Агроновините Новини за земеделие и храни
Каротиново брашно от моркови, LED крушки за стимулиране растежа на растенията, мини скенер за храни и още много технологии и иновации бяха показани на изложението за храни „Храната на бъдещето-бъдещето на храната” в холандския град Айнтховен. То бе открито от европейския комисар Фил Хоган, а изложители от цяла Холандия представиха иновативни технологии и методи за оползотворяване на храните.
Производители на каротиново брашно показаха технология за извличането му. Основното приложение на каротиновото брашно е в производството на хляб и месо тъй като благодарение на високото си съдържание на вода може да се използва като естествена добавка при производството на хлебни и месни изделия. Към него има интерес и от български производители. Компанията PROVERKA произвежда суровината за извличане на каротиновото брашно, като е най-големият производител на моркови в Холандия и мощностите и са с капацитет на преработка от 8 млн. тона морковен сок. Освен собствено производство на моркови, тя купува още суровина от Белгия и Германия за да изпълни капацитета си на производство.
Друга компания пък представи мини скенер за храни – съвместна разработка със студенти от Техническия университет, който в съвсем близко бъдеще може да стане част от смартфоните. Той позволява откриването на различните съставки в храните, и както от разработчиците отбелязаха е „първата подобна джаджа, която не струва няколко хиляди евро”. По време на изложението посетителите се убедиха как с помощта на мини скенера може да се разпознае фалшивия от истинския зехтин.
На форума дойдоха и холандски биопроизводители на ябълки и чушки. Производството на биопродукти в Холандия претърпява истински бум и всяка година. Делът им на пазара нараства с 15-20%, като все повече млади хора избират да се хранят с биопродукти.
Но освен ниските цени на млякото и липсата на пазари, холандските фермери имат още една причина да са недоволни – забраната за употреба на фосфатни торове, която допълнително увеличава разходите им. Холандия е единствената страна в ЕС, въвела ограничения върху продажбата на фосфатни емисии. Това стана повод за неочакван протест на група млади фермери, които излязоха с транспаранти под прозорците на автобуса с височайшите посетители от Брюксел във фермата на Йоке Лагендикр.
Заедно със съпругата си младият фермер започнал със стадо от 250 животни, но сега то е редуцирано на 180 крави като те стопанисват 56 хектара земя. Разходите на крава възлизат на около 6000 евро включително и автоматизирания млеконадой. Капацитетът на фермата е 2,7 млн. литра мляко годишно, но през 2015 година го намалява до 1,7 млн. литра. Продава млякото на мандрите по 25 цента за килограм което е с 11 цента под себестойността му. Обикновено в повечето ферми по различни причини годишно се подновяват до 30% от броя на животните, но той е свел този процент на половина.
Холандското земеделие обаче не е само проблеми, но и иновации. Някои от тях прилага и 31 годишният Яспар, който през 2002 година е изградил семейна ферма с места за къмпинг за посетители. Отглежда 80 хектара земя , от които 30 са с пшеница, 18 с картофи, 19 хектара с лук и 10 хектара със захарно цвекло, като разчита на партньорството си с Bayer. Той е доказателство за интензивността на холандското зърнопроизводство, в което се разчита на ротация на културите. Между 60 и 70% от тракторите в страната са снабдени с GPS технологии. Подобна система ползва и Яспер, която позволява да се направи прецизен анализ на почвения състав, за това какво е съдържанието на нитрати в нея и нивото на влага.
Иновативни технологии за отглеждане на растения разработва и доскоро известният само със своята битова електроника концерн Philips. Журналистите имаха възможност да надникнат в лабораториите на компанията, където се развива проектът Cityfarming, в който различни растения се отглеждат само с помощта на изкуствена светлина. Тя е най подходяща за отглеждане на ягоди, зеле, домати и някои видове подправки. Cityfarming позволява и комбиниране на дневна и изкуствена светлина в процеса на отглеждане на плодовете и зеленчуците, но за култури като пшеница и царевица, които не се отглеждат на закрито процесът може да продължи между 3 и 5 години.
Интересно е и използването на различни светлини. Бялата светлина например идва от бели LED крушки съдържащи фосфор, който е благоприятен за развитието на растенията. В различните растежни фази може да се използват различни комбинации от светлини червено и бяло или червено и синьо.
Комбинирането на червена и синя светлина например води до стимулиране на процеса на абсорбация на хлорофил у растенията, тъй като е доказано, че червената светлина е най-енергийно ефективна. Използва се и червена светлина от порядъка на 730 nm която е невидима за човешкото око, но е видима за растенията. Технологията позволява чрез тази червена светлина да се имитират слънчевите лъчи в условие на отглеждане на растенията само на изкуствена светлина като могат да се извършват различни настройки на спектъра и интензивността на светлината. В лабораторни условия експертите произвеждат по до 100 кг/кв. м салaта на етаж благодарение на изкуствената светлина, но при вертикалното отглеждане на зеленчуци може да има до 10 етажа.
За момента Cityfarming намира приложение най-вече в Япония и Америка. И докато в Америка няма изградена култура за отглеждане на плодове и зеленчуци в градините, в Япония например също нямат достатъчно на брой зеленчукови и овощни градини заради високата степен на риск от радиоактивно замърсяване на почвите. Освен това системата е приложима и за дребни и средни производители на плодове и зеленчуци, но всеки проект се създава според индивидуалните потребности на отделното стопанство.
В Айнтховен се проведе и среща на Европейската мрежа на аграрните журналисти (ENAJ), която събра колеги от цяла Европа.
Текст и снимки: Мартин Иванов,
журналист на свободна практика,
член на Асоциацията на селскостопанските журналисти в България
