InVigor_Promo

Стайко Стайков: Националната поземлена банка ще включи държавата и общините в пазара на земя

0

– Г-н Стайков, как оценявате 2019 г. по отношение пазара на земя?

Пазарът през 2019 г. беше конкурентен като в предходните години, но липсват големи изненади – няма големи сделки, нито продажби на пакети и на цели дружества, както преди. Предлагането е относително ограничено и това е съвсем нормално. Пазарът се диктува от продавачите, защото има търсене – земята е актив, който не се произвежда, носи относително стабилни доходи, няма как във времето да се обзцени и да се получи загуба на средства.

– Как се движи цената на земята у нас и от кои фактори се определя тя?

През 2019 г. ръстът на цените бе между 5 и 7%, по-скоро 5 на сто. Средната цена на земеделската земя в България е малко над 1000 лева на декар. Факторите, които я определят, са много – нормативна база, регионални фактори като климат, релеф, източник на напояване, локални фактори като размер на парцела, качество на почвата, обработваема ли е земята, в коя част на България се намира, уедрена ли е.

Най-ниските цени на земеделската земя са в областите Кърджали, Смолян, част от Хасково, Странджа Сакар – вървят около 500 лева/дка, а рентите в тези райони са 15-25 лева/дка. Най-скъпо земята се търгува с Североизточна България, в Добруджа, където цените са около 2100 – 2300 лева за декар. Така се формира и средната за страната цена от  около 1000 лева/декар.

Търсенето на по-високи ценови нива е за комасирани парцели, които са за дългосрочна инвестициия за трайни насаждения. Нашите цени за комасирани парцели по над 200-300 дка с възможност за напояване са от порядъка на 2000-2500 лева за декар.

– Отчитате ръст в цената на земята между 5 и 7%, а каква е прогнозата Ви – ще продължи ли земята да поскъпва и с какви темпове?

Има известни притеснения, защото все по-трудно се купува обработваема земя. Очаквам цените плавно да вървят нагоре, като тенденцията към нарастване ще продължи особено отчетливо в Добруджа. Земеделската земя е ограничен ресурс, който в цял свят намалява, затова тенденцията за засилено търсене е в глобален мащаб, не само в България. Ние сме една от страните с най-плодородна земя, и макар да се радваме на висок интерес към покупки, цените са най-ниските в Европа, наред с Румъния.

В момента много от спекулативните играчи, които бяха купили евтино земя – по 200-300 лв./дка, излизат като се освобождават от активите си. Това по никакъв начин няма да повлияе на пазара. Търсенето на земеделска земя ще продължи и в бъдеще, като занапред ще се купува не само от арендатори и бенефициери на субсидии, но и от всеки, който е отделил средства, за да инвестира. Всеки собственик на земя генерира капиталова печалба от увеличаването на стойността й, а от друга страна получава доход от наем или аренда. Земеделската земя е пристан, в който човек да инвестира средствата си.

– Има землища, където рентите са пренебрежимо ниски. Каква е прогнозата Ви по отношение на рентните плащания и доходността от земята?

Доходността от земята е между 3 и 4%, преди беше 5-6%. Наблюдаваме скок от 2-3% при рентите, и то в полските землища. В Югоизточна България и Странджа Сакар рентите са 25-35 лева на декар. В полските райони в Южна и Северна България са по 45-65 лева/декар, а в районите на Силистра, Добрич, Разград, Добруджа като цяло, са по 65-120 лева на декар, но не във всички землища.

– Как бъдещият Закон за земята трябва да реши проблемите с белите петна, рентите плащания и обезщетенията на собствениците на земеделска земя?

За развитието на модерно, конкурентноспособно и рентабилно земеделие и на модерни поземлени отношения са нужни комплексни мерки и изцяло ново законодателство за земеделските земи – включително за собствеността, управлението, опазването, комасацията и хидромелиорациите. Идеята е да се направи един изцяло нов закон, който да обедини всички досегашни закони и да реши проблемния въпрос с т. нар. “бели петна”.

Нужно е и създаването на нова стратегия за развитието на сектора. На фона на другите европейски страни, у нас средният добив на пшеница, а и на другите основни култури, е най-нисък. Ако не работим в посока реална комасация, напоителни системи, превенция по отношение на състоянието на язовирите, ще имаме голям проблем. България е с най-хубавите почви, най-богатата на води в Европа, а с най-ниски добиви. Напояването до 1989 г. е покривало 12 милиона дка, а в момента не повече от 500 000 – 1 милион декара. Какво направиха в Гърция? Гръцката държава, съвместно с Европа, на всеки 500 декара направиха сондажи. Тук или е невъзможно, или е забранено.

– Да очакваме ли раздвижване и на пазара на горски територии?

По-скоро не, тъй като интересът към горски територии в момента не е толкова голям. Причината е в това, че цената на една 100-годишна гора е много висока, а в нея не може да се извършва всяка година сеч. Обслужването на тази гора е много скъпо, има залесяване, а много от програмите, които финансират такива дейности, не са стартирали.

– Докъде стигнаха комасационните Ви проекти?

Успешно реализирахме шест комасационни проекта, финансирани изцяло с наши частни средства и, естествено, със съдействието на държавата по отношение на администрирането. Българската асоциация на собствениците на земеделска земя има открити 15 процедури за комасиране в районите на Стражица, Средец, Борово, Летница, Елхово, Гулянци, Каспичан, Плевен, Ловеч, Горна Оряховица, Сухиндол и Угърчин. До момента са заявени за участие 100 000 дка, повечето на членове на БАСЗЗ. Търсим потенциален интерес и от други участници.

Земята в България е много раздробена – в Северна България парцелите средно са по 8 дка, в Южна България са по 5 дка и размерите им ще продължават да намалява. С предходните си шест проекта асоциацията ни показа, че нещата се случват, че може да се направи уедряване на собствеността.  Видя се, че всичко работи добре, но все още има много малко желаещи. Идеята е да окрупним държавни и общински парцели, държавата да вземе по-голямо участие, да участват Държавният поземлен фонд  и Общинският поземлен фонд. Защо при комасиране трябва да заобикаляме парцели на държавата и на общините?

– Как ще повлияят на пазара покупките на земя от страна на граждани на Европейския съюз, нещо, което досега не бе разрешено?

Това е много голям стрес, който се насажда у хората. Преди присъединяването си към Европейския съюз сме подписали, че сме съгласни да има свободно движение на капитали. Рано или късно трябва да отворим пазара си, иначе ще плащаме огромни глоби. От друга страна в никакъв случай не трябва да гоним инвеститори. И в момента граждани на ЕС купуват земя чрез фирми. Дали ще купуват като юридически или физически лица, няма разлика.

В момента наблюдаваме балансираност между цената на земята и рентите. Хората все по-трудно продават, само при форсмажорни обстоятелства за някои семейства. Цената на земеделската земя е висока, рентите са пазарни, земята носи добри доходи.  Като няма добри пакети на пазара които да се продават на добри цена няма кой голям инвеститор да надскочи пазара. Би инвестирал, ако може да купи евтино земя и след време да я продаде скъпо. Голямо предлагане няма, а за западния инвеститор удребнената земя не представлява интерес.

– Има ли движение на вторичния пазар на земя и каква ще бъде ролята му през 2020 г.?

Вторичният пазар ще има все по-голямо значение, дори очаквам да стане доста по-силен от първичния. Все повече хора, които са купили по-евтино с 10-20% преди няколко години, искат да се освободят от инвестицията си на добра цена. Те продават собствеността си и защото вече го няма онзи ръст от 30% в цената на земята, който наблюдавахме в периода 2007-2014 година. Този процес ще продължи.

– От години настоявате за създаването на Национална поземлена банка, бихте ли представили тази своя идея?

Идеята ни е за създаване на Национална поземлена банка и на Земеделска камара, като целта е обединяването на бранша. Националната поземлена банка ще е активен участник в процесите по установяване и поддържане на консолидирани земеделски територии, ефективно управление, привличане на инвестиции, изпълнение на политики в държавата за устойчиво развитие, активиране пазара на земеделски земи.  Земеделските и горските активи на държавата ще се управляват по-ефективно.

Хората, които не могат да си отдадат земята, могат да предложат земите си на тази поземлена банка – така ще се реши и въпросът с “белите петна”, тъй като сега собственикът е ощетен с това, че не е дал волята си да се наеме земята му. Идеята на тази банка е да има още един голям участник на пазара, който да интервенира при кризи, а не само когато има голямо търсене. Държавата ще е голям пазарен играч, който ще купува земя в трудни моменти.

Много собственици на земеделски парцели са извън страната, не знаят къде да продадат земята си – тази банка ще купува, ще окрупнява и ще може да участва в комасационни проекти. Създаването на тазака поземлена банка ще доведе до много по-добро развитие в отношенията и за собственици, и за ползватели. От друга страна ако браншът се обедини чрез създаването на поземлена банка и земеделска камара, много по-добре ще представя пред Европа своите искания, а не както досега всяка асоциация сама да се мъчи с проблемите си.

Както нашата БАСЗЗ участва в европейската организация на собствениците на земеделска земя European Landowners’ Organization (ELO), така камарата ще участва в Copa-Cogeca. Това е най-голямата и най-мощна лобистка организация на земеделски производители и кооперации в Европейския съюз, тя определя бъдещите политики в сектора за цяла Европа.  Крайно време е да разберем, че трябва да сме представени там, още повече, че всички плуваме в една лодка – интересът на собственици и ползватели е един и същ.

– Какви са прогнозите Ви за бъдещата Обща селскостопанска политика и за какви политики ще настоява БАСЗЗ?

Ако успеем да създадем земеделска камара и да обединим бранша, ще защитим интересите на страната си и заедно ще вървим напред. Искаме България сама да може да си определи своята финансова рамка за бъдещия програмен период. Не трябва по никакъв начин да допуснем намаляване на бюджета за земеделие.

По отношение на външната конвергенция – някои искат пълно изравняване на плащанията за страните членки. Това е много смела прогноза, тъй като това удря по интересите на старите страни членки. Големите държави като Франция и Германия, които са донори на ЕС, също не биха били съгласни. Реалистично е да гоним 50-60% сближаване във времето, а при възможност да се вдигнат националните доплащания.

Ще настояваме при намаление на бюджета по втори стълб, разликата да се покрие от държавния бюджет. В никакъв случай процентът на обвързаната подкрепа не бива да бъде намаляван, защото поризводителите на плодове и зеленчуци и без това са най-ощетени – субсидирането в другите държави е доста по-голямо. Много се направи в последните години, но все още сме много далеч от нивата в Европа. Настояваме при отпадане на преходната национална помощ обвързаната подкрепа да бъде минимум 3%.

Говори се за зелени екологични мерки – трябва да има балансиран подход, който да позволи на нашите земеделци да се адаптират, а не да ги доведем до фалити. Условията за земеделие в България и ЕС са различни и трябва да се борим да не променяме таваните.

И накрая, пожелавам на всички земеделци и на читателите Ви мирна, здрава и благополучна Нова година с високи добиви и добра реколта!

 

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close