„Промените в климата са реална заплаха за нашата прехрана. Засушавания, редувани с опустошителни наводнения и липса на преходност между сезоните, поставят екологичния баланс в риск и водят до изчезване на традиционен поминък“. Това заяви евродепутатът от БСП Момчил Неков в Брюксел при откриването на конференцията „Намаляване на ефектите от промените в климата, чрез географските означения и европейските схеми за качество“. Форумът е организиран от Неков в партньорство със „Slow Food България, Европейската асоциация на планинските райони „Евромонтана“ и италианския регион Емилия-Романя.
Зачестяването на наводненията и други природни катаклизми са преки последствия на промените в климата, допълни евродепутатът социалист. Сектор „Земеделие“ може да предложи конкретни практики за намаляване отделянето на парникови газове в атмосферата, каза още Неков. „Трябва да се заложат повече ресурси в научно-развойната дейност за съхранение на продукти, отговарящи на новите потребности“, посочи той.
По думите му, необходимо е секторът да развие техниките за улавяне и задържане на въглерод, използване на възобновяема енергия, намаляване на консумацията на енергия, както и на загубите на вода и водни ресурси. „Важен фактор е и поддържането на биологичното разнообразие“, подчерта евродепутатът.
На конференцията за климата в Париж през 2015 г. участващите 195 страни се договориха да поддържат покачването на глобалната средна температура далеч под 2°C, в сравнение с прединдустриалните стойности и да полагат усилия за ограничаването й до 1,5°C, припомни Неков.
„През последните години у нас има все повече и по-продължителни периоди с високи температури и засушаване Свидетели сме на екстремни прояви на времето – интензивни валежи,порои, гръмотевични бури и градушки даже и през зимата.
Почвената суша се увеличава, а вегетационният период на растенията се скъсява със 7-15 дни. Климатичните промени са причина за разпространение на нехарактерни за региона болести и вредители по растенията и животните“, каза по време на конференцията доц. д-р Десислава Димитрова от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН, която е и председател на Движението „Slow Food България“.
По думите й обаче, българският доклад „Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в българската икономика от климатичните промени“ (2014 г.) не отчита влиянието на климатичните промени върху селските райони. Само в 1% от българските случаи се отчита влиянието на тези промени, подчерта доц. Димитрова.
Ефективната адаптация към тези условия изисква съчетаване на традиционното знание с външна експертиза, допълни тя и посочи, че трябва да се проучи потенциалът на местните породи и сортове – сухо- и студоустойчивост, устойчивост на вредители, болести. Според експерта от БАН има пряка връзка между местно знание и природни дадености, както и между отговорно екологично поведение и преки икономически ползи.
Защитените наименования за произход и защитените географски указания могат да помогнат за добавяне на стойност към екстензивни производства – малък въглероден и екологичен отпечатък, съчетано с голям социален и културен ефект. В същото време местните генетични запаси са ресурс за адаптация към климатичните промени, изтъкна доц. Димитрова.
Тя е на мнение, че късите вериги за доставка и пълноценно оползотворяване на произведената продукция помагат за намаляване на въглеродния отпечатък и смекчаване на неблагоприятните ефекти от климатичните промени.
Развъждането на някои породи животни и растения също може да подпомогне намаляване на негативното влияние на климатичните промени. Кестените, отглеждани от векове в района на благоевградското село Брежани, имат свойството да задържат по-дълго СО2, в сравнение с дървесина, използвана за производството на хартия, подчерта по време на конференцията д-р Румяна Панова, председател на Сдружение „Хора и традиции“ в с. Брежани, община Симитли. Друг от лекторите – Радостина Донева, председател на Асоциацията за развъждане и съхранение на Източнобалканската свиня, изтъкна по време на форума, че развъждането на традиционната българска порода може да помогне за възстановяване на биоразнообразието и екологичния баланс в горите.
Все повече потребители са загрижени и за поддържане на разнообразието на селскостопанското производство в Съюза, каза на конференцията евродепутатът Момчил Неков и обясни, че схемите за географски означения на храните са механизъм за защита на интелектуалната собственост върху хранителните продукти. Те имат за цел да постигнат справедливо възнаграждение за хората, допринесли за съхранението на съответния специфичен продукт или култура.
Конференцията „Намаляване на ефектите от промените в климата чрез географските означения и европейските схеми за качество“ е продължение на кампанията на Момчил Неков „Да защитим българския вкус“, в която Движението „Slow Food България“ е основен партньор. Тя стартира през юли 2015 г. и досега са идентифицирани над 10 традиционни български храни и продукти с потенциал да получат защита по схемите за качество на ЕС.