Caryx

1 млрд. евро годишно за опрашването на пчелите в ЕС искат наши учени

0

В новата Обща селскостопанска политика на ЕС да се заложат 1 млрд. евро за ежегодно заплащане на екосистемната услуга „опрашване” на пчелните семейства, настояват наши водещи учени в пчеларската наука в писмо до министрите на земеделието и екологията Румен Порожанов и Нено Димов, до еврокомисаря Мария Габриел и до евродепутата Момчил Неков.

Авторите акад. Атанас Атанасов, управител на Съвместен геномен център, проф. Георги Цанков, председател на Националната научна асоциация по пчеларство и инж. Илия Цонев, зам.-председател на Конфедерацията на българските пчелари, обръщат сериозно внимание върху опрашването и посочват, че пчелите съществуват в природата над 150 милиона години – много преди да се появи човекът, за да опрашват ентомофилните растения (опрашващи се кръстосано, основно чрез насекоми и пчели), а не за да ни дават мед.

Стойността на земеделската продукция, произведена вследствие опрашването, е до 20 пъти по-висока от тази на пчелните продукти

Пчелите опрашват около 80% от ентомофилните растения. Стойността на земеделската продукция, произведена благодарение на опрашването е 15-20 пъти по-голяма от стойността на добитите пчелни продукти. Добивът на мед и други пчелни продукти са само допълващи и второстепенни функции на пчелите. България е на четвърто място в света по износ на билки, медицински растения, горски плодове и други, по-голямата част от които съществуват само благодарение на опрашителната дейност на пчелите и дивите опрашители.

В Резолюцията за пчеларството на Европейския парламент от 1 март 2008 г. се посочва, че „84% от растителните видове и 76% от производството на храни в Европа зависят от опрашването с пчели и с диви опрашители”, се посочва в писмото.
Пролетен преглед на пчелина
Авторите изтъкват, че хората преди хилядолетия са се научили да добиват мед от свободно живеещите в природата пчели и исторически се е оформило всеобщото схващане, че функцията на пчелите е да дават мед и други пчелни продукти. В последните десетилетия обаче ситуацията коренно се променя с глобализацията и появата на индустриалното земеделие – монокултурно и силно химизирано. Големи площи се засяват с един вид култура, като в много от случаите тя не е медоносна.

Интензивно се използват различни химически продукти и то в огромни количества – изкуствени торове, хербициди, инсектициди (в т. ч. неоникотиноиди) – директни убийци на пчелите. Хербицидите унищожават медоносната растителност в нивите. Всичко това силно ограничава пчелната паша, убива директно или индиректно пчелите и дивите опрашители, намалява имунната им защита и те стават лесна жертва на всякакви болести. Влияние имат отглеждането на ГМО, промените в климата и още много други фактори, заради които в световен мащаб пчелните популации тревожно намаляват.

Ето защо българските учени предлагат серия от мерки, сред които и заплащане от минимум 60 евро на година за екосистемната услуга „опрашване“, извършвана от пчелите, на всяко регистрирано пчелно семейство в ЕС. При 17 млн. пчелни семейства в Евросъюза, това прави около 1 млрд. евро годишно – едва 7% от годишния принос на пчелите (основно от опрашване), който по данни от Европарламента е в размер на около 14,2 млрд. евро на година.

В ЕС се отделят 55 пъти по-малко средства от САЩ за основните опрашители – пчелите

Учените дават пример със Съединените щати, където за опрашителна дейност ежегодно се заплащат по около 2 млрд. евро. В ЕС за пчеларството се отделят скромните 36 млн. евро, което е 0,0003% от бюджета на Общата селскостопанска политика. На практика в ЕС се отделят 55 пъти по-малко средства спрямо САЩ за основните опрашители – пчелите.

„Само в ЕС има над 620 000 пчелари, които ден след ден се трудят, за да създадат условия за живот и работа (за опрашване) на около 17 млн. пчелни семейства. В България към 2017 г. пчеларите са около 13000, а пчелните семейства са около 766 хил. ПчеларДоходите от пчеларство В България са унизително малки. Дори със 150 пчелни семейства, един пчелар, регистриран като земеделски стопанин, заработва доходи почти колкото е минималната работна заплата за страната през 2018 г., която е 510 лв.

А какво да се каже за пчеларите с по-малко пчелни семейства? Чудно ли е тогава защо в периода от 2007 г. до 2017 г. пчеларите в България са намалели с 61%? Ако е такова темпо намаляват пчеларите, кой ще отглежда необходимите за страната ни опрашители?“, питат авторите на писмото.

Те припомнят, че към днешна дата за опрашителната дейност на пчелите пчеларите не получават абсолютно нищо и изтъкват, че основните им приходи трябва да идват като заплащане на екосистемната услуга „опрашване” на всяко регистрирано пчелно семейство.

loading...
Споделете.

Коментирайте

Close