Агроновините Новини за земеделие и храни
Около 200 000 крави в Холандия предстои да бъдат умъртвени в следващите месеци, в отчаян опит на холандските власти да избегнат спирането на нитратните дерогации. Ирландското правителство от своя страна пък ще търси одобрение за постоянни нитратни дерогации за ирландските фермери.
Нитратната директива е в сила от 1991 г. насам и има за цел да предотврати водите от замърсявания и да насърчи качествените земеделски практики.Според директивата, освен че трябва да се тори с фиксирано количество азот и в точно определено време, животновъдните ферми, които попаднат в нитратно уязвими зони или високопланински региони, трябва да изградят специални депа за съхранение на оборски тор или да намерят начин да утилизират този отпадък. Ако не бъде оползотворен, отпадъкът започва да гние и отделя метан, който може да предизвика около 25 пъти по-голям парников ефект от въглеродния диоксид, а също така и да замърси с нитрати подпочвените води.
Холандските животновъди използват повече от 250 кг/дка азот на година, при стандартен годишен лимит от 170кг/дка. Холандците рискуват да загубят дерогацията, тъй като нарушават лимитите непрекъснато през последните три години, съобщава електронното издание The Bullvine. Местните фермери настояват да се въведе нова квотна система за фосфорното съдържание, която би позволила на пенсионирани земеделски производители да продават своите фосфорни квоти на активни фермери.
ЕС е на мнение, че това би влязло в противоречие с европейските правила за държавни помощи. Така властите в Холандия са принудени да вземат по-драстични мерки чрез намаляване на националното производство с 13% и бракуване на близо 200 000 животни от поголовието.
Според предварителни проучвания около 100 000 крави ще бъдат умъртвени, поради новоприетите мерки от холандското правителство.
„Беше предложено за в бъдеще да се използват нискофосфатни концентрати, така че съдържанието на веществото в животинската фракция да намалее. Няма съмнение, че тези мерки са тежък удар за холандската индустрия, която тепърва ще търпи промени. Според мнозина това е само началото,“ казва млечният анализатор на „Rabobank“ Кевин Белами.
Животновъдството в Холандия е изключително интензивно и се използва много малко изкуствен тор, което от своя страна свежда възможностите за използването на нискофосфатни концетрати до нула. В допълнение, срещу идеята за износ на преработена животинска фракция в райони извън Холандия се противопоставиха и местните жители, които имат възражения срещу бъдещите мегасъоражения за преработка на течен тор.
Холандци и ирландци на фронта
Холандците, заедно с ирландците, отчитат най-висок ръст в производството на мляко, откакто бяха премахнати ограничителните квоти.
Много държави обвиниха холандците и ирландците за срива в цените на млякото през последните две години. Очаква се холандският износ на мляко да спадне с минимум 750 000 тона.
Докато някои от ирландските млекопроизводители смятат, че промяната ще се отрази добре, то производителите на говеждо са загрижени как ще се отрази бракуването на допълнително още 100 000 глави за европейския месодаен сектор, който и без това е в криза. Цените на млякото в Холандия са се повишили до 45 цента за литър в последните 2 седмици. Водещата мултинационална млечна компания Fontera, притежавана от 13 000 фермери в Нова Зеландия, която е и най-големият в света износител на млечни продукти, предвижда ново покачване на цените до 6 новозеландски долара (7,68 лв./кг) за килограм сухо вещество.
Този ход от страна на най-големия млечен кооператив в света ще увеличи възвращаемостта на киви фермерите до 850 млн. евро и ще докара средната цена на млякото в Нова Зеландия до 29,9 цента/л, подобно на ирландските средни увеличения на доставките през октомври.
Въпреки това, големите износители на сухо мляко като Ornua и Glanbia ще бъдат ощетени, тъй като ЕС реши да започне продажба на интервенционните запаси на цени от само 2100 евро/тон, което вероятно ще забави по-нататъшни повишения в цените. Междувременно, северноирландските млекопроизводители настояват цените на млякото да се определят за в бъдеще, а не на ретроспективна база.
