Kinto

Акве Калиде – изворът на трите нимфи и банята на Сюлейман Великолепни

0

Минералната вода на римските терми при Акве Калиде (днес квартал Ветрен в Бургас) била най-лечебната сред познатите в земите на Древния Рим. Свидетелства за това оставят късноантичните автори от VI век Йорданес, Прокопий Кесарийски и Теофилакт Симоката. Баните са построени още през II-III век, но на това място има следи от поселения още от IV хил. пр. Хр. Привлечени от чудодейните сили на топлите минерални извори, праисторическите хора създават селища край тях. Вероятно към края на хилядолетието изворите са почитани като светилище, посветено на Трите нимфи покровителки на топлия минерален извор.

Три красиви нимфи били покровителки на изворите на Акве Калиде

В древногръцката митология красивите и съблазнителни нимфи са покровителки на изворите и цялата природа. Потомки на Океан и Тетида, броят им надвишавал 3000. Поетът Хезиод (8-7 в.пр.Хр.) твърди, че на никого не е по силите да изброи имената им. Някои от тях били пазителки на солените води, наричали ги Океаниди. Други бдели над сладката вода, казвали се Наяди. Смятало се, че пазените от тях потоци имали целебни сили, а често дарявали вечна младост и безсмъртие. Легендата разказва, че три от тези нимфи били пазителки на целебните минерални извори край древния град Акве Калиде.

Акве Калиде

Трите нимфи

Още през I хил. пр. Хр. светилището на Трите нимфи до горещия минерален извор, било свещено място за траките. Векове наред хората от различни народи и страни на тогавашния свят били привличани от необикновената му сила. В средата на І в.сл.Хр. Римската империя анексирала Одриското царство и създала провинция Тракия.

Обществените бани (терми) заемали съществена част във философската максима на римските граждани за здрав дух в здраво тяло. Освен за хигиенни и лечебни цели, термите се ползвали и за провеждане на спортни игри. Посетителите се отдавали на културни развлечения, поезия, музика, а дори и на политически дебати.

В началото на новата ера, около 30 г. сл. Хр., Аполоний Ептайкент – командващ армията на тракийския цар Реметалк II ( 18-38 г.), издига тук храм на богинята Деметра. Най-голям разцвет Акве калиде получава под властта на римските императори. За първи път името Акве Калиде се споменава в римска карта от II – IV в., където с него е означена главна пътна станция.

Император Траян изгражда в Акве Калиде голям бански комплекс – терми

През II в. император Траян (98-117 г.) изгражда тук голям бански комплекс – терми, с площ от близо 5000 кв. м., който бързо се превръща в балнеоложки център. При неговото управление изграждането на обществени бани и пътища е основна държавна политика на империята при създаването на градски центрове в новите провинции. Самият той е голям почитател на минералните извори, което оказва важна роля при избора на първите автономни центрове в провинция Тракия.

Акве Калиде

Куполът на Акве Калиде

По този начин градски статут получават именно старите тракийски селища, известни в древността с минералните си извори: Сердика (дн. София), Пауталия (дн. Кюстендил), Никополис ад Нестум (близо до дн. Гоце Делчев). Акве Калиде става желано място за всеки поданик на Римската империя, търсещ изцеление. Тогава получава и името си, което на латински означава Горещи води. Безценното находище от минерални извори е причината тук да се оформи голям античен градски център.

В края на II и началото на III в. Акве Калиде става домакин на едно от най-значимите спортни събития на Балканите. Римският император Септимий Север (193-211 г.) учредява тук спортни игри, наречени на негово име и на името на Трите нимфи – Северия Нимфеа. Той сече и специални бронзови монети, на които са изобразени Трите нимфи.

Многобройните древни хроники са категорични – според тях водата на Акве Калиде е най-лековитата в целия тогавашен свят. Готите, които след средата на III в. воюват с римската империя и превземат и Акве Калиде, също са поразени от лечебните качества на минералната вода. Варварските воини захвърлят оръжията си и няколко седмици се наслаждават на чудодейната сила на термите.


През VI в. нови врагове нахлуват на Балканите. Многобройните армии на авари, славяни и прабългари започват да опустошават богатите провинции на Източната Римска империя – Византия. Тогава император Юстиниан I Велики (527-565 г.) започва укрепване на старите градове и строеж на нови крепости. Акве Калиде също е укрепен с мощна крепостна стена.

Около 586 г. огромна армия от авари и славяни, начело с хаган Баян, нахлува във Византия и се установява на лагер в Акве Калиде, заплашвайки го с разорение. Жените на хагана обаче се потапят в топлите води на чудните извори и запленени от тях, на колене го молят да запази града. Като мъдър владетел Баян се вслушва в желанието на съпругите си и лечебната вода отново спасява Акве Калиде от опустошение.

Древните хроники са категорични – водата на Акве Калиде е най-лековитата в целия тогавашен свят

През Ранното средновековие градът става известен като Терма или Термопол (от гръцки топъл град). В началото на VII в. византийските императори разбират, че не могат да спрат вълната от варварски нашествия, след като са унищожени и обезлюдени много градове в Мизия и Тракия – Одесос, крепостите по Дунавския Лимес, Русокастро, Маркели и много други. В същото време по Южното Черноморие продължават своето съществуване градовете Месамбрия, Анхиало, Созопол и Акве Калиде. Лековитите минерални извори на древния лечебен център се оказват еднакво ценни за византийци и варвари.

При разширението на българските граници от кан Тервел (701-718 г.) градът Акве Калиде – Термополис влиза в пределите на България. През 708 г. войските на византийския император Юстиниан II нахлуват в България и кан Тервел се изправя срещу тях в епична битка на Анхиалското поле. Византийската армия е разгромена и обърната в бягство.

По време на съвременните археологически проучвания е открито ценно златно съкровище – монети на императорите Юстиниан II и Константин IV Погонат. Предполага се, че бягащ от разгрома войник, търсещ изцеление за раните си, преминава през Акве Калиде и укрива своите скъпоценности.

Акве Калиде

При съвременните археологически проучвания е открито ценно златно съкровище

Живителната сила на минералните извори на Акве Калиде се оценя от българската и византийска аристокрация. За това свидетелстват откритите златен пръстен печат, принадлежал на Петър – братовчед и виночерпец на един от българските царе, и над 30 оловни печата на лица от най-висшите аристократични кръгове на Византия.

Акве Калиде – Термополис посреща търсещи изцеление хора от различни краища на Европа

През следващите векове Акве Калиде – Термополис продължава да посреща търсещи изцеление хора от различни краища на Европа, но в началото на XIII в. не успява да избегне опустошението. През 1204 г. рицарите на Четвъртия кръстоносен поход, вместо да освободят Божи гроб от арабите, превземат Константинопол и на мястото на Византийската империя основават своя държава. Те претендират и за земите на средновековното българско царство. В отговор на тези претенции българският цар Калоян повежда война с рицарите, напълно унищожава армията им през 1205 г. в битката край Одрин и пленява техния император Балдуин I.

Братът на Балдуин I – Анри Фландърски, който наследява престола, продължава войната с България. В един от походите си той достига Акве Калиде – Термополис и го опожарява до основи. Градът бавно се възстановява от пепелищата. През XIV в. Термополис отново се въздига като лечебен център и топлите води на целебните извори продължават да даряват изцеление.

След покоряването на българската държава от османските турци през 1396 г. те също откриват живителната сила на минералните води на Акве Калиде. В края на XV – началото на XVI в. при термите османците изграждат нова баня – хамам. Според най-известния турски пътешественик – Евлия Челеби, преди средата на XVI в. член на фамилията Михалоглу построил новата баня в древния град Акве Калиде. Михалоглу е наследник на великия Михал бей, който османците тачат като един от основателите на държавата. Историята говори, че Михал бей бил християнин (българин или византиец). Той се сприятелява със султан Осман, приема исляма и става един от най-доверените му хора.

Сюлейман Великолепни намира изцеление в топлите води на Акве Калиде

Банята е изградена върху старите римски терми и отваря врати за всеки, търсещ изцеление. Славата й бързо се разнася по земите на Османската империя. За лечебната сила на топлите води на Акве Калиде научава и един от най-могъщите турски султани – Сюлейман I Великолепни. Около 1560 г. владетелят е изморен от многобройните си завоевателни походи и страда от тежък ревматизъм. По съвет на своите лекари той намира пълно изцеление в лечебните води на легендарните минерални извори.

Акве Калиде

Днес Акве Калиде посреща туристи, а историята му се представя с интерактивно шоу

В знак на благодарност Сюлейман Великолепни благоустроява баните и със специален закон учредява ежегоден панаир в някогашния Акве Калиде – Термополис, който по това време носи името Лъджа кьой. Панаирът започнал да се провежда ежегодно през месец юли. Това довело до голям икономически просперитет на местното население. Славата на Акве Калиде продължава да се носи в близки и далечни земи. Хиляди години магията на горещите води носи здраве и изцеление на всеки, докоснал се до нея. Лечебните качества на водата на Акве Калиде лаконично са отбелязани от Евлия Челеби: „В османските, арабските, персийските, шведските, австрийските, чешките, полските и германските земи аз не съм срещал по-лековита баня…“.

Банята на Сюлейман Великолепни в Акве Калиде е от особен тип – тя е с лечебна вода, използвана, освен за хигиенни, така и за лечебни процедури. Специфично название на подобни бани е „каплъджа хамам“ (от тур. каплъджа – топъл минерален извор). Топлата минерална вода се изливала в басейн, откъдето загрявала цялото помещение и така се избягвала направата на хипокаустно отопление. Процедурите се извършвали в самия басейи, а хората се къпели в курните – коритата покрай стените на банята.

Югоизточен аподитериум

В римската баня агтодитериумът е първото и последното помещение, в което посетителите се събличали и обличали. Дрехите и личните вещи се поставяли на рафтове или в допълнително изградени кабини. По-заможните граждани водели със себе си и свой роб или наемали специален служител, който да охранява имуществото им по време на престоя в банята.

Югоизточният аподитериум на банята в Акве калиде е проучен през 2012 г. Построен е в периода от втората половина на II до началото на III в. и с няколко преустройства функционира до 1206 г. Изграден е от добре обработени каменни блокове (квадри), най-големите от които са с дължина 3 м. Всички строителни елементи са споени с хоросан.

В началото той е имал три входа и изхода – един външен за влизане в банята и два вътрешни към другите основни помещения. По-късно, около втората или третата четвърт на IV век единият вътрешен вход е зазидан.

Югоизточният аподитериум има външни размери изток-запад – 9 м и север юг – 12 м. Днес в югозападната си част е запазен до четвъртия ред квадри, а оригиналният градеж достига височина 2.20 м.

Студеният басейн

Фригидариумът е предпоследното помещение на римската баня, в който е изграден басейн за студена или хладка вода. В него приключват хигиенните процедури. Тук посетителите са можели да се подкрепят с чаша вино, да похапнат и да наблюдават или самите те да участват в поетични, или други развлекателни представления.

Акве Калиде

Басейнът на Акве Калиде днес

Фригидариумът на римската баня в Акве Калиде е построен през II в. и с няколко преустройства функционира до 1206 г. Той е правоъгълен, изграден с големи каменни блокове, като в началото е бил облицован с керамични, а по-късно с големи мраморни плочи.

Ориентиран е в посока север-юг, а дъното е леко вкопано в скалата. При южната, източната и западната страна са изградени три стъпала. Всички строителни елементи са слепени с хоросан. От източната страна е функционирал тръбопровод за зареждане с чиста вода, а от южната страна (под третото стъпало) – отточен канал.

Фригидариумът на Акве Калиде е проучен през 2012,2013 и 2015 г. Разкритата част е с дължина 6.20 м. и ширина 7.10 м., а дъното е с размери 4.10 м. на 5.30 м. Стъпалата са широки 0.30 м. и високи 0.30 м. Общата му дълбочина от преливника до дъното достига 1.30 м.

Източната стена на Акве Калиде

Източната стена на банята в Акве Калиде е проучена в периода 2008-2012 година. Тя е изградена през IV в. Ориентирана е в посока север-юг. В долната й част ширината достига 3 м., а в горната – 1.5 м. За по-добра устойчивост стената е изградена върху дълбоко забити във влажния терен дървени колони пилоти и външен цокъл с ширина 0.50 м. Използваната строителна техника е opus mixtum. При този градеж лицата на зидовете са оформени от редуващи се пояси от каменни и тухлени редове, а вътрешността на стената е изпълнена с ломени камъни, залети с хоросан.

В отделни участъци запазената височина на стената достига 2 м. Дължината й е почти 47 м., а заедно с аподитериумите достига 73 м. – едни внушителни размери, които говорят за монументалността на античния бански комплекс.

Днес Акве Калиде посреща туристи, а представянето му става с приказно интерактивно шоу под купола на банята. За любителите на дигиталните технологии е предвидена точка, където с мобилно приложение комплексът може да се наблюдава 3D в допълнителна реалност. Засега туристите могат да отсядат в близкия санаториум и частния хотел със СПА център. Вече е готов проект, който предвижда изграждането на двуетажна сграда. На първия етаж ще бъде разположен музей, а на втория – басейни с топла минерална вода.

Споделете.

Коментирайте

Close