите, как се допусна това?
Помните окрупняването на земята, това, че поради големите размери на стопанствата, те получаваха доста високи доходи, защото можеха да отговорят на всички изисквания. Най-различни фирми имаха програмите, с които се кандидатстваше в общинските земеделски служби, говорим за очертаванията при директните плащания, виждаха на компютрите си къде парцелите могат или не да бъдат очертани. В последния ден те виждаха всичко неочертано до този момент, през нощта изораваха и засяваха площите. Включително минаваха с машините си и върху нивите на малките стопани, които бяха изорали и засели, минаваха отгоре като върху свои площи и ги презасяваха.
– Защо не беше въведено по-рано изискването да се доказва правно основание при очертаване на площите?
Много се дискутира по този въпрос. Целта на правителството, може би, е била все пак тези субсидии да бъдат получавани в България, защото ако не ги усвояваме, те се връщат. Мисля, че целта не е била да отидат само и единствено у зърнопроизводителите, но стопанствата, които имаха средства и достъп до административен ресурс, включително до софтуера и базата данни, получаваха субсидии. И не може да се каже, че това е нередно, защото в повечето европейски държави тази система е общодостъпна.
– За Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) на земята ли говорите?
…Министерството на земеделието и храните от години обяснява, че нямали сървър, не знам какво пространство нямали… Системата е достъпна в голяма част от страните членки, но в България, за съжаление, не е.
– Вие бяхте един от инициаторите за въвеждане на наредбата за директните продажби. Как нашето законодателство се отнася към законите за късите вериги в другите страни членки?
България и Румъния имат наредби за директните продажби, но има разлики. Румънската наредба казва, че може да има и мандри, които са в планината, че могат да защитят автентични, традиционни продукти, дава определение на този продукт, как могат да го докажат, как да го произвеждат, на какви условия трябва да отговаря, за да го продават на хората. И в двете държави наредбите се нотифицират, това не е законодателство, което може да мине без одобрение от Брюксел. Българската Наредба 26 имаше и по-облекчен режим, който Брюксел не прие, върна я в Министерството на земеделието с препоръки къде и какво да се промени.
– Коментарите бяха, че наредбата е такава заради лобитата на големите фермери, които нямат интерес да има директни доставки. Има ли възможности българският бизнес да влияе и върху решения в Брюксел?
– Да, когато е силен, бизнесът може да повлияе, включително и върху решения в Брюксел – под формата на лобиране. Може и съвсем официално – когато този бизнес изпрати едно становище там и каже, че то не е било прието или обсъдено от българските власти. Тогава ЕК започва процедура и така процесът се завърта обратно, бавят се нещата, започват пак промени в законодателството или всякакви стратегически решения.
– Кои браншови организации от България са добре представени на официално ниво в Брюксел?
– Биопроизводителите и малките стопанства. Големите не са, но те и не се интересуват да бъдат представени добре в Брюксел.
– Как гражданските организации отстояват интересите си в европейската централа и имат ли силата да променят решения на Комисията?
Да, има граждански организации, които са много силни, застъпват определени елементи и се получава съобразяване с техните искания.
– Как се представя в това отношение българската страна?
За мен беше странно, че в голяма част от страните членки процесът на обсъждане на Общата селскостопанска политика беше публичен. В България това не се получи. Позицията на държавата ни се виждаше след като бъде качена на страницата на Министерския съвет. Така не може да се повлияе от страна на гражданските организации навреме. Не можеш да кажеш: тези и тези граждански организации застъпваме такава позиция. Бяха направени 1-2 събития, една голяма конференция, на която имаше обратна връзка, но тези събития не повлияха пряко.
– Как за защитени в Брюксел интересите на българските фермери? Има много сдружения, асоциации…
Част от организациите ни потърсиха, други работиха самостоятелно. Истината е, че фермерите в различните сектори имат различни лобита. Ако те се обединят и излязат с обща позиция и становища, може би ще имат по-голям ефект и ще постигнат по-добри резултати.
– Какви са отношенията на вашата организация с „Копа Коджека“?
– Опитвахме се да постигнем разбирателство по основни елементи в нашата позиция и да намерим допирни точки с тяхната позиция. Не се получи, те бяха категорично против директните плащания. Имаше много разминавания. В работната група за ОСП, в която членувам, те са доста добре представени – имат 7 представители, председателят на групата, е техен представител германец. Те са много добре подготвени.
– Представете проекта „CAP for CAP“ – „Creating Amazing Publicity for Common Agricultural Policy – Популяризиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС”, съфинансиран от Европейската комисия, в който WWF е партньор?
Горда съм с него, защото в целия Европейски съюз само 15 проекта са одобрени и един от тях е този на „Икономедиа“ – „Cap for Cap„. Той е по информационната кампания, която има за цел ОСП да достигне до всички граждани на ЕС. Програмата имаше три приоритета – регионално развитие на селските райони, опазване на околна среда и гарантиране на продоволствена сигурност, т.е. осигуряване на прехраната на Европа. Дейностите в този проект са разнообразни, а той е единствен за България и е един от най-силните.